7 месеца преди преврата Първия знае всичко

7 месеца преди 10 ноември съветникът на Тодор Живков - Костадин Чакъров, го информира, че срещу него се подготвя заговор, научи “24 часа-168 истории”. Една среща в Букурещ със съветския лидер Михаил Горбачов обаче подсказва на Първия, че шансовете му да противодейства са малки.

В румънската столица Горбачов демонстративно отказва среща с Живков, но

провежда

разговор с

Андрей

Луканов,

на който става ясно кой е избраникът му. Така за Първия остава вариантът да измисли по-умен план и да печели време.

Съветникът Чакъров е натоварен именно с тази задача. За разлика от много други той не се уплаши след 1989 г. и остана приятел на бившия соцлидер до смъртта му. В миналия брой “24 часа-168 истории” писа как последното гости на Живков преди смъртта му е било именно в дома на Чакъров. Неотдавна по случай 5-годишнината от смъртта му, съпругата му Здравка издаде книга с негови интервюта и статии “Последният съветник на Тодор Живков”.

В месеците преди преврата

Живков знаел

поименно

кои са

заговорниците

- Андрей Луканов, Петър Младенов, Начо Папазов, Добри Джуров. Партизаните, с които е бил в отряда "Чавдар" - Добри Джуров, Йордан Йотов, Димитър Станишев, имат странна роля в този процес. Джуров е стопроцентов

привърженик

на заверата,

докато Димитър Станишев пази неутралитет.

Йотов е против, но и не предприема нищо, за да противодейства.

Приживе Костадин Чакъров споделяше, че повратна точка в този процес е писмото на члена на Политбюро и министър на външните работи Петър Младенов. В него той изразява несъгласие с едноличното ръководство на Живков. Макар да е адресирано и до членовете на Политбюро, и до Централната ревизионна комисия, то е получено единствено от Първия. Към писмото Младенов прилага и оставката си.

Чакъров и Живков трескаво започват да търсят начин как “безшумно” да я приемат и назряващият скандал да бъде потулен. При Живков се събира цялото Политбюро.

Решават при Младенов да изпратят Димитър Стоянов и Пенчо Кубадински, за

да го убедят

да оттегли

писмото

Външният министър отказва.

Живков вика на разговор Младенов, но той отказва под претекст, че е болен. Чакъров информира лидера, че това не е вярно. Заедно с това Младенов отказва да замине и за Кувейт, където трябва да се срещне с турския вънен министър Месут Йълмаз заради скандала с възродителния процес.

В статия във в. "Нова Зора" Чакъров отбелязва, че към този момент превратаджийската група се е състояла единствено от недоволни от Живков, но все още не е организирана.

На 31 октомври Чакъров му казва в прав текст, че

на пленума се

очаква бунт

и той ще набере скорост, защото всички усещат, че Живков е изолиран в международен план.

За негово учудване Първия приема констатацията, но вместо да каже как си представя парирането на заговора, той замислен споменава, че изходът му е в едно силно слово.

Чакъров недоумява защо Живков не споменава нищо - дори не говори за план за противодействие.

На 3 ноември вождът се среща със съветския посланик Виктор Шарапов.

4 дни по-късно на Живков му предстои да отиде на приема в руското посолство, където се надява да събере още информация за ситуацията.

Приживе Чакъров много се ядосваше заради срещата на Живков сутринта с “най-близките” му в политбюро - чавдарците - Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев.

Лидерът лежерно пита дали на фона на протестите на “Екогласност”, задаващата се

продоволствена

криза

не е добре да си подаде оставката. Те го уверяват, че всичко ще мине безболезнено. Целта на Живков е да издигне за министър-председател Петко Данчев. Мнозина смятат, че е негов незаконен син, защото поразително си приличат, говорят и се смеят по еднакъв начин. Шеметната кариера на Данчев в партията също е необичайна.

Джуров смята, че с оставката на Живков ситуацията ще се стабилизира. Че властта трябва да се предаде на Луканов и Младенов, които се ползват с доверието на Москва. Станишев пази неутралитет.

Близки до Живков твърдят, че именно чавдарци

обещават на

лидера,

че ще го пазят,

че ще са му зад гърба и няма да допуснат нищо да му се случи, защото го уважават.

Следобяд, малко преди приема в съветското посолство, Шарапов отново иска да се види с Живков и двамата се срещат в Банкя.

На 9 ноември Живков се среща с Йотов, Джуров, Григор Стоичков, Георги Джагаров, Ангел Балевски и Панталей Зарев. Иска да знае дали някой от тях ще го подкрепи в предстоящата битка в Политбюро.

В статията си Чакъров отбелязва, че на 9 ноември Живков категорично заявява пред Политбюро, че подава оставка и предлага Георги Атанасов за генерален секретар. Той моментално се отказва в полза на Петър Младенов. След като решението е гласувано, Живков кани в кабинета си на коняк Луканов, Младенов, Атанасов и приятелски им казва, че и в бъдеще ще се виждат и

ще си пият

заедно кафето

На следващия ден, 10 ноември, е пленумът на Централния комитет на БКП.

Приживе Чакъров често разказваше и пишеше колко учуден е бил през цялото време, че нито веднъж Живков не подлага на обсъждане варианта да задейства репресивния апарат срещу заговорниците.

“Имаше предостатъчно време”, бе тезата на Чакъров, който яростно спореше с всички, опитващи се да внушат, че са осуетили кървав преход, че танковата бригада е била в бойна готовност и т.н.

На пленума Живков подава оставка, но подчертава и успехите.

В този момент Иван Масларов излиза с изненадващо предложение - за генерален секретар да бъде издигнат човек от другото лоби - Александър Лилов. Веднага след това академик Никола Ирибаджаков поема “топката” и казва, че след като партията не е готова, трябва да се подготви по-сериозно и чак на следващия пленум да избере новия председател.

Дотук всичко върви по сценария на Живков.

Противниците му обаче бързо се усещат, че Първия печели този рунд, и вътрешният министър Димитър Стоянов, който се опитва да пази неутралитет между двата лагера, изненадващо дава почивка. Кръгът около Луканов и Младенов е притеснен, че след евентуална нова мотивационна реч на Живков привържениците му ще се консолидират и ще гласуват против оставката му. Затова се нуждаят от кратка пауза, за да сплашат присъстващите.

Чакъров споделя, че именно в този инфарктен момент Живков разбира, че е загубил “играта”.

Какво се случва тогава? Преди време “168 часа” публикува спомените на Стоян Марков, който разказа, че във въпросната почивка Петър

Младенов

започва да

обикаля

присъстващите

горе-долу със следните думи: “Сега да не тръгнете да разваляте пленума? Да не вдигнете хората да гласуват против решението за освобождаването на Живков? Пленумът се охранява от ДС, тук е вътрешният министър Димитър Стоянов...”

“Очевидно искаше да предупреди, че Политбюро е взело решението за отстраняването на Живков. Затова когато Младенов в почивката взе да обяснява как всичко е решено, аз му казах: “Петре, не се занимавай с глупости! Ходи там и чети писмото!”. В отговор на това той каза: “След почивката ще го прочета!”. Скоро след това дошъл усмихнат Луканов и шеговито попитал защо Младенов е бил скастрен, а Марков му казал, че само го е пратил на трибуната да си чете писмото.

Дали заради това, или поради друга причина, но Петър

Младенов не

пожелал да го

изчете лично и

го дал на Георги

Атанасов

На свой ред той го взел, прочел го и предложил Петър Младенов за генерален секретар, а залата му ръкопляскала.

Веднага след това Георги Атанасов, за да пресече всякакви опити за обсъждане, закрива заседанието в 17 ч. Самият Атанасов през цялото време пази неутралитет, но ролята му е решаваща.

Живков се е надявал, че с речта си ще обърне хода на събитията и ще спечели още малко време, но за първи път в живота си вижда как губи всичко.