Денят започва с реанимация. Обилно кървене, сърцето спира, надбягването с времето започва. След 40 минути предаваме пациентката в ръцете на интензивните медици с биещо сърце и с надеждата, че отново ще отвори очи. Следва едногодишно дете с тежка инфекция, на което предстои операция. Малкото сърце бие с 130 удара в минута, нашите също.

Мисля си какво трябва, за да можем да отдъхнем след всеки подобен случай. Индивидуалните знания и умения? Важни са да. Късмет? Може би. Едно, обаче е сигурно. Екип! Нищо не става без него. Нито в модерната медицина, нито в спорта, нито в живота.

Затова във втория ден на Коледа си пожелавам българите да проумеем, че екипната работа е предпоставка за по-добър живот. Заедно можем повече. Пък нали на Коледа ставали чудеса...

От фейсбук