На 24 май 1945 г. Генералният щаб представя своите предложения на Сталин за провеждане на Парада на победата. Главнокомандващият им прави една корекция - вместо два месеца той отделя само месец за организиране на парада. В същия ден издава заповеди за формиране на консолидирани полкове, разпръснати по фронтовете.

Въпреки всички очаквания обаче в крайна сметка не Сталин е главно действащо лице в него. За всеобща изненада домакин на парада е маршал Георгий Жуков. Седмица преди деня на парада Сталин го вика в дачата си и пита дали маршалът не е забравил как се язди. Жуков отговаря, че не е забравил.

- Ето каква е работата - му казал върховният главнокомандващ, - ще трябва да приемете Парада на победата.

Жуков се изненадал:

- Благодаря ви за тази чест, но не е ли по-добре вие да сте домакин на парада?

А Сталин му казал:

- Вече съм стар да правя паради, ти си по-млад.

На следващия ден Жуков отива на репетицията и там среща Василий, сина на Сталин. Той тайно му разкрил, че баща му, разбира се, първоначално бил решил сам да води парада. За целта наредил на маршал Будьони да подготви подходящ кон и отишъл на главната армейска арена - огромна висока зала, цялата в големи огледала. Там на 16 юни 1945 г. Сталин проверил дали

уменията му

на джигит

не са се изгубили с времето. Будьони помогнал на генералисимуса да се качи на седлото на снежнобелия кон, който докарал. Хващайки юздите в лявата си ръка, която винаги оставала свита в лакътя и само наполовина активна, поради което злите езици на партийни другари нарекли лидера Сухоруки, Сталин пришпорил пъргавия кон. Животното рязко потеглило напред, а високопоставеният му ездач тупнал от седлото и въпреки дебелия слой дървени стърготини ударил хълбока и главата си болезнено. По разказа на сина му всички се втурнали към него да му помагат да се изправи, а Будьони погледнал със страх лидера, но за учудване на всички инцидентът нямал последствия.