Всъщност, ако истината за това което преживяхме през двайсти век и продължаваме да преживяваме през двайсет и първи, е затрупано с лъжи, пропаганда, фалшиви твърдения и идеологически клишета за “края на историята”, а ние се надяваме все пак, че Истината ще възтържествува? Кой ли ще се интересува все още от нея след известно време? Когато истината се отлага в далечното бъдеще, когато вече ще сме мъртви, за нас тя вече изтлява заедно с нашия земен живот и изглежда сякаш безсмислена. Оказва се, че лъжата преодолява даже хилядолетията с лекота и надделява над истината много често. Копнежът по истината си остава несбъднато мечтание, неизбежното ѝ тържество се отлага за Вечността. Съществува тази утеха. Но тя е единствена.

*От фейсбук