Как Парцалев, недолюбван от Живков, го омагьоса и стана народен артист
Всенародният любимец много трудно се сдобил с престижните звания, макар хората да били луди по него
Лекарите плакали, когато правили аутопсията на звездата преди 33 години
- Аз съм най-хубав, аз съм най-снажен, аз съм и бел, а че и румен (“Зех тъ, Радке, зех тъ”).
Хората направо се побъркват, като го видят на сцената, на екрана, по улицата. Сякаш е някаква международна рок звезда. Луди по него. Луди. Знаят, че ще ги разсмее до сълзи, и му се отплащат с обожанието си.
Така с лекота някога се носи на крилете на всенародната любов комедийният колос Георги Парцалев.
Надарен с талант и присъствие, които магически му печелят титлата на абсолютен любимец, все пак има и личности, които са като имунизирани срещу неговата харизма. Такъв е именно Тодор Живков.
Парцалев много трудно стана заслужил артист, а дваж по-трудно - народен. Поради тази причина ден-два преди 24 май, когато се обявяваха тези звания, Парцалев ставаше много напрегнат и нервен. След като последен от водещите хумористични артисти го правят заслужил артист, трябва да минат цели осем години, за да го удостои Живков с отдавна заслуженото признание народен артист.
Това пише в книгата “Тъжният клоун” Илия Ангелов, който е близо до актьора и цялото му семейство през последните 15 години от неговия живот. В своя труд именно той разкрива как Парцалев успява да стопи леда в сърцето на Първия и да го омагьоса така, че веднага след това да получи отдавна желаното.
Живков не обичал комика, както и други представители на артистичния свят заради техните странности в личния им живот. Когато присъствал на сценични изяви с участието на Парцалев, той никога не му ръкопляскал. Само че след време отношението му към него се смекчило и това веднага проличало. Симпатиите към актьора се събуждат в момент, заключен в история, която има характер на абсолютен анекдот, но е истина, както свидетелства Илия Ангелов.
Случката се разиграва по време на гостуване на делегация на Корейската народна република у нас. По този повод има тържествен концерт в Летния театър в Банкя, където, естествено, присъстват Живков и част от тогавашното Политбюро. След концерта всички артисти са поканени в резиденцията на малко вечерно тържество.
Сред присъстващите са Георги Парцалев, Йорданка Христова, Бисер Киров, Стоянка Мутафова и т.н.
Първия е в страхотно настроение, докато Парцалев само отпива от чашата си и пуши нервно цигари.
В един момент, въпреки че бяхме далеч от Живков, той се обърна към Парцалев и рече:
- Георги, ха кажи нещо и ти! Недей да мълчиш!
След тези думи на Живков всички притихнаха.
- Др. Живков, ще ви разкажа нещо съвсем истинско. Снимахме филма "Нако, Цако и Дако" със Стоянка Мутафова, Калоянчев и Никола Анастасов. По сценарий ние търсехме престъпна група от шпиони, която събира военна информация от България. Трябваше да се правят снимки и в чужда страна и "Българска кинематография" реши това да бъде в Алжир. Дотам пътувахме с кораб. Тръгнахме от пристанище Бургас. От българското посолство в Алжир ни посрещнаха топло. Снимките щяха да се правят в центъра на града, в едноименното кафене "Алжир". Всеки един от нас - Нако, Цако и Дако, трябваше да седне на отделна маса. Щяха да ни правят скрити снимки, за да не даваме пари допълнително. Аз бях облечен в някаква измислена парадна униформа с много нашивки, медали и звезди.
Бяхме се уточнили, когато видим колата на легацията, една черна волга, да започнем да играем епизода. Междувременно организаторът от киното бай Киро, ни беше предупредил, че в това кафене всичко е много скъпо, и да си поръчаме само по едно кафе. След това той ще мине и ще плати консумацията ни.
Седнах на една свободна маса. Само че на мене ми се пиеше уиски и си го поръчах, като щях да кажа на организатора, че аз ще си го платя. Докато чаках сервитьора да ми донесе питието, дойде един възрастен арабин и ме запита на френски дали може да седне на масата заедно с още един млад господин. Бяха облечени с техните национални облекла. Новите ми компаньони ме разглеждаха с голям интерес, особено възрастният арабин, впечатлен от моята измислена военна униформа.
- Испанец ли сте, не? - запита ме той.
- Не - отговорих аз.
- Бразилец?
- Не, не съм бразилец.
- Турчин? - упорстваше арабинът.
- Не съм и турчин.
Най-четени
-
Секретно Инсценирали са разстрела на Романови. Преоблекли фалшивите, за да не ги разпознаят
Има доказателства, че членовете на царското семейство са живели дълги години след 17 юли 1918 г. Сталин ходил да се среща с императора в град Серпухов Разстрел на руското императорско семейство
-
Галерия Дори преди КГБ ДС използва микрокамера за следене. Въпреки това агент "Муха" се измъква от капана
Мухата разбира, че това са паяци, които искат да я подмамят да влезе в мрежата. Изписва на лицето си вежливост и отзивчивост, заявява, че всичко, което интересува дипломатите, ще им бъде съобщено
-
Заслужено ли победи д-р Неделя Щонова в “Денсинг старс”
Пръв темата повдигна певецът Богдан Томов във фейсбук профила си Интересно ми е има ли между моите приятели някои, които смятат, че Неделя Щонова справедливо е победила Натали и особено блестящата
-
Галерия Венелин Венков сравни напускането на "Ку-ку бенд" с живот след затвор
Невена Цонева и Венелин Венков, които бяха част от "Ку-ку бенд", разказаха за своето напускане на групата и причините за това решение. "Тези, които са гледали „Изкуплението Шоушенк" – там накрая
-
В сравнение с нашия Азис всякакви Кончити и Немо-та са просто брадат виц
В сравнение с нашия Азис всякакви Кончити и Немо-та са просто брадат виц. Така че не става дума за Евровизия, а за една визия за Европа, в която либералната мисъл деградира до търсене на подходящи