Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Президентите на Русия и Китай - Владимир Путин и Си Дзинпин. СНИМКА: РОЙТЕРС
Президентите на Русия и Китай - Владимир Путин и Си Дзинпин. СНИМКА: РОЙТЕРС

Последният път, когато китайският лидер Си Дзинпин и руският президент Владимир Путин се срещнаха лице в лице, те триумфално обявиха настъпването на "нова ера" в международните отношения, предаде CNN.

На фона на западния дипломатически бойкот на Зимните олимпийски игри в Пекин и надвисналата криза в Украйна, двамата най-могъщи автократи в света споделиха визията си за нов световен ред. Такъв какъвто ще отговаря по-добре на интересите на техните държави, и който няма да бъде доминиран от Запада.

В съвместно изявление от 5000 думи двамата лидери обявиха приятелство "без граници" и изложиха общите си притеснения относно Съединените щати и техните съюзници.

"Светът преминава през съдбоносни промени", казват те в съвместното си изявление, като отбелязват "трансформацията на глобалната управленска архитектура и световния ред".

Повече от 200 дни по-късно Дзинпин и Путин ще се срещнат отново на среща на високо равнище в град Самарканд в югоизточен Узбекистан. Настъпиха много промени, но не обезателно по начин, който Китай или Русия биха могли да предвидят..

Три седмици след срещата със Си в Пекин - и само няколко дни след края на Зимните олимпийски игри, Путин започна пълномащабно нахлуване в Украйна. Той очакваше бърза победа, но седем месеца по-късно Русия все още е твърде далеч от успеха. Силите ѝ са изтощени, деморализирани и бягат от териториите, които са окупирали в продължение на месеци.

Това смущава Китай. След като се сближи с Москва, Пекин има пряк интерес от развоя на войната. Една победена Русия ще засили Запада и ще стане по-малко полезен и надежден актив в съперничеството на Китай със САЩ като велика сила. Една отслабена Москва може също така да отвлече вниманието на САЩ, като по този начин позволи на Вашингтон да се съсредоточи по-ясно върху Пекин.

Дзинпин разполага с тънка линия, по която трябва да се движи. Ако се наведе твърде много към подпомагане на Русия, рискува да изложи Китай на западни санкции и дипломатически отпор, които биха навредили на собствените му интереси. Ответната реакция би дошла и в деликатен момент за Си, който е само на няколко седмици от това да се кандидатира за трети мандат на 20-ия партиен конгрес.

Досега двете авторитарни сили не са се доближили до оформянето на световния ред в своя полза - ако не друго, експертите твърдят, че войната на Русия и Украйна е послужила за укрепване на западната решимост.

Високи залози

За Путин нахлуването в Украйна вероятно е първата стъпка към извеждането на Русия от международния ред след Втората световна война и след Студената война.

Бързото завземане на Украйна би нанесло болезнен удар на НАТО, би разширило зоната на влияние на Москва и би променило значително баланса на силите в Европа в полза на Русия.

Една руска победа можеше да създаде и сериозен прецедент по отношение на Китай, която обеща да се "обедини" със самоуправляващата се демокрация в Тайван - със сила, ако е необходимо.

Под ръководството на Дзинпин, Пекин вече засилва военната си дейност около острова. Една лесна победа на Путин би задълбочила още повече убеждението на китайския лидер, че Западът е в упадък. Това от своя страна би предоставило шаблон за атака срещу Тайван - събитие с огромни последици, което би могло да промени световния баланс на силите.

Украйна обаче отвърна на удара с удар и вместо да саботира ръководения от САЩ ред, инвазията даде нов тласък на НАТО, укрепи трансатлантическите връзки и обедини Запада.

Междувременно срещата на Путин със Си не би могла да се реализира в по-неподходящ момент. Руските сили масово се оттеглят в североизточната част на Украйна, като за една седмица са загубили повече територия, отколкото са завладели за пет месеца.

Въпреки че все още е твърде рано да се прогнозира резултат, дори перспективата Русия да загуби войната е достатъчна, за да накара Пекин да се тревожи.

Неуспехът на Русия в Украйна вече започва да предизвиква значителен политически отпор в Москва. Пълното поражение може да доведе до политическа дестабилизация в Кремъл - и до сериозни главоболия за Китай.

Макар че задълбочаващите се отношения между Китай и Русия са обусловени преди всичко от напрежението срещу Запада, те са отчасти задвижвани и от близките лични отношения между Дзинпин и Путин. По време на десетилетието си на власт Дзинпин се е срещал с Путин 38 пъти -  два пъти повече, отколкото с който и да е друг световен лидер.

Няма гаранция, че една Русия без Путин ще бъде толкова склонна да поддържа приятелство с Пекин. В най-лошия случай тя дори може да стане по-приятелска към Запада, което ще увеличи дългогодишните китайски опасения за геополитическо обкръжение от страна на САЩ.

Измерване на личните интереси

Въпросът е докъде е готов да стигне Дзинпин, за да се увери, че Путин ще продължи да контролира ситуацията и че Русия ще остане мощен стратегически партньор в областта на сигурността, който ще бъде противовес на Америка.

От своя страна Китай се въздържа да гласува срещу Русия в ООН. Тя обвинява НАТО и САЩ за войната и критикува западните санкции срещу Москва. Китай също така увеличи икономическите помощи за своя съсед, като двустранната търговия достигна рекордни нива.

"Китай е в готовност да окаже на Русия негласна политическа, дипломатическа и до известна степен икономическа подкрепа, но основното е, че няма да се отклони от пътя си и да подкопае други свои стратегически цели, за да подкрепи Русия", казва Брайън Харт, сътрудник в проекта "Китайска власт" в Центъра за стратегически и международни изследвания.

Досега Пекин внимателно избягваше действия, които биха могли да доведат до нарушаване на западните санкции - като предоставяне на пряка военна помощ на Москва например. Достъпът до световния пазар е от решаващо значение за Китай, особено когато икономиката й вече е засегната от сериозни проблеми - от забавяне на растежа, през рязко увеличаваща се младежка безработица, до срив на жилищния пазар.

Според Харт дейността, която трябва да се наблюдава, е търговията на оръжие. Китай отдавна е един от най-големите купувачи на оръжие от Русия. "Чудя се, ако собствената отбранителна индустрия на Русия е претоварена, дали ще се обърне към закупуване на оръжия от Китай", каза той.

Но дори и в този случай Китай вероятно ще се стреми да изпраща резервни части или продукти, които не са включени в списъка със санкции, или ще ги доставя по сложни маршрути, които са трудни за проследяване.

"Пекин и Москва неведнъж са заявявали, че не възнамеряват да създават официален съюз, който да ги обвързва по начин, който противоречи на техните интереси. Това не проработи за тях по време на китайско-съветския съюз през 50-те години на миналия век и мисля, че те наистина гледат на това като на урок от историята", заяви Харт.

"Смятам, че Китай ще продължи да укрепва отношенията си с Русия дотолкова, колкото това наистина е в техен общ интерес.", допълни той. 

Нарастващо безпокойство

Още преди бойните неволи на Русия, военната ѝ агресия спрямо Украйна и негласната подкрепа от страна на Пекин, вече бяха отчуждили някои страни от западната орбита. 

По време на срещата на Дзинпин и Путин с други лидери на осемте държави от Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Узбекистан, в четвъртък и петък, темата за войната в Украйна ще бъде слонът в стаята.

Отказът на Китай да осъди Русия предизвика безпокойство сред страните от Централна Азия, казва Нива Яу, старши изследовател в Академията на ОССЕ.

"Китай е в противоречие със страните от региона, защото все още гледа на войната на Русия и Украйна сякаш тя е на път да срине западната хегемония", каза тя.

Това рискува да попречи на усилията на Китай да изгради по-силни връзки със своите съседи от Централна Азия - начинание, в което Китай инвестира много в продължение на две десетилетия, според Яу.

По време на държавното посещение на Си Дзинпин в Казахстан в сряда - първото му пътуване в чужбина от близо 1000 дни насам - китайският лидер се опита да разсее тези опасения.

"Китай винаги ще подкрепя Казахстан в запазването на националната независимост, суверенитет и териториална цялост", е казал Си на казахстанския президент Токаев, според китайските държавни медии.

Противозападен световен ред?

Пътуването на Дзинпин до Централна Азия обаче не е само за да покаже, че подкрепя Путин. То е свързано и със засилване на връзките в периферията на Китай и утвърждаване на глобалното влияние на Пекин.

Основана от Китай през 2001 г. за борба с тероризма и насърчаване на сигурността по границите, ШОС години наред беше забулена в относителна неизвестност. Под ръководството на Си тя се разрасна по размер и профил, като през 2017 г. предостави членство на Индия и Пакистан.

След години в списъка на чакащите като наблюдател, Иран се очаква да стане пълноправен член на тази среща на върха, според съобщения в китайските държавни медии.

Афганистан също е наблюдател, а талибаните, които завзеха Кабул след хаотичното изтегляне на САЩ миналата година, изпращат делегация в Самарканд.

Иран предизвиква най-голяма тревога на Запад. От 2019 г. насам Иран, Русия и Китай са провели три съвместни военноморски учения на фона на задълбочаващите се връзки. Сега очакваното включване на Иран в ШОС подхранва отдавнашните опасения на някои наблюдатели, че групировката се очертава като антизападен блок.

Някои експерти твърдят, че в сегашното си състояние ШОС не е идеалната платформа за Китай и Русия да натрапват антизападния световен ред.

Като многостранна организация ШОС е много по-слаб регионален блок в сравнение с Европейския съюз или Асоциацията на страните от Югоизточна Азия.

"Всъщност в ШОС понякога е имало известно напрежение. Русия се опитва да прокарва свои интереси, които не винаги съвпадат с тези на Китай. Не мисля, че тя е идеално подготвена да бъде вид платформа за оформяне на нов световен ред", казва Харт в CSIS.

Картината се усложнява и от присъствието на Индия, която има силни връзки с Русия още от времето на Студената война. Но Делхи също така е в лоши отношения с Пекин поради конфликтите по границата им и се сближи с Вашингтон и неговите съюзници в Индо-Тихоокеанския регион.

Индия е член на Четиристранния диалог за сигурност заедно със САЩ, Япония и Австралия - група, която се сближава заради заплахите от страна на Китай.

Въпреки това Си ще използва срещата на високо равнище на ШОС, за да покаже както на родната публика, така и на света, че въпреки дипломатическата изолация от страна на Запада, Китай все още има приятели и партньори и е в готовност да поеме по-голяма роля на световната сцена.

Но ако войната в Украйна се окаже важна повратна точка за отслабването на Русия, това може да попречи на плановете на китайския лидер.

"Китай всъщност няма други големи партньори, както например Съединените щати имат европейски и индо-тихоокеански съюзници, на които могат да разчитат. Така че Русия представлява най-мощната държава, която е тясно свързана с Китай", казва Харт.

"Мисля, че това е нещо, от което Пекин също се притеснява - че Русия ще се разпростре прекалено много и това може да подкопае колективните им усилия за формиране на световния ред."