Доктор, теолог и алхимик, той твърди, че е създал еликсир на живота, очарован от идеята за постигане на безсмъртие с научни средства

Отпуснах глава върху възглавницата, но не можах нито да заспя, нито да стана, и се замислих. Неканено, въображението ме облада и ме поведе, дари съзнанието ми с образите, чиято яснота надхвърляше обичайните граници на един сън. Видях – със затворени очи, но изострено умствено зрение – бледия студент по скверни изкуства, коленичил пред нещото, което бе сглобил. Видях как ужасяващото привидение се протяга, а след това, задействувано от някаква мощна машина, показва признаци на живот и започва да мърда с непохватни, полуживи движения.

Ужасна трябва да е тази гледка, както би бил безкрайно ужасен всеки човешки опит да се възпроизведе изумителният механизъм, създаден от Твореца. Успехът ще изуми студента; полудял от страх, той ще хукне да бяга далеч от собственото си гнусно творение. (...) Заспива, но се стряска; отваря очи: о, ужас, чудовището е застанало до леглото му, разтваря балдахина и вперва в него воднисти, ала пронизващи очи.

Завладя ме идея, радостна и бърза като светлината. Открих! Това, което ме ужаси, ще ужаси и другите; трябва само да опиша привидението, споходило сред­нощния ми покой.“ – Мери Шели за вдъхновението за своя роман „Франкенщайн“.

Луд учен до мозъка на костите си, който твърди, че е открил еликсира на живота. Лекар, теолог и алхимик, той сякаш открехва врата към ада с безумните си идеи, с любовта си към дисекциите на животни и експериментирането с плът, с неоспоримата вяра в собствената си надареност и превъзходство. Йохан Конрад Дипел е роден за позор. Така казват съвременниците му, които не са на негова страна. Приятелят му, който впоследствие става враг – шведският мистик Емануел Сведенборг, дори го нарича „най-подлият дявол“, който се опитвал да прави нечестиви неща. Столетия по-късно някои смятат точно него за прототипа на Виктор Франкенщайн от прочутия роман на Мери Шели „Франкенщайн или новият Прометей“.

Няма категорично историческо доказателство за това. Някои историци смятат, че мащехата на писателката е била преводач на Якоб Грим и той е предал историите на Дипел, но сигурно потвърждение за това не е открито.

Любопитното е, че Йохан се ражда през 1673 г. в замъка Франкенщайн близо до Дармщат в Германия. Много силно съвпадение, което също не може да се смята за доказателство, че името на героя е заимствано от замъка, тъй като самата авторка твърди, че то й е хрумнало насън.

Подобно на Виктор Франкенщайн, Дипел също е очарован от възможността за постигане на безсмъртие чрез научни средства.

Цялата история на ексцентричния учен четете в списание "Космос"