Надявам се „Джеймс Уеб“ да доведе до откриването на някои от най-ранните галактики, които някога са се образували, казва пред сп. "Космос" старши изследователят в няколко мисии на НАСА проф. Хенри 

Ще имаме ли резервен дом в Космоса – планета, подобна на Земята? Как се раждат звездите, какви тайни крият черните дупки и тъмната материя, какви химически елементи се съдържат в атмосферите на планетите – това са само една много малка част от научните задачи пред супертелескопа „Джеймс Уеб“. От средата на юли уникалното съоръжение започна да изпраща детайлни инфрачервени снимки на Дълбокия Космос, посрещнати с овации от цялата научна общност.

„Това са изображения с изключително високо качество, по-добри от когато и да било досега“, заяви пред „Космос“ един от най-известните астрофизици в света проф. Ричард Кон Хенри. Той е бил председател на Националния съвет на НАСА на директорите, отговарящи за финансирането на космическите изследвания, зам.-директор на отдела по астрофизика на Националното управление по аеронавтика и изследване на Космоса на НАСА. Професорът е провел множество наблюдения и изследвания с телескопа „Хъбъл“, със сателитите „Коперник“ и IUE, както и с космическия кораб, орбитиращ около Марс, Mariner 9. Той е и старши изследовател в мисиите „Аполо 17“ и „Аполо-Союз“, както и на ултравиолетовия телескоп „Хопкинс“. Проф. Хенри е бил и главен изследовател при проучването на

материалите от Луната.

Той е сред най-изявените физици и астрономи на университета „Джонс Хопкинс“, а престижното учебно заведение е сред водещите партньори в начинанието „Джеймс Уеб“ и отговаря за много от научните задачи, които ще се реализират с уникалния телескоп.

Една четвърт от тях ще са посветени на търсенето на потенциално обитаеми планети. Макар че за човечеството все още е предизвикателство да стигне дори до близка планета като Марс, много важно е да се знае кои са подходящите за наш втори дом. Това са предимно екзопланетите – сред тях най-близката до нас е Проксима b, обикаляща около червеното джудже със същото име, на 4 светлинни години от нас; газови планети с размерите на Юпитер; скалисти „суперземи“ и някои с изключително горещ център като Нептун. Инструментите на телескопа са така настроени, че детайлно да проучат атмосферата на световете в Слънчевата система и екзопланетите, определяйки какви елементи съдържат, какво произтича от тях на съответната планета и какъв е потенциалът й за поддържане на живот.

Изследването на другите космически обекти минава през установяването на точното химическо съдържание на безумно красивите мъглявини, с които „Джеймс Уеб“ очарова света. Защо те са важни? Защото химическият състав в мъглявината определя този на звездите, на планетите, на луните и астероидите. Причината е, че целият този микс от много сложни взаимодействия може да

трансформира и най-миниатюрните частици в звезди и планети.

Тъй като телескопът работи в инфрачервения спектър, астрономите могат да проникнат в невидимите досега тайни на Вселената – на какъв принцип функционира тя, как работи, как е формирана Земята, как се образуват кафявите джуджета, които объркват учените, защото притежават свойства и на планети, и на звезди.

Също както при планетите, някои от тях имат атмосфера и облаци, но масите им са зашеметяващи – в пъти по-големи от най-голямата планета в Слънчевата система – Юпитер. От друга страна, не са чак толкова масивни, че да създадат собствена светлина като звездите. Образуването им също е мистерия и за разгадаването й ще се разчита на супертелескопа.

На въпрос ще се ускори ли откриването на потенциално обитаеми планети с подробните изображения на „Уеб“, проф. Ричард Хенри отговори, че искрено се надява това да стане. Запитан дали телескопът ще даде възможност на учените по-бързо да отсеят тези, върху които да концентрират изследванията си, той бе повече от лаконичен: „Не знам“.

„Телескопът е съоръжен специално за спектралното изследване на евентуално откритите планети, пригодни за живот - не намерих уточнение за какъв точно живот става въпрос, но във всеки случай ще се търси наличието на вода – обясни пред „Космос“ астрономът и физик доц. Георги Петров. - Проблемът обаче си остава - ще се изследват далечни обекти, което означава, че установените физически характеристики се отнасят за нещо случило се назад във времето – но дали тези условия са налични и сега, кой може да каже.“

Друга задача е астрономите да надникнат почти до самото създаване на Вселената. Телескопът „Хъбъл“ успя да види до около 500 млн. години след Големия взрив, докато „Джеймс Уеб“ трябва да проникне още по-дълбоко в миналото.

Целта е той да разбере как са се формирали най-ранните галактики и техния химически състав. Но това съвсем не е всичко. На телескопа ще се разчита и да се установи

как черните дупки участват във формирането на ранната Вселена.

На въпрос на „Космос“ кои космически загадки смята, че ще бъдат разрешени най-бързо, проф. Хенри отговори: „Надявам се „Джеймс Уеб“ да доведе до откриването на някои от най-ранните галактики, които някога са се образували. Би трябвало. Особено ме интересува дали йонизиращото лъчение произлиза от най-ранните галактики, за да йонизира целия водород във Вселената. Това е, което лично ме интересува най-много.“

Какво още мисли за изследванията оттук нататък професорът, участвал като старши изследовател в едни от най-интересните мисии на НАСА, четете в бр. 7 на сп. "Космос"