Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Преди 33 години книга бомба за Салман Рушди избухва преждевременно и убива атентатора

Мустафа Махмуд Мазех е “първият мъченик” по пътя към убийството на писателя, съобщава IRNA. В Техеран има светилище, посветено на него

“Бих могъл да напиша книги за уплаха или за отмъщение и двете ще ме превърнат в създание на събитието. Така че си помислих: Бъди писателят, какъвто искаш да бъдеш”

След години на укриване и смъртни заплахи Салман Рушди признава, че животът му отново е “много нормален” и вече не се страхува толкова за безопасността си. Казва това в последното си интервю само дни преди да бъде намушкан най-малко 12 пъти на сцената преди своя лекция в института Чаутаукуа в щата Ню Йорк.

24-годишният Хади Матар връхлита писателя пред публиката малко преди неговата реч и му нанася тежки удари с нож в областта на корема, лицето, ръката и шията. Рушди е откаран спешно с хеликоптер в болница в критично състояние. Поставен е на командно дишане, а лекарите установяват, че нервите на ръката му са били прекъснати, черният му дроб е сериозно засегнат и вероятно ще загуби окото си. Въпреки че променящите живота му наранявания са тежки, два дни след атаката 75-годишният творец е в състояние да говори с близките си. Неговите синове съобщават, че “обичайното му бурно и предизвикателно чувство за хумор остава непокътнато”.

Тепърва започва неговият “път към възстановяването”, който ще бъде дълъг и нелек, съобщава агентът му.

Междувременно нападателят, който е американски гражданин от ливански произход, се обяви за невинен пред съда. Съдия нареди да бъде задържан без гаранция, след като окръжният прокурор Джейсън Шмид каза, че г-н Матар нарочно се е поставил в положение да навреди на автора. Заплашват го до 32 години затвор. Майка му Силвана Фардос се отрече от него и разказа пред “Дейли мейл”, че синът й се променил много след пътуване до Ливан през 2018 г.

Адът за Рушди - да живее под прицел десетилетия наред, започва с публикуването на четвъртия му роман “Сатанински строфи” през 1988 г. Много мюсюлмани обявяват книгата за богохулна и излизат на протести в Исламабад и Пакистан, при коио загиват най-малко шестима души. На 14 февруари 1989 г. покойният ирански лидер аятолах Рухола Хомейни издава фетва - религиозен едикт, призовавайки мюсюлманите да убият писателя и всеки, замесен в публикуването на романа. Определена е и награда от 3 милиона долара (2,5 милиона британски лири) за главата на автора. Това е смъртна присъда, която принуждава Рушди да промени живота си изцяло, но въпреки това той не потъва изцяло в сенките.

Настоящата атака бе посрещната с шок и възмущение от голяма част от света заедно с почит и възхвала към наградения автор. В същото време иранските медии и вестници приветстваха нападението и похвалиха Хади Матар. Ултраконсервативният “Кейхан”, чийто шеф е назначен от иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей, написа: “Браво на този смел и съзнателен човек, който нападна вероотстъпника и покварения Рушди”.

Държавният новинарски уебсайт IRNA освен всичко съобщи, че поне още един човек се е опитал да убие писателя след едикта на Хомейни. Това е Мустафа Махмуд Мазех, роден в Гвинея, който намира смъртта си в Лондон през август 1989 г., след като книга бомба, която зарежда за Рушди, избухва преждевременно. Мазех е “първият мъченик” по пътя към убийството на Рушди, посочва IRNA. Изданието публикува и изображение на светилище, посветено на същия мъж, в Техеран, в гробището Behesht Zahrа.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен осъди Иран за подбуждане към насилие срещу писателя, като нарече “отвратително” иранските държавни институции и свързаните с държавата медии да подкрепят атаката.

Президентът Джо Байдън и първата дама също се присъединиха към широкото осъждане на нападението, като казаха, че г-н Рушди “отстоява основни, универсални идеали”.

Говорителят на иранското външно министерство Насер Канани обяви, че никой няма право да обвинява Ислямска република Иран за станалото.

“Не считаме, че никой освен [Рушди] и неговите поддръжници не заслужава обвинение или дори осъждане за атаката”, каза Канани пред репортери по време на пресконференция.

Той също добави, че Рушди “се е изложил на обществено възмущение” чрез оскърбление на свещените ислямски ценности и “прекрачване на червените линии на 1,5 милиарда мюсюлмани”.

Докато писателят се укрива и е под полицейски наздор през първите години след издаването на фетвата, неговият японски преводач Хитоши Игараши е намушкан до смърт през 1991 г.

Италианският му преводач по чудо оцелява след нападение с нож същата година, а норвежкият издател на романа е прострелян три пъти през 1993 г. пред дома си в Осло и е сериозно ранен. Самият писател в началото сменя над 50 квартири и пази в тайна дори от семейството си къде живее.

Президентът реформатор Мохамад Хатами през 1998 г. уверява Лондон, че иранските власти няма да помогнат на никого, който се опитва да изпълни смъртната присъда срещу твореца. И Рушди започна да живее относително открито. Но Али Хаменей, който наследи Хомейни през 1989 г. като върховен лидер, на няколко пъти даде да се разбере, че едиктът остава в сила.

Полуофициалните органи никога не са забравяли писателя. През 2012 г. е съобщено, че фондация 15 Khordad, квазиофициална религиозна организация в Иран, е увеличила съществуващата премия, предложена за убийството му. Същата година Рушди публикува мемоари за затворения си, потаен живот под фетвата, наречен “Джоузеф Антон” - псевдонима, който използва, докато е под закрилата на британската полиция.

На писателски фестивал в Мелбърн през 2014 г. Рушди коментира, че би било “страхливо, малодушно, отвратително и срамно” да оттегли “Сатанински строфи”.

“Историята на литературата е история, в която писателите са защитавали творчеството си, и нямаше да съм този, който не го прави. [Но когато] някой се опитва да те убие заради нещо, което си казал или написал... трябва да се запиташ дали си струва да умреш за това.”

Иранската полуофициална информационна агенция Fars и други новинарски издания даряват пари през 2016 г., за да увеличат наградата за главата му с още 600 000 долара. Информационната агенция нарече Рушди отстъпник, който “обиди пророка”, в доклада си за петъчната атака.

Писателят е роден в мюсюлманско кашмирско семейство в Бомбай, сега Мумбай. Той е син на Анис Ахмед Рушди, дипломиран в Кеймбридж адвокат, превърнал се в бизнесмен, и Негин Бхат, учителка. Рушди се премества в Обединеното кралство, където завършва Кралския колеж в Кеймбридж и получава бакалавърска степен по история на изкуствата.

Самоопределящ се като изпаднал мюсюлманин и “твърд атеист”, той е яростен критик на религията по целия спектър и е говорил открито за потисничеството в родната си Индия, включително при индуисткото националистическо правителство на министър-председателя Нарендра Моди.

В личен план се жени четири пъти. Първата му съпруга е Клариса Луард, служител в Съвета по изкуствата на Англия, с която имат син - Зафар. Авторът я напуска заради австралийската писателка Робин Дейвидсън. Съпруга №2 обаче става не тя, а американската писателка Мариан Уигинс, която след пет години също вече е бивша. Третата, която му казва “да”, е британският редактор и автор Елизабет Уест, която също ражда син на писателя - Милан. И техният съюз не просъществува. Рушди се жени за четвърти път за Падма Лакшми, индийско-американска актриса, модел и водеща на американското риалити шоу Top Chef, а бракът им приключва през 2007 г.

От 2000 година творецът живее в Ню Йорк. Първият му роман “Гримус” (1975), отчасти научнофантастичен разказ, като цяло е игнориран от обществеността и литературните критици. Но следващият “Среднощни деца” (1981) го катапултира и му осигурява литературна известност, като му спечелва и най-престижната британска литературна награда “Букър”. С романа “Срам” е отличен с френската Prix du Meilleur Livre Etranger. Световната слава го връхлита за радост и беда със “Сатанински строфи”. Сдобива се с много врагове.

Когато Рушди е удостоен с рицарско звание от британската кралица Елизабет през 2007 г., Айман ал Зауахири, лидерът на “Ал Кайда”, убит на 31 юли от американски дрон в Кабул, обещава “много точен отговор”.

Писателят няма друг избор, освен да свикне с напрежението и тежестта на издадената му присъда.

В интервю от миналата година за вестник “Гардиън” Рушди нарича себе си “глупав оптимист”.

“Едно нещо, с което се чувствам добре, гордея се, да речем, е, че ако не знаете нищо за живота ми, ако всичко, което имате, бяха моите книги, не мисля, че ще почувствате, че нещо травмиращо се е случило с мен през 1989 г. - казва творецът. - Радвам се, че имах мозъка да помисля в средата на всичко това, че не искам да бъда жертва. Бих могъл да напиша книги за уплаха или за отмъщение, но и двете ще ме превърнат в създание на събитието. Така че си помислих: Бъди писателят, какъвто искаш да бъдеш”.

Пред германското списание Stern по-рано този месец Рушди признава: “Фетвата е сериозно нещо. За щастие, тогава нямахме интернет. Иранците бяха изпратили фетвата до джамиите по факс”.

Запитан дали изпитва носталгия, 75-годишният автор споделя: “Не е задължително. Обичам историята, но когато се отнася до собствения ми живот, предпочитам да гледам напред”.

По-рано сутринта преди нападението от 12 август той праща имейл на Сузане Носел, изпълнителен директор на PEN, да помогне с преместването на украински писатели, търсещи убежище. “Салман Рушди е бил на прицел заради думите си от десетилетия, но никога не е трепвал, нито се е поколебал”, подчертава в изявление Носел.

Атаката срещу способността ни да разказваме истории не е просто цензура - това е престъпление срещу нашата природа като човешки същества.

- Салман Рушди