Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Русия, Китай, Сърбия - нима започва нова варварска епоха? Миодраг Сорич

Дали авторитарните държавни лидери с агресивната си политика застрашават утвърдения световен ред? Не, тъй като силите на свободните страни са по-устойчиви, смята Миодраг Сорич.

Всичко се случва паралелно: Русия напада Украйна, Китай подчинява Хонконг и провежда военни маневри край Тайван, иранските наемници се бият в Газа, а сръбският президент Вучич се перчи с армията си на границата с Косово. Авторитарните режими проверяват докъде могат да нагнетят напрежението. Деспотите имат нужда от конфликти, за да се задържат на власт - не могат да предложат друго на своите народи.

Независимо дали в Русия, Сърбия, Китай или Иран: военното величие трябва да прикрие общата изостаналост на страната, да затвърди властта на съответния "национален лидер" и да скрие факта, че той, вождът, всъщност се отнася с презрение към собствения си народ. В противен случай има опасност народът да си даде сметка в какво окаяно състояние са болниците, домовете за стари хора и училищата, че в селата почти няма канализация, а заплатите и пенсиите са много ниски. Когато има вътрешен конфликт, винаги се намират "врагове отвън", които биват обвинявани за това. Задушава се всяка критика към управляващата клика, която безогледно се обогатява. Корупцията е държавна политика. Отделният гражданин не значи нищо в очите на политиците и в най-добрия случай служи само за пушечно месо - както е от години в Източна Украйна.

За да не затъне светът в хаос

Като нападна съседката си, Русия обяви война не само на Украйна, а и на целия цивилизован свят. От изхода на този конфликт ще зависи как ще се държат в бъдеще другите авторитарни режими: дали ще се придържат поне отчасти към съществуващите договори и международното право, или ще започне нова варварска епоха, в която ще важи правото на по-силния? Ако не искаме светът да затъне в хаос, трябва да помогнем агресори като Путин да бъдат спрени, Тайван да получи необходимото въоръжение и да противодействаме на терористичните милиции на Иран навсякъде, където действат: в Газа, Ирак, Ливан или Сирия.

Авторитарните режими никога не са крили, че отричат базирания на правото световен ред. За тях демокрацията е точно такава заплаха, каквато са зачитането на човешките права и правата на малцинствата, свободата на пресата или правната сигурност. Деспотите се позовават на международното право само тогава, когато имат интерес от това.

Западът търгува с тези режими в продължение на години. А днес много европейски политици се питат как Ангела Меркел е могла да действа толкова наивно, че да направи Германия зависима от Путин по отношение на вноса на природен газ. Още по-лошо: Китай междувременно е най-важният търговски партньор на Германия. При това няма ни най-малко съмнение колко брутален е режимът в Пекин. Как можаха германските политици и отговорните фактори в икономиката да постъпят така наивно, хвърляйки се в прегръдките на Пекин? Тяхната алчност изглежда по-голяма от чувството им за отговорност. Ленин навремето е казал: "Капиталистите ще ни продадат дори въжето, на което да ги обесим".

Путин се надцени

След края на Студената война глобалното съотношение на силите в никакъв случай не се промени в полза на диктаторите. Путинова Русия ежедневно демонстрира военната си неспособност в Украйна. Мит е, че авторитарните лидери мислят дългосрочно и затова превъзхождат Запада, който действа недалновидно. Вярно е точно обратното: Путин взе решението си да нападне Украйна набързо и в пълно неведение с каква омраза украинците ще посрещнат неговата войска. Путин е играч. И сгреши. Но не може да признае това, защото иска да оцелее политически и чисто биологично.

В бъдеще Западът не бива повече да допринася сам за своята слабост. Германия трябва да повиши значително военния си потенциал. Щом Гърция, Русия или Иран могат да заделят по четири процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана, това би трябвало да е по силите и на Германия. Наред с конвенционалните си оръжия Европа трябва да увеличи и своя ядрен потенциал. Само тогава ще бъде възприемана сериозно от Москва, Пекин и Вашингтон.

Путин предизвика Запада - както и много предишни управници в Кремъл. Сталин и Хитлер също ненавиждаха западния свят, особено като съюзници между 1939-а и 1941-а година. Тогава Съветският съюз снабдяваше Хитлер с храни и суровини и така подкрепи обявената от него война на Франция и Великобритания. Накрая победител излезе "упадъчният Запад". Който спечели и Студената война. По същия начин сега той печели сърцата на много млади и образовани хора, принудени да живеят в държави с авторитарни режими.