Някогашната безкнижовна селска неграмотност всред населението се заместваше и компенсираше от вековната мъдрост на опита, народния морал и обичаите поддържащи правилата на поведение.

Хората, макар и невежи за научните знания, суеверни и ограничени в своя тесен свят, можеха да се държат човечно, да постъпват правилно и да живеят в своето немногобройно общество без да се избиват взаимно, тъй като макар и безграмотни, умееха да бъдат разумни.

Днес, оказва се, почти всеки има достъп до средства за комуникации и до информация от всякакъв вид, но огромна част от населението не е в състояние да я осмисли. В резултат, настъпва вторично обезграмотяване, тоест познавателна деградация, неспособност за осмисляне и подивяване в културен смисъл.

Сегашните уж грамотни, се превръщат в по-глупави и по-нисшестоящи в своята общност и среда, в малокултурни индивиди, които захапват отделни сегменти от заобикалящият ги океан от информация и не знаят как и защо да я употребят.

С други думи, те чрез “грамотността” си, са загубили простата житейска мъдрост и способността да схващат важните неща наследени през опита на предишните поколения.

Цялостната картина и смисъл на онова, което става, им убягват, защото липсва основа върху която да си ги съставят. Фрагментираните по този начин хора много лесно се загубват в изборът си на правилното и доброто, което ги прави гневни и непостоянни в социален смисъл. Те са лесен обект на манипулация чрез прости идеологеми, които предлагат някаква елементарна и лесна за разбиране схема, която внася известен ред в хаотичната обърканост на тяхното съзнание.

Днешната полуграмотност е по-дълбоко невежество от пълната някогашна неграмотност, защото от нея отсъства простата житейска мъдрост на опита.

*От фейсбук