Колонката на Борислав Зюмбюлев  озаглавена "България да се извини за администрирането на Македония по време на Третия райх" продължава да предизвиква отзвук, макар въпросът с присъединяването на РСМакедония към ЕС намери своето решение вече. Ето мнението на Вени Марковски, интернет пионер, общественик, автор на книгата "УлоВени в Мрежата"

Борислав Зюмбюлев написа статия, в която призовава България да се извини на за действията на държавата по време на Втората световна война на територията на днешна Северна Македония. Това е едно добро, но недостатъчно начало.

Преди читателите да се нахвърлят върху ми с нападки, че ние нямаме за какво да се извиняваме, трябва да уточним фактите:
Изминали са 81 години от влизането на царство България във Втората световна война. Тогавашното ръководство на страната, в лицето на цар Борис III и Богдан Филов, а и депутатите от Народното събрание извършват редица действия, които са малко известни или дори направо неизвестни. Ето някои от тях, последователно – така, както са се случвали: приемат антисемитско законодателство; вкарват държавата в нацисткия Тристранен пакт; разбират се с Хитлер той да им предаде части от територията на окупираните от него Гърция и Югославия, в които навлизат български войски (първи и втори окупационни армейски корпуси), полиция, администрация, учители и т.н.; обявяват война на САЩ и Великобритания (макар че това не е било задължение на страната по договора за влизане в Тристранния пакт!) и т.н. Всички тези действия напълно естествено водят и до следващата голяма и трагична крачка: участието на царството в Холокоста.
От гледна точка на историята и на правото няма никакво съмнение:
царското управление организира и осъществява депортацията на 11 343 души мирно население от окупираните Тракия, Македония и Пиротско. Съмняващите се могат да разгледат наличните снимки и архивни кадри*, които ясно показват какви войници са наобиколили депортираните, на вагони с какви надписи са товарени и къде са отправени тези “ешелони на смъртта”.
Фактите са известни, изследвани са задълбочено от специалистите и никой обективен наблюдател не поставя под съмнение факта, че царство България, управлявано еднолично от цар Борис III след 19-и май 1934 г. и кабинетът начело с Богдан Филов са отговорните за организирането и извършването на депортацията на мирното население. Не е случайно, че именно тази депортация на мирни граждани по време на война е определена като двойно престъпление - и военно, и срещу човечеството. При това няма никакво значение, че след като са депортирани, хората са били убити в Треблинка от нацистите. Дори всички те да бяха останали живи, това нямаше да промени предходното престъпление. Хората, които се опитват да оневинят режима с аргументи, че това престъпление било дело на нацистите, грешат. Те или не разбират, или се преструват, че не разбират, че депортацията сама по себе си е престъпление.
В историческата наука няма никакво съмнение за това, че тази депортация е организирана и извършена от българската държава. Следователно хората, които твърдят, че България не може да е отговорна за депортацията на евреите, се заблуждават. Дали го правят от незнание или умишлено не е ясно, но е ясно, че когато казват нещо подобно, те се опитват да подменят темата “престъплението депортация на мирно население” с други теми, които нямат нищо общо с нея — например как били посрещани българските войски в окупираните територии, колко пари е инвестирало царството за строителство по тези земи и т.н., и др.п. Всички тези други теми се пускат с цел да се отклони разговора от най-важното: отговорността на царството за престъпленията, извършени от управлението на царя и Филов.
Тази отговорност е призната още през 2008 г. от тогавашния президент Георги Първанов. Признанието идва по време на посещение в Израел и е съобщено** предимно в израелските медии. Българските пропускат да съобщят тази новина. Статията на г-н Борислав Зюмбюлев може да постави началото на поява на повече материали по темата, в които истината да не се заобикаля или покрива с килима на фалшивата история, обявена от някои като “нов прочит”. Борбата истината да бъде разпространена ще е тежка и трудна; срещу нея са изправени различни хора, че и цели политически партии. Срещу историческата истина се обявяват и отделни политици, които организират сбирки и срещи, популяризиращи лъжливите тези за “добрия цар-спасител”, издават книги за “спасителната роля на царската армия” за спасяването на евреите и т.н.
Един пример за подобно изопачаване на истината може да се види в YouTube-канала на евродепутата Андрей Ковачев, където има публикувана*** реч на израелския президент Шимон Перес, която е преведена неточно. Според приложения превод, президентът бил казал: "...през април 1943 г. българите спасиха евреите, това бе общо усилие на Църквата, гражданите, обикновените хора...", докато всъщност думите му са: "...през април 1943 г. българите спасиха евреите, повечето от тях. Това бе рядка комбинация на Църквата, профсъюзите, обикновените хора..." Едва ли някой ще повярва, че г-н Ковачев е намерил толкова некадърен преводач да преведе речта, та човек може да се зачуди защо е пропусната тази ключова фраза "повечето от тях"? Ще се съгласите, че когато в страната има 60 хиляди евреи и 48 хиляди от тях не са изпратени в концлагера Треблинка, то действително *повечето* са оцелели.

Израелските президенти през годините винаги и публично са изразявали благодарността си към България за това, че е спасила повечето от своите евреи. Но никога няма да чуете от тях, че България е спасила всичките евреи.
Проблемът на политиците, а и на някои автори, е, че изглежда те не разбират, че спирането на депортацията, довело до оцеляването на 80% от евреите в царство България, е достатъчно значимо действие. То не може да бъде помрачено от факта, че не са оцелели всичките евреи, но със сигурност може да бъде помрачено от факта, че днес има хора, които се опитват да пренапишат историята и отричат отговорността на пронацисткото управление на царя и Филов за депортацията на 11 343 мирни граждани. Това шикалкавене е контрапродуктивно, то е антибългарско и показва комплексарщината на хората, които го прилагат. Силната държава, силното общество нямат нужда да украсяват историята и да прикриват грозните и тъжни моменти в нея. Те се изправят срещу тях, признават ги, поднасят извиненията си към оцелелите и техните близки, правят го без условия и уговорки, без оглушки и страх.
Ще бъде чудесно, ако днешните български политици намерят силата и смелостта да се изправят срещу мрачната историческа истина за депортацията, ако я признаят, приемат и се обявят не за “нов прочит” на тази тъжна страница от българската история, а за признаване на цялата истина за поведението на царя и Филов по време на Втората световна война, довело до поредната национална катастрофа, окупацията от страна на червената армия и последващия 45-годишен сталински режим.
Не, коригирам се: няма да бъде само чудесно, а ще е и справедливо, честно и морално. Пък ще е направо чудо, ако отговорните политици поднесат съжалението и извиненията не само в Скопие, но също и в Белград и Атина
П.П. Най-горе написах с получер шрифт “ние”, защото много хора днес говорят “ние не сме депортирали”, “ние не сме фашисти” и др.п., което е абсурдно. Разбира се, че не сме ние отговорните, а тогавашните управляващи.
_____
* — Вижте някои от кадрите тук: https://encyclopedia.ushmm.org/content/en/film/deportation-of-jews-from-bulgarian-occupied-macedonia
** — В. “Аарец”, 28.03.2008 г., https://www.haaretz.com/2008-03-28/ty-article/bulgaria-accepts-blame-for-deaths-of-11-000-jews-in-shoah/0000017f-e36e-d568-ad7f-f36fe3600000
*** — Вижте видеото тук, на 1:40 мин.: https://www.youtube.com/watch?v=OmxpgA9eGRc