Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Вдъхновяващите каузи на Алисън Филикс, която окачи шпайковете

Американската спринтьорка се пенсионира, след като на първенството в Орегон спечели 19-ия си медал от световен шампионат

Ражда дъщеря си преждевременно и оттогава се бори цветнокожите бременни жени да получат подкрепа

На 15 юли 2022 г. американската спринтьорка Алисън Филикс направи последното бягане в своята кариера. То бе в смесената щафета на 400 м на Световното първенство по лека атлетика в град Юджийн, щата Орегон. Филикс и нейните съотборници останаха трети и взеха бронзовите медали. Състезанието, победителите и резултатът обаче бяха изцяло засенчени от факта, че това бе краят на кариерата на една от най-големите легенди на леката атлетика в историята на спорта. Алисън получи своя последен медал от световно първенство. Тя ще трябва да му намери място във витрината си с отличия, където вероятно вече е тясно, защото има 19 медала от световни първенства и 11 медала от олимпийски игри. От тях 7 златни. Всъщност Алисън Филикс има повече медали в кариерата си от Юсеин Болт. Може би последният факт сам по себе си е достатъчен аргумент, за да стане ясно защо атлетиката повече никога няма да бъде същата без нея.

Родената през 1985 г. в Лос Анджелис Алисън Филикс излиза на сцената през 2003 г., когато е едва на 17 години. Тогава тя завършва втора в квалификациите на САЩ за световното първенство в Париж. На самия шампионат Филикс не стига до финал и не привлича погледите на световната атлетика, освен, разбира се, с характерния си грациозен стил на спринтиране. Година по-късно името й се чува за пръв път из целия свят, след като едва на 18 години тя остава със среброто на олимпийските игри в Атина, подобрявайки световния рекорд за девойки в дисциплината. В същото бягане на финала пета се нарежда Ивет Лалова, която остава едва на 17 стотни от медала. След още 12 месеца, на световното първенство в Хелзинки през 2005 г., деветнадесетгодишната Филикс става най-младата световна шампионка в историята, след като печели златото в коронната си вече дисциплина в спринта на 200 метра.

Няма да ни стигне мястото, ако трябва да опишем всички титли и медали, които Филикс печели през следващите 17 години. Можем само да изброим статистиката: тя е най-успешната жена в историята на олимпийските игри в дисциплините на писта, а пък 18-те й медала от световни шампионати – 7 в индивидуални и 11 в щафетни дисциплини - я правят и най-успешния атлет в историята на първенствата и при жените, и при мъжете. Постижения, които както вече споменахме, по численост бият дори и тези на великия Юсеин Болт. Американката без никакво съмнение влиза в борбата за условното звание "най-велика в историята на своя спорт".

През тези дълги и славни сезони обаче Алисън става нещо повече от просто успешен спринтьор. Тя успява да намери своето място под светлината на прожекторите и извън атлетиката, но за разлика от много свои колеги – не заради допинг скандали или любовни драми. През ноември 2018 г. Филикс ражда дъщеря си Камрин осем седмици преди термина, след като докторите откриват, че бременната спортистка страда от прееклампсия. Това е състояние, което е животозастрашаващо и за майката, и за плода. Това налага малката Камрин да бъде извадена от утробата на майка си, докато тежи едва килограм и половина. Бебето прекарва първия си месец в интензивно отделение със сериозна опасност за живота. В крайна сметка детето оцелява и днес вече ходи на детска градина. Алисън Филикс пък използва преживения от нея ужас като катализатор за активна кампания за повишаване на общественото внимание към проблема със смъртността при раждане, която е много по-висока сред чернокожите американци. Тя стига дори до Конгреса на САЩ, където ясно изразява позицията си:

"След като преживях двата най-страшни дни в моя живот, разбрах, че моят случай изобщо не е необичаен. Има много други майки точно като мен, които са чернокожи като мен, здрави като мен и правят всичко по правилния начин като мен. И те се изправят пред смъртта също като мен. Трябва да осигурим на цветнокожите жени по-добра подкрепа по време на тяхната бременност", каза Филикс пред Конгреса. Каузата й, особено отвъд океана, среща голяма обществена подкрепа и Алисън често е посочвана за пример, особено сред чернокожите момичета.

За последните няколко години тя също е едно от основните лица в битката за равноправно и справедливо третиране на жените спортистки. През май 2019 г. тя пише в "Ню Йорк Таймс" как нейните спонсори от "Найк" са заявили, че ще й плащат със 70% по-малко хонорари след майчинството. Тогава медиите вдигат голям шум за несправедливото отношение към атлетките, които все пак вземат съдбоносното решение да имат деца, докато все още са активни спортистки. Вследствие на кампанията от "Найк" реагират светкавично, като обявяват, че в бъдеще гарантират, че няма да намаляват хонорарите на подкрепяните от тях бременни спортистки за поне 18 месеца около термина.

"Знам, че откритото изказване на мнението ми може да навреди на кариерата ми. С мълчание обаче не се постига нищо", пише в "Таймс" Филикс в материал, в който защитава правото на жените да раждат, без да бъдат финансово наказвани от спонсорите си. Борбата на американската спринтьорка на този фронт продължава и до днес. В инстаграм пост, който тя написа по повод на отказването си, каза, че целта й е да остави спорта по-добър, отколкото го е заварила:

"Този сезон ще тичам за жените. Ще тичам за по-доброто бъдеще на дъщеря ми. Ще тичам за вас. Следете ми профила, предстои да споделя поредица от активности, които вярвам, че ще направят света по-добър за жените".

Активната социална позиция не е по вкуса на всички фенове на спорта. Това обаче, което никой не може да отрече, е невероятната воля за победа, която Алисън Филикс показва след всички тези години. Прееклампсията и тежкото преждевременно раждане не отказват спринтьорката от спорта. Само година по-късно тя е обратно на пистата и печели два златни медала на Световното първенство в Доха в щафетните бягания. И ако това не е достатъчно доказателство за величието на характера й – на олимпиадата в Токио вече 35 годишната американка стига и до индивидуален медал – бронз в бягането на 400 м.

По-късно добавя и злато в щафетата. Тази година в Юджийн тя слезе от сцената с апломб, печелейки и последно отличие в кариерата си. Взимайки всички тези факти предвид, можем спокойно да заявим, че с отказването от спорта на Алисън Филикс светът на атлетиката губи един от основните си герои.