Той организира бунт в Централния софийски затвор и бяга в Москва, пресичайки фронтовата линия по време на Първата световна война

Само за месеци от ревностен защитник на болшевиките се превръща в техен яростен критик

Преди шест години Инициативен комитет внася в Столичния общински съвет молба-предложение да се нарече на името на Георги Шейтанов (1896-1925) улица или площад в София на територията на община "Красно село". В мотивите е представена биографична справка, която е доста пристрастна.

В документа четем: "Георги Шейтанов е крупна фигура в българската история, активен общественик и публицист. Животът му е отдаден на идеите за развитие и прогрес на българското общество. Неговият свободен дух и свободно слово бележат едно от най-високите достижения в родната публицистика."

До известна степен това са пресилени квалификации. Ето защо е необходимо да хвърлим един обзорен поглед върху жизнения му път и по-важните изяви.

Георги Шейтанов е роден в Ямбол. Произхожда от семейството на дребен земеделец. Учи в местната гимназия и още тогава се запознава с принципите на анархизма. Опитва се да ги приложи и заедно със свои приятели през 1913 г. прави неуспешен опит да запали Ямболския окръжен съд. Задържан е от полицията, но успява да избяга от ареста и минава в нелегалност.

В края на същата година напуска България и през Румъния, Цариград, Палестина и Египет пристига в Париж. Именно във френската столица непосредствено се докосва до идеите на Михаил Бакунин, Пьотър Кропоткин и Енрике Малатеста. Препитава се с хамалски труд.

Вдъхновява се от революционните акции на изявени френски анархисти. Незабравими остават срещите му с дейци на френската левица и с руски революционно настроени емигранти.

През есента на 1914 г. Георги се завръща в България. Но веднага е заловен от полицейските власти. Първоначално е изпратен в Пловдивския, а по-късно в Централния софийски затвор, където излежава присъда от 1915 до 1917 г. Тук се среща с лидерите на БЗНС Александър Стамболийски и Райко Даскалов и с други политически активисти. Организира бунт и

успява да избяга

от пандиза

Започва да организира бойни групи в различни части на страната.

Избухването на Октомврийската революция и последвалите събития предизвикват интереса на Шейтанов. Ала все още бушува Първата световна война.

Това не го възпира и през март 1918 г. преминава фронтовата линия в Северна Добруджа. Целта му е Русия, където вече е минала февруарската революция. Успява да се добере до Москва. Установява контакти с дейци на Болшевишката партия. Сътрудничи на вестник "Всемирная революция", където публикува статиите "Към българите в Русия", "Сега или никога" и др.

Ето какво пише той: "Делото на революцията е интернационално и ние трябва

да го поемем с въодушевление

и беззаветно. Нека цял свят праща проклятията на Москва - ние трябва от Москва да издигнем нашето боево знаме и на логиката на тиранията да отговорим с логиката на революцията."

Но скоро Шейтанов се разочарова от развоя на революционните действия. Получава известие, че в България е избухнало Владайското въстание и в началото на месец октомври 1918 г. потегля обратно към родината.

Бунтът на войниците вече е потушен,

но Георги се включва активно в движението на анархистите.

През следващите месеци и години се налага като един от лидерите на българския анархизъм. Обикаля редица градове - Ямбол, Сливен, Хасково, Русе, Пловдив, Кюстендил и др., където се организират групи от по няколко десетки души. Разпространява книги и брошури от библиотеките "Комуна" "Свободно възпитание" и "Освобождение".

Участва в Първата национална анархистка конференция, която се провежда на 15 юни 1919 г. в София и приема решение за образуване на Федерация на анархокомунистите в България.

Шейтанов изпъква със своята култура, емоционалност и поетичност. Поставя пропагандата на анархизма на високо идейно ниво. Установява тесни контакти с представители на различни опозиционни движения и обществено-политически групи.

Сред тях са Станке Димитров - Марек, Димо Хаджидимов, Петко Д. Петков, Николай Петрини и др. Влиза в кръга на най-видните дейци на прогресивната интелигенция по онова време - Гео Милев, Антон Страшимиров, проф. Асен Златаров, Николай Хрелков, Христо Ясенов.

Шейтанов живее в полулегални условия. През месец юли 1920 г. е арестуван от полицията и откаран в Сливенския затвор.

Поставен е на специален режим, но тук престоява съвсем кратко време. Два месеца по-късно

организира класическо бягство

и отново е на свобода. Включва се с още по-голям размах в анархистката теория и практика.

Георги се изявява и като нестандартен публицист. Написаните от него статии, есета, стихове, рецензии и др. са предимно с анархистична насоченост и имат пропаганден характер. Той е активен сътрудник на издаваното от Гео Милев списание "Пламък". Освен това публикува във вестниците "Работническа мисъл", "Пробуда", "Анархист", "Бунт", "Протест" и "Свободно общество".

Авторските му материали са характерни с вълнуващи обществени аналогии и изпълнени с цитати от Бакунин, Кропоткин, Плеханов, Толстой и Достоевски. Шейтанов полага непрекъснати усилия за своето словесно и писмено обогатяване. Така например той често посещава проф. Асен Златаров, от когото взема уроци, придружени с дълги беседи.

Продължават и проявите на Шейтанов в акции на анархистите. Той гостува често в Килифарево и Дебелец. В началото на юни 1921 г., заедно със свои сподвижници успява да освободи от ръцете на полицията известния анархист Петър Мазнев. Развива активна дейност около приемането на Референдума за даване под съд на виновниците за двете национални катастрофи.

Остро критикува и гласувания Закон за разбойниците, в който са включени и анархистите. На 22 септември 1922 г. пише открито протестно писмо до министър-председателя Александър Стамболийски. В него заявява, че анархистите не са разбойници, а борци за идеи, за свободен живот.

Директно предупреждава премиера, че ако обяви война на безвластниците, това ще му струва живота. През 1922 и 1923 г. Шейтанов участва в Третата и Четвъртата национална конференция на Федерацията на анархистите в България. На тях се вземат решения за предприемане на

настъпателни терористични действия

В началото на 1923 г. земеделското правителство неочаквано констатира, че противниците на неговото управление са неутрализирани и насочва атаките си предимно срещу анархистите. Започват арести на София, Хасково, Сливен, Пазарджик и други градове. Шейтанов обаче е неуловим.

Следва превратът

на 9 юни

Той отприщва продължителна и ожесточена гражданска война в страната. Действията на безвластниците се интерпретират в пресата като "дело на разбойници".

Георги пледира за единство на анархисти, комунисти, земеделци и безпартийни срещу режима на Демократическия сговор. С тази цел обикаля селата в Търновско и Горнооряховско.

Организира събрания, на които се обсъжда въпросът за подготовката на въстание и прилагане на терористична практика.

Участва в Килифаревската чета и води няколко престрелки с полицията. Четническата му дейност продължава и през следващата 1924 г. А на 25 февруари 1925 г. Шейтанов е сред участниците в един от показните атентати. Става реч за убийството на известния историк, публицист и общественик проф. Никола Милев. Той е един от създателите на политическата формация Народен сговор и директор на нейния орган вестник "Слово".

Атентатът в църквата "Света Неделя" (16.04.1925 г.), зад който стоят дейци на Комунистическата партия, предизвиква правителството да предприеме масови атаки срещу анархистите.

Те са подложени на преследвания и унижение. Килифаревската чета на Шейтанов се събира в Тетевенския балкан.

Но скоро попада под ударите на специалните полицейски части. Това я принуждава да се раздели на три групи, които се пръскат в различни посоки.

Георги заедно с приятелката си Мариола Сиракова и неколцина четници се отправят към Стара Загора. Тук

настъпва

фаталният край

Те са арестувани от обикалящи патрули близо до селата Коньово и Младово и откарани в Нова Загора. Вместо да бъдат приведени под съдебна отговорност в София, на 26 май 1925 г. са разстреляни край гара Белово.

В публикациите, посветени на Шейтанов, съществува и друга версия за неговата гибел. За нея разказва в спомените си неговият брат Иван.а

Ето какво пише той: "На гара Белово специална група от македонстващи начело с войводата Йонко Вапцаров, баща на поета Никола Вапцаров, доверено лице на Иван Михайлов, вземат само Георги Шейтанов и го отвеждат в Горна Джумая (днес Благоевград). Там или в околностите на града заседава "съд", оглавяван от Иван Михайлов и Военната лига. Разпитват Георги за дългогодишната му революционна дейност, като му търсят отговорност, разбира се, и за убийството на Никола Милева.

Шейтанов се държи спокойно и достойно Нарича съдиите си оръдие на реакцията и двореца. Завършва своята пледоария с думите "Не се ли срамувате, че сте защитници на една противонародна кауза?"

Следва импровизирано издаването на смъртна присъда. Тя е приведена моментално в изпълнение, а физическият му палач е човек с прякор Црън Коле (Черното Коле).

Същата теза поддържа и Георги Сираков Ц брат на убитата Мариола Сиракова. В биографичен очерк, посветен на нея, той споделя: "Отвеждат Георги Шейтанов в Горна Джумая, където се среща с македонския главатар Ванче Михайлов.

Той имаше с него

стари сметки

за разчистване,

главно около убийството на Никола Милев." Според нея той е отделен от своите близки анархисти и отведен от съратници на ВМРО в околностите на Горна Джумая (днес Благоевград).

Там импровизирано е осъден на смърт от хората на Ванче Михайлов заради връзките му с Димо Хаджидимов и участието в убийството на проф. Никола Милев. Присъдата моментално е приведена в изпълнение.

Жителите на Ямбол и близките селища се гордеят с делото и подвизите на Георги Шейтанов. В града още преди 1989 г. е издигнат негов паметник, а улицата, на която е разположен, носи името му.

Що се отнася до молбата на Инициативния комитет до Столична община, тя е оставена без положителен отговор. А това е напълно естествено, тъй като дейността на Шейтанов не е обвързана с историята на София.