Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Непримиримият Панайот Панайотов: Жена ми най-точно ме определя - труден за разбиране

За нула време свършиха билетите за концерта на звездата в София след престрелките им с Кичка Бодурова

Съпругата му Емилия го смята за българския Стивън Сегал

Той никога не свежда глава. Няма за какво. Непримиримият Панайот Панайотов обяви, че “поради мижав интерес” няма да участва в концерт в Летния театър в Бургас с Кичка Бодурова, а изказването му полетя из интернет пространството, доказвайки, че интересът към него изобщо не е “мижав”.

Всъщност провалената изява се дължи на нежелание от страна на организатора да покрие базови изисквания за изпълнителя, макар че Кичка Бодурова посочи като причина “грубо отношение” от страна на своя колега.

Панайотов отказа да продължи темата, защото не е злопаметен и не желае да дава храна за излишно разтягане на тази драма, като пред “168 часа” той коментира единствено себе си.

“Моята съпруга Емилия ме нарече българския Стивън Сегал. Попитах я: “Защо?”. Тя ме определи като “Труден за разбиране” - парафраза на “Труден за убиване” (филм от 1990 г. със Сегал). Тук се крие ключът от мазето. Тя най-много ме разбира - обяснява звездата. - 47 години съм на професионална сцена, без да броя преди това като самодеец. Няма да ми повярвате, имате право на това, но съм видял какви ли не гнусотии. Тази сега просто е един лек полъх на вятъра. Не ме засегна. Няма да споделям истината. Всъщност не съм потънал целият в мълчание, защото във фейсбук съм обяснил в 2-3 поста най-нагледно с факти станалото.

В шоубизнеса стават и такива неща.

Единствено остана като малко огорчение, че Кичка може би не ме е дооценила правилно, но това не ме обижда и не го вземам по-навътре. Забравил съм го вече. Гледам напред.”

Панайотов доказа, че за нула време събира публика, щом реши да излезе на сцена. Билетите за неговия концерт в София на 10 август в “Кино Кабана”, лятна сцена в парка на НДК, вече са разпродадени. 1800 души са заявили интерес във фейсбук да бъдат част от събитието при капацитет 20-150 седящи места.

Певецът готви и приятна изненада за почитателите си, като работи с “Дийп Зоун Проджект” върху нова песен, чието заглавие ще бъде негова култова фраза.

Едно от най-големите очарования на Момчето, което говори с морето (по името на един от вечните му хитове) е, че винаги е бил непокорен от малък.

Все пак е от града на 100-те войводи - Сливен, макар че е роден в Айтос. Баща му - актьор, бил разпределен в Сливенския театър. Естествено, заради този си нрав често се е забърквал в неприятности. Още като ученик е изгонен от училище заради дългата си коса. После разбира, че са му писали куп неизвинени отсъствия, както и слаби оценки, без да е бил дори изпитван. Така се налага да повтаря една година. Момчето, за което доблестта винаги е била преимущество, смятало, че ако застане лице в лице с истината, нещата ще се решат, но не станало така. Учители подлеци му скроили номер, а станалото тогава се отразява допълнително на характера му - прави го по-груб и невъздържан според собствените му думи. С годините като всеки човек и той се променя, но в едно остава същият - компромиси със съвестта си не прави.

Неговата първа сцена е читалище “Васил Левски” в Айтос. Ученически оркестър, в който той е ритъм китара и соло вокал. Първата песен, която изпява, е “Дилайла”. После и в Сливен той е фронтмен на вокално-инструментална група, която прави по модела на “Бийтълс” и “Стоунс”. Този опит му помага и в казармата, когато по празнични партита музикантите на ДНА са викани да разтушават офицерските семейства.

С песента “Моя страна, моя България” на Емил Димитров така разчувства командващия Трета българска бойна армия ген. Митев, че се сдобива с две нашивки на пагона. Той първо го произвежда в звание ефрейтор, а после в младши сержант. Не всеки път обаче музиката му носи дивиденти. Понякога му навлича беди. И го вкарва в ареста.

Когато “Щурците” изнасят концерт в Сливен, старшината не пуска Панайотов в градски отпуск да ги гледа. Кой може да спре вироглавия младеж... Никой.

Той прескача оградата на казармата и тръгва към Летния театър. С военната униформа вместо парадната е лесна плячка за военния патрул. Сгащват го и лежи в дисциплинарния арест. За щастие, само едно денонощие, защото няма кой да буди войниците с “Велик е нашият войник”, тъй като именно той е запевачът на ротата, който дава тон за маршова песен.

След казармата влиза в Консерваторията и се мести в София. Започва да пее по барове и локали - грандхотел “София”, бар “Ориент, бар “Астория” и “Хемус”. Ръка му подава композиторът Атанас Косев - шеф на забавна редакция към БНТ по това време, който започва да пише песни за талантливия младеж.

Птичето кацва на рамото на Панайотов, когато през 1979 г. печели Гран при на “Златният Орфей”. Сразил конкуренцията, като изпял “Отивай си, но се завръщай” и I cant stop loving you на Том Джоунс, като с това парче вдигнал цялата публика на крака.

Още на следващата година с изпълнението му на “Бащината къща” композиторът Ангел Заберски взема златната статуетка на “Орфея”.

През 1980 г. с песента на Морис Аладжем “Обич” по текст на Тодор Анастасов (“Искаш огън да ти дам...”) певецът е в центъра на скандала. Публиката я избира за мелодия на месеца, но журито я декласира, защото не пасвала на тогавашните стандарти и носела балкански характер. Времето е най-добрият съдия. И днес - десетилетия по-късно, “Обич” е сред любимите песни на България.

През 80-те със своята група “Лира” започва да ходи по турнета в Русия, Куба, Унгария, Турция, Полша и скандинавските страни. И макар че има чудесна възможност да остане в Стокхолм като невъзвращенец, не се решава. Страхотен шанс се открива, когато групата се установява за известно време в Стокхолм, докато свирят там в бара на голям хотел. Когато договорът им изтича, започват да се чудят какво да правят. Решават да останат, но той веднага се замисля какви ще са последствията за неговите родители и се дава сметка, че за тях ще настъпи ад. Затова премисля и се връща в България.

В личен план най-голямото щастие за Панайотов е, че открива точната жена нито прекалено късно, нито прекалено рано. Живота си дели на две - преди и след Емилия, възпята от него в песента “Хей, шопкиньо, ти, моя съдба...”.

Преди да я срещне, вече е на върха на славата и не може да се отърве от женско внимание. Дамите са луди по него и той се наслаждава на това обожание. И така до паметната дата - 19 януари 1983 г., когата среща за първи път Емилия. Тя тъкмо си е купила първата кола от “Мототехника” и празнува придобивката в “Новотел Европа”. Той пък пее там по това време и се познава с една от нейните приятелки, като в пауза между изпълненията си се присъединява към познатите лица в публиката. Така двамата се запознават. След това Емилия заминава за Гърция, но това не е краят за тях.

Веднъж, докато шофира в София, хубавицата чува клаксон зад себе си и вижда как кола кара след нея, после я изпреварва, а шофьорът й дава знак да спре на първата отбивка. И срещу нея изниква усмивката на Панайот.

Такава е втората им среща. На пътя.

След нея двамата започват да се виждат почти всеки ден до момента, в който - отново на пътя - Емилия получава предложение да сподели живота си с този на известния музикант. Сватбата е на 8 април 1984 г. на същото място, откъдето започнало всичко - бившият вече “Новотел Европа”.

Съпругата му е вдъхновението не само за “Шопкиня”, но и за песните “Ема” и “Емилия”. Панайотов е признавал, че тя е голямата му любов и човекът, който го разбира най-много, а той би умрял за нея, макар да се надява да не се налага. Емилия винаги е до него в добро и лошо. Преживява с него победите и предателствата. Певецът най-много мрази лицемерието, лъжата и предателството, защото е бил мамен от хора, които е смятал за верни приятели. За него дори тези тежки шамари обаче са били уроци. Спъваш се, падаш, изправяш се и продължаваш, но по-висок отпреди - такъв е бил винаги неговият принцип.

Панайотов няма да забрави и един свой разговор с Ванга, когато я пита веднъж защо понякога, след като на никого не е направил лошо, идват изпитания. Тя му отвръща с една притча. Казва му, че всички имаме избор дали да изберем лесния път и да се поддадем на злото, или да вървим по-трудния, по който има много препятствия и пречки, но е по-добър за нас. Началото и краят на всеки човек са определени, но той има възможност да избере как да извърви пътя си.

Панайотов записва песен за пророчицата, която се нарича “Ванга”. Занася й лично записа, за да го чуе. Тя го харесва.

Тогава му казва също: “Внимавай, като се връщаш с колата, за лявата спирачка”. После той проверява спирачката, защото било зимно време, а действително колата му занесла в тази посока. Ванга му казва също така да яде млечни храни и да не пие кафе преди пеене. Затова той не успява да я послуша, защото пие доста кафе. Цигарите пък отказва от любов. Заради Емилия.