Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

След 60 г. подновиха издирването на единствените бегълци от "Алкатрас"

Пуснаха фотороботи на състарените банкови обирджии Франк Морис, Джон Англин и брат му Кларънс, които днес би трябвало да са на 90 години

На погребението на бащата на братята се появяват двама мъже с бради, които дълго плачат над тялото му

Майка им всяка година получавала цветя за личния си празник

60 години след като Франк Морис, Джон Англин и брат му Кларънс избягаха от най-охранявания американски затвор "Алкатрас", властите отново подновиха издирването им. Новината за разсекретяването на студеното досие изненада всички, тъй като официално се смяташе, че затворниците са се удавили в студените води на залива Сан Франциско. Техните имена бяха записани сред тези на 36-имата, които напускат незабелязано килиите си, но или са заловени, или са застреляни от дежурните надзиратели, или потъват в дълбините.

Единствено съдбата на тримата смелчаци все още тъне в мистерия. Версията, че са мъртви ,бе приета дори и от правителството, въпреки че телата им така и не бяха намерени. ФБР официално затвори случая на 31 декември 1979 г. с констатацията - салът им се разпаднал, а осъдените се опитали, плувайки, да го извадят, но в един момент се отказали и се понесли навътре в морето от бързите течения.

Преди дни обаче САЩ стартираха отново издирването, пускайки фотороботите им в напреднала възраст. Целта е да се покаже как биха изглеждали те към днешна дата. Изображенията са сравнени със снимки на младите Франк, Джон и Кларънс, които са в неизвестност от далечната 1962 г. Техните последни фотоси са от влизането им в ареста и са черно-бели. Чрез специална компютърна програма сега лицата им са състарени и вече фигурират в архива на всички полицейски служби в Щатите.

Защо властите подновиха разследването?

Феновете на конспирациите побързаха да лансират версията, че се е появила следа от затворниците след сигнал до ФБР за местонахождението на един от бегълците. Днес тримата, които преди години бяха осъдени за един от най-легендарните банкови обири, би трябвало да са на 90 години.

През цялото това време семействата им и службите неведнъж са получавали сигнали, но без резултат.

През януари 1965 г. например ФБР разследва слух, според който Кларънс Англин живее в Бразилия. Агенти са изпратени там, но не го откриват. Същата версия е лансирана и през 2016 г., когато семейството на братята бегълци показва пред медиите снимка на двамата от Бразилия.

Роднините им твърдят, че са я получили от международен трафикант на дрога, който се казвал Фред Бризи и ги познавал още от младини.

Две години след 1965 г. мъж твърди, че е срещнал Морис в Мериленд. Казва, че вече бил с мустаци и брада, и е сигурен, че мистериозният човек е именно издирваният беглец.

Майката на братята Англин до смъртта си получава анонимно цветя за Деня на майката. Друг роднина на двамата мъже разказва, че понякога телефонът му звънял, а когато той вдигнел, се чувало само дишане. На погребението на бащата на Англин през 1989 г. пък се появили двама непознати с големи бради, които плакали до тялото му и го целували, а малко след това си тръгнали, без да кажат на никого нищо.

Същата година жена, представила се под името Кати, подава сигнал, че във ферма близо до Мариана, Флорида, живее единият от престъпниците. Години по-късно друга дама ще свидетелства, че е засичала Кларънс Англин в района. Ще посочи и как точно е изглеждал той.

Нито един от тези сигнали обаче няма да оправдае очакванията на роднините им, че някога ще се съберат отново заедно. Част от изпратената във Федералното бюро информация се оказва фалшива, а за другата липсват конкретни доказателства. Факт е, че и до момента от мъжете няма следа, която да доведе до задържането им.

Роднините им са категорични, че комуникацията лично с тях е приключена преди 60 години, когато за последно са чули гласовете им.

Това, което все пак допълнително подсилва съмненията, че бегълците може да са живи, са няколкото опита да бъде преплувано разстоянието от "Алкатрас" до близкия остров Ейнджъл. Работни групи направиха експеримент с цел да опровергаят твърдението, че това е абсолютно невъзможно. Оказа се точно обратното - човек може да премине мястото, ако няма бурни вълни и е добър плувец, за точно 53 минути.

През 2018 г. едно писмо, което бе публикувано от CBS San Francisco, повдигна за пореден път въпроса дали Джон, Кларънс и Франк се крият някъде. От публикация в медията стана ясно, че пликът с лист хартия е изпратен в полицията още през 2013 г.

"Името ми е Джон Англин - пише в него авторът. - Избягах от "Алкатрас" през юни 1962 с брат ми Кларънс и Франк Морис. Сега съм на 83 години и здравето ми е разклатено. Болен съм от рак. Да, измъкнахме се онази нощ, но беше на косъм. Ако обявите по телевизията, че ще ми бъде гарантиран престой в затвора не повече от година и ще получа медицинска помощ, ще ви пиша, за да ви разкрия точно къде съм. Това не е шега..."

Федералните власти така и не приеха предложението на анонимния писач. Тогава те опитаха да стигнат до него, но без успех. Причината - липсваше адрес за кореспонденция, а по хартията не бяха открити отпечатъци, което породи предположенията, че са използвани ръкавици, за да не остават следи.

На специален криминологичен анализ беше подложен и почеркът, но и това не даде резултат. Интересното бе, че в писмото човекът, който се представя за Джон Англин, обяснява, че брат му Кларънс е умрял през 2011-а, а Франк Морис - през 2008 г. За това къде са телата и дали е имало погребение, няма информация. Авторът на признанията не е открит и до днес. Той повече никога не е изпращал послания до властите. Не е ясно дали е все още жив.

Историята на тримата е повече от любопитна.

Рецидивистите Франк Лий Морис, Алън Уест и братята Джон и Кларънс Англин попадат зад решетките приблизително по едно и също време. Изпратени са в най-строго охранявания по онова време американски затвор с едни от най-опасните бандити, подвизавали се в САЩ. В досиетата на мъжете фигурират грабежи, обири, наркотици и автокражби.

Четиримата бързо се сприятеляват и започват да кроят план за бягство през декември 1961 г., когато попадат в съседни килии. Мозък на "акцията" според властите е бил Франк Морис, чието IQ надскача 130. Той е бил и човекът, който събира групата.

Твърди се, че Морис и братята Англин шест месеца са дълбаели дупки с всякакви материали под ръка. Те са успели да разширят вентилационните канали под мивките си само с помощта на стари триони, заострени лъжици от столовата и електрическа бормашина, сглобена от мотора на прахосмукачка.

Замаскирали “работата си” в килиите, като слагали картони, боядисани в същия цвят като стената. Шума от акцията, когато бил по-силен, заглушавали с акордеона на Морис, докато той свири.

След като дупките станали достатъчно широки, за да могат да преминат през тях, те установили, че са стигнали до неохраняван коридор, който бил разположен точно зад килиите. Благодарение на него успели да се изкачат и до затворен покрив на затвора, където решили да направят нещо като офис. Именно в него те събирали всякакви подръчни материали. Там сътворили и импровизиран сал от скрепени и зашити плътно един за друг петдесет дъждобрана. Сами създали и гребла, използвайки парчета дърво и пирони.

За да бъде напълно завършен планът, създали и кукли с глави от бетонен прах, тоалетна хартия, сапун, паста за зъби и истинска коса, която взели от затворническата бръснарница. Идеята била под завивките на леглата си да наредят дрехи, кърпи и възглавници, така че всичко това да добие човешка форма, а надзирателите да мислят, че те спят.

Вечерта на 11 юни 1962 г. планът за бягството вече е задействан. Към 22,00 ч. Морис и братята Англин се изкачили на покрива на затвора.

Надзирателите чули силен удар, но това не ги учудило и никой не отишъл да провери какво става. През това време тримата вече стигнали до края на сградата, откъдето се спуснали по голяма тръба. След като стъпили на земята, изкачили две поредни огради от бодлива тел, за да стъпят на брега. Мястото не влизало в полезрението на надзирателите, които били на кулите. Прожекторите също не ги осветявали. Според разследващи малко след 22,00 ч. те пуснали във водата сала, качили се на него и отплували към остров Ейнджъл.

Не дочакали Алън Уест. Затворникът не успял да се движи по график. Размерът на неговата дупка, която издълбал в килията си, намалял значително в денонощието преди бягството. Причината - циментът се втвърдил прекалено много. Когато той успял да разшири с голи ръце дупката, за да стигне до мястото, на което трябвало да се чакат с останалите престъпници, установил, че другите вече са тръгнали. Решил, че няма да успее да ги настигне, и се върнал обратно в леглото. За бягството се разбрало чак на сутринта.

През следващите 10 дни последвало мащабно търсене по въздух, море и земя. Три дни по-късно на съседния остров Ейнджъл бреговата охрана намерила гребло. В същия ден охранители от друга лодка се натъкнали на портфейл, пълен с листове с имена, адреси и снимки на приятели и роднини на братята Англин. На 21 юни на плаж недалеч от моста Голдън Гейт пък са открити парчета от дъждобраните, използвани за сала. Близо до Алкатрас намерили и спасителна жилетка направена отново от дъждобрани.

За целия план пред властите разказал самият Алън Уест, който дал подробно описание на всяка стъпка, планирана от рецидивистите. Благодарение на тази ценна информация Уест не е наказан.

Още същия месец в американската преса започва лансиране на различни сценарии за бъдещето на тримата бегълци. Норвежки кораб сигнализирал, че е попаднал на човешко тяло, което се носело на повърхността на водата. Осем месеца след бягството човешки кости са открити на брега. Изследвания ще покажат, че те са били на мъж, който е бил приблизително на възрастта на един от затворниците.

Още куп сигнали за трупове ще поддържат легендата жива през годините. В крайна сметка официалната позиция на ФБР е, че шансовете тримата мъже да оцелеят в бурните течения на залива са нищожни. Именно затова подновяването на разследването сега поставя толкова много въпроси.