Първият ни космонавт можело да пропусне инфарктния полет от 1979 г. на “Союз-33”, защото не искал да смени фамилията си Какалов

В балистически спуск космонавтите понасят огромно претоварване, а отвън се виждат огнените пламъци на плазмата

Съветският летец космонавт Николай Рукавишников и българският космонавт майор Георги Иванов летят с кораба “Союз-33” към станцията “Салют-6”. Всичко върви по план, според който корабът трябва да остане 7 денонощия в Космоса, но на втория ден и едва двеста метра преди мястото на скачването основният двигател се изключва при маневри за сближаване.

“За първи път, и като че ли това беше единственият случай, стана толкова тежка авария, която изобщо постави под въпрос завръщането на космонавтите на Земята - пише ръководителят на полета на "Союз-33", съветският летец космонавт Алексей Елисеев. - Скачването беше невъзможно, а ние трябваше да решим как да спасим екипажа. Невъзможно е да ви разкажа с думи какво изпитвахме през онази нощ.”

Този инфарктен момент от 11 април 1979 г. смразява кръвта на Рукавишников и Иванов, които сякаш приемат края си и че ще останат завинаги там - в безкрайния Космос.

Обстоятелствата са на тяхна страна и 43 години по-късно първият български космонавт има възможност да отпразнува своя 82-ри рожден ден на Земята - заедно със своите внуци, правнуци, роднини, приятели и пчелите си. Никога няма да забрави обаче онзи миг на всепоглъщаща неизвестност.

Със себе си на орбиталната станция Иванов взема българския флаг, “История славянобългарска”, пръст от старата българска столица Плиска и от връх Шипка - символ на героизма за освобождението на България от османско робство.

След аварията екипът от СССР взема решение да се използват резервният двигател, малкият двигател и цялото гориво на борда, за да се излезе от орбита и да се започне движение към Земята. Резервният обаче също е засегнат. Налага се да бъде изключен след 180-186 секунди ръчно от Рукавишников. Това налага спускането да стане по балистична траектория. Влиза се в т.нар. балистически спуск, при който човешкото тяло понася страхотно претоварване. Огромно налягане - теглото се увеличава 8-9 пъти. Космонавтите са тренирани, но при претоварване 8 единици, и то само за 30 секунди. Тогава то е по-високо и е в продължение на 2 минути и половина.

“Така, за да не изгуби съзнание, човек трябва да поеме въздух и да спре дишането си през това време, което е цяла вечност - обяснявал е по-късно ген.-лейт. Иванов. - Претоварването е гърди - гръб, човек не може да си мести ръцете, всички предмети са залепени за седалката. Мускулатурата на човека не му позволява да вдишва, когато претоварването е повече от 4-5 единици. Ние задържахме дишането, но отдолу все ни викаха за връзка и на Николай не му издържаха нервите и им каза: “Замълчете, при нас претоварването е 6,5”. После отвън се виждаха огнените пламъци на плазмата, тъй като температурата там достигна 1800 градуса, а вътре се поддържа около 23-25 градуса.”

През целия драматичен полет пулсът на българина остава нормален и не се променя. В Космоса той и съветският му колега прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минута, като правят 31 пълни обиколки около Земята.

След кацането се потвърждава, че ако и резервният двигател бил отказал, корабът е щял да се върти близо 4 месеца около нашата планета. Въздух в него е имало само за няколко денонощия, след което би навлязъл в плътната атмосфера и би изгорял.

“Николаевич ми сподели: “Мислех си, Георги, че ако се стигне до това, ще ти предложа да си направим другарски пир... и всичко да се свърши бързо и леко - няма да забрави Иванов. - Не бих се противопоставил на такова решение. Бяхме свикнали да мислим еднакво. И само еднакво можехме да си отидем от този свят”.

Не е писано. Управляваният от нашия космонавт космически кораб се приземява успешно на 320 км югоизточно от Джезказган.

“С невероятни усилия на техническата мисъл и човешката воля екипажът беше спасен - пише още Алексей Елисеев. - Анализирайки този сложен и извънреден полет, държавната комисия стигна до извода, че той е дал много важни данни за по-нататъшно развитие на космическите полети. А поведението на космонавтите беше преценено като мъжествено и единствено правилно”.

Екипажът получава зелена светлина да се върне у дома точно на 18-ата годишнина от излитането на първия човек в Космоса - Юрий Гагарин, в 13 часа на 12 април 1979 г.

“Включихме определени спускови програми. Внимателно наблюдавахме действието на системите за ориентация и стабилизиране. Облякохме скафандрите. Проверихме херметичността им - спомня си по-късно генерал-лейтенантът. - Центърът за управление на полета беше решил, че трябва да изпълним първия вариант с поправка: “Въвеждане в действие на резервния двигател”. В последната ни обиколка около Земята за най-приятна изненада получихме от главния ни ръководител по подготовката Владимир Шаталов данни за метеорологическата обстановка в района на очакваното приземяване. Със спокоен тон ни каза, че времето е отлично, вятърът е слаб, и допълни: “Чакаме ви с нетърпение”. След което шеговито нареди на Николай Николаевич да контролира зорко дали, като затворя скафандъра си, няма да притисна мустаците.”

Иванов е избран за този така специален полет от над 700 български военни летци, които подават заявление, когато през 1977 г. страната ни получава одобрение да изпрати свои кандидати в съветския Център за подготовка на космонавти “Гагарин” по програма на СССР за партньорство с приятелски държави. От всички желаещи след няколко седмици обстойни прегледи от лекарската комисия във Военномедицинската академия в София бива сформирана първата предварителна група, състояща се от 15 души. Кандидатите в нея заемат длъжности от командир на ескадрила до заместник-командир на полк. Впоследствие военните лекари извършват нов подбор, като избират едва 6-има: Александър Панайотов Александров, Георги Любенов Йовчев, Георги Иванов Какалов, Иван Наков, Чавдар Добрев Джуров и Кирил Радев, като последните двама отпадат по различни причини.

В Москва съветските лекари откриват сърдечен проблем на Георги Йовчев и той също отпада. Окончателно е взето решение основният кандидат да бъде Георги Какалов, а негов дубльор - Александър Александров.

Така България става шестата страна, която изпраща човек в Космоса. Налага се обаче смяна на фамилията на майора, защото в превод от руски глаголът “какать” има значение, което не било приемливо (означава “лайно” или “нечистотия”). Самият Иванов не разбира какъв е проблемът, тъй като с тази фамилия е летял много пъти в тогавашния Съветски съюз без никакви проблеми. Затова се противопоставя, но атаките продължават.

Няколко дни преди старта генералният конструктор - академик Глушко, ги извиква заедно с неговия командир Рукавишников и им показва заповед на българската правителствена комисия, в която черно на бяло пише, че при неподчинение се предлага да лети дублиращият екипаж. Тогава генералният конструктор казва: “Това е изискване не от наша, а от българска страна, желателно е да си смениш фамилията”.

И така той взема за фамилия името на баща си и дядо си.

Любопитно е, че неговата детска мечта била да бъде моряк, но започва да изучава парашутизъм, моторно и безмоторно летене в аероклуба в родния му град Ловеч. Баща му Иван Иванов Какалов е електротехник, а майка му Анастасия - домакиня. През 1958 г. Георги постъпва в Българската армия, а през 1964 г. завършва Военното училище в Долна Митрополия със специалност “Инженер-летец” и квалификация пилот I клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. Член на БКП от 1968 г. Бил е депутат в 8-ото и 9-ото народно събрание (1981 - 1990), както и в 7-ото велико народно събрание (1990 - 1991).

След промените през 1989 г. се впуска в бизнеса и основава смесена българо-италианска авиокомпания “Сиджи Ер Карго”, която започва дейността си с нает от Якутия самолет. След прекратяване на италианското участие създава заедно с Лилян Тодоров авиокомпания “Ер София” (1991). Фирмата се занимава и с изграждането на голф игрища и хотели.

Бизнесът не се оказва по-безопасен по онова време от “разходките” в Космоса. През 1995 г. в офиса на “Ер София” акционерът Стоян Николов и съдружникът Георги Василев нахлуват с 13 въоръжени гардове от охранителна фирма, разярени по думите им от схеми в техен ущърб. Те задържат президента на авиационната компания Лилян Тодоров и космонавта Георги Иванов, както и няколко техни служители, сред които има бременна жена. Държат ги в една стая близо 18 часа, отрязват телефоните. Полицията атакува помещението и задържа Николов и Василев, както и гардовете, у които са открити 7 бойни пистолета “Зиг Зауер” и незаконен “Макаров”. Николов и Василев престояват близо месец в ареста на Първо РПУ в столицата и са пуснати под парична гаранция. На общо събрание двамата са изгонени от фирмата, а Николов иска 2 милиона долара за своя дял. Впоследствие Иванов и неговият съдружник продължават да развиват своя бизнес и инвестират в първото в страната голф игрище в Ихтиман, след което изграждат още такива комплекси.

“Този спорт натоварва всички мускули и е предизвикателство за ума”, казвал е Иванов.

През 2017 г. генерал-лейтенантът преживява инсулт. Една неделя през месец май той пада и си удря главата, без да губи съзнание, и получава травма на раменната става, но в онзи момент казва, че се чувства добре. Рано сутринта в понеделник става неспокоен и възбуден, след което е приет във ВМА и е поставен в медикаментозна кома. Лекарите тогава обясняват, че той също така има сърдечна аритмия, която е предпоставка за подобни последици, но животът му е вън от опасност и няма критично увреждане на мозъка. Състоянието му се стабилизира и е изписан още в началото на юни.

В личен план първият ни космонавт открива любовта на живота си от втория опит. Първо минава под венчилото с Наталия Русанова, с която имат дъщеря - Ани. Бракът им се оказва не особено успешен, а Иванов открива хармонията на семейните взаимоотношения с настоящата си половинка Лидия. Двамата имат син Иван, който се ражда през 1984 г. Семейството се радва на внуци и правнуци.

Този април по повод на 43 години от най-сложната мисия в живота му, а именно полета в Космоса, той сподели кадри как учи на пчеларство малкия Георги, кръстен на него.