Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Първата жена вамп Пола Негри пали конфликт между Хитлер и Гьобелс

Голямата звезда на Холивуд Рудолфо Валентино се влюбва от пръв поглед в нея и иска ръката й, въпреки че още е женен

Наскоро една италианска киностудия реставрира прочутия шедьовър от епохата на нямото кино "Мадам Дюбари" от 1919 г. на прочутия немски режисьор Ернст Любич (1872-1947 г.), известен у нас преди всичко с антивоенния си филм "Да бъдеш или да не бъдеш". Носи чара на една отминала ранна епоха от седмото изкуство. Обновеното му копие е с чудесен музикален съпровод на добър италиански симфоничен оркестър.

Тази точно стогодишна лента за живота на фаворитката на крал Луи XV, гилотинирана през 1793 г. по време на Френската революция, от зората на киното, впечатлява и днес с динамизма, с монтажа и

оригиналната изразност

на този безспорен, голям майстор.

Но без съмнение най- интересното в нея е участието на главната изпълнителка, неповторимата Пола Негри, останала в историята като "първата жена вамп в киното".

Нейната история е доста интересна.

Родена под устойчивия знак на Козирога на 3 януари 1897 г. в полския град Липно (тогава в Руската империя) с името Барбара Аполония Халупец, тя от дете мечтае за сцената. Неин идеал е сънародничката й, примабалерината от Петербург Матилда Кшесинска, любовницата на последния руски цар Николай Втори. Но тя е родена в бедно семейство и баща й я изоставя заедно с майка й, заради по-млада любовница.

В спомените си тя твърди, че бил заточен от руснаците в Сибир като революционер... Учи балет в Петербург, но се разболява от туберкулоза и решава да се опита в театъра. Записва се във Варшавската театрална академия. През 1913 година, едва 16-годишна, е вече на сцената в полската столица, а след година прави дебюта си и в киното – в немско-руската продукция "Робиня на страстта, робиня на порока". Фамилното й име Холупец се оказва неподходящо и трудно запомнящо се. Избира името на любимата си поетеса, италианката Ада Негри, и така става Пола Негри.

Образът на съдбоносната красавица постепенно придобива небивала популярност в Германия и Полша.

През този първи период от изключително силната си кариера младата звезда има шанса да се срещне с най-великия режисьор тогава, германеца Макс Райнхарт. По това време негов композитор е младият Панчо Владигеров. Райнхарт е бил експериментатор, авангардист, Пола трудно възприемала тази естетика, но срещата й с него била решаваща – той я свързва с младия тогава и още непризнат Ернст Любич. Той се вдъхновява от полската красавица и скоро тя

става негова

муза,

започва да я моделира, подобно на Галатея на античния Пигмалион, прави филмите си само за нея, а тя уверено влиза в амплоато си на прелъстителка. Наистина, природата я е надарила с хубост, изразително лице и сексапил, но освен това тя е била и много добра актриса, владееща тялото, с богата изразителна мимика, така нужна за всеки артист от нямото кино, интелигентна, с чувство за хумор.

През 1919 година Пола Негри за първи път

се омъжва за полския граф Евгени Домбски,

но съюзът им трае само две години и й носи само титлата "графиня". През същата година Любич прави 4 филма с нея, сред които и мащабното историческо платно "Мадам Дюбари". През 1922 г. Пола и Ернст заминават за Холивуд, който кани всеки прочул се артист от Европа да се снима в Америка. Студията "Парамаунт" им предлага добър договор и доста реклама, в която има повече лъжи, отколкото истина – например, че Пола има роман с Чарли Чаплин и се е сбила с колежката си Глория Суенсън – съвсем по холивудски. Но сърцето на красавицата покорил секссимволът от епохата на нямото кино Рудолфо Валентино. Още след първата им среща той изоставил съпругата си Наташа и поискал ръката на Пола Негри. Тя му отказала, но станали любовници.

За съжаление романът - бурен и страстен, свършил внезапно: през август 1926 г. 31- годишният италиански красавец починал сред неуспешна операция. На погребението му Пола припаднала.

През седемте си първи години в Холивуд Пола Негри работила доста активно.

Била посрещната от всички като сензация, като "фатална жена"

и играла главно такива роли. Била и законодател на модата: въвела използването на яркочервен лак за нокти, тюрбани вместо шапки, високи обувки – тип руски ботушки, дълбоките деколтета. Но конкуренцията в киноиндустрията в Щатите се оказала много голяма. На трийсет тя вече преминала към категорията на "стареещите актриси", защото в киното навлезли стотици млади хубавици. Нямото кино, на което била безспорната звезда в Европа, отстъпило и през 1929 г. навлязло звуковото кино, така нареченият "тонфилм". Макар и с много добър глас за кино, тя говорела английски със силен полски акцент, което и попречило да продължи кариерата си. Междувременно, след смъртта на Валентино, се омъжила за княз от прочутия грузински род Мдивани,

с когото скоро се разделила,

но се наложило да му изплати голяма сума, според американските закони.

Скоро разбрала, че кариерата й зад океана е приключила,

прибрала се в Европа, но не в родната Полша, а в Германия, където киното също е било в разцвет. Но в Берлин станала "ябълка на раздора" между Хитлер и Гьобелс. Фюрерът я обожавал като жена и актриса, носели се дори неверни слухове за роман между двамата, докато министърът на пропагандата я ненавиждал и обявил за еврейка.

Дори насрочил разследване на произхода й, което Хитлер веднага прекратил. Тогава Пола Негри осъдила Гьобелс за клевета и започнала да работи активно за голямата немска киностудия "Уфа".

През 1942 година, заради войната, решила да се върне в Холивуд и да продължи там. Прочутият американски режисьор Били Уайлдър я поканил за главната роля на старееща бивша холивудска звезда във филма си "Булевардът на Залеза". Пола Негри трябвало да се превъплъти в драматичната роля на никому ненужната забравена звезда от нямото кино, която накрая полудява. Но тя се считала все още за млада и сексапилна, не искала да разваля имиджа си на "жена вамп" и отказала ролята. Приела я друга старееща звезда, Глория Суонсън. Филмът бил отличен с куп награди "Оскар", включително и за главна женска роля. А Пола Негри се снимала в няколко незначителни продукции и постепенно слязла от екран. Последната й роля била в "Последните предачки" през 1964 година. След него звездата на нямото кино

заживяла изолирана от света в имението на своя приятелка милионерка

в Сан Антонио, Тексас. Но за разлика от героинята от "Булевардът на залеза" приела и преживяла спокойно своя творчески залез. Доживяла до деветдесет и починала на 1 август 1987 година.

Поляците и досега я ценят и обожават и неслучайно във Варшава има чудесен малък неин музей.