Оксфорд, късен юнски следобед.

Събота. Новото нормално.

В Украйна - война.
На Континента - екзистенциална криза.
В Южна Англия - 22 градуса, лек западен ветрец, ясно небе.

Условията са идеални както за селско тържество с конкурс за най-красива роза, така и за депортиране на стотина бежанци в Руанда с дискретен чартърен полет.

Хазайката Розмари ме чака на паркинга пред гарата, облегната на капака на бледосиния си Мерцедес. Бухнала като глухарче от вълнение, припка към мен и отдалеч нарежда:

- МАРИЯ, ах, Мария, ти просто няма да повярваш! После ще ми разкажеш за България (надали, мисля си аз, понеже как се описва неописуемото...), но аз на всяка цена ТРЯБВА да ти споделя моите ГОЛЕМИ НОВИНИ, иначе ще се пръсна!

Затаявам дъх.

- Нали видя по телевизията как Кралицата пи чай с мечето Падингтън в двореца?

Кимам озадачено.

- Гледам аз, радвам й се... и не щеш ли, какво съзират очите ми! Ами че сервизът за чай на масата е ТОЧНО като моят! Можеш ли да си представиш!? Аз и Кралицата имаме еднакъв вкус! Да не ти разправям каква сензация произведох, като съвсем бегло споменах това съвпадение пред Роджър и Валери след събранието на групата за опазване на оксфордширските мочурища! На следващия ден всички съседи се изредиха да ме посетят, за да се уверят, че сервизът НАИСТИНА е същият! Ан даже си донесе лупа и копие от Дейли Мейл, където имаше снимка на събитието на първа страница, за да сравнява, забележи! Накрая дори тя трябваше да се съгласи, че сервизът ми е абсолютно еднакъв с този на Кралицата. Бях толкова доволна, че дори не смогнах да й се обидя за наглостта да се съмнява в думите ми. Аз никога не греша, когато става дума за порцелан или перли!

Седнах в колата и понеже нищо по-малко от гръмотевичен удар не може да пресече пристъп на въодушевление у Розмари, изпаднах в сладък унес. Светът може да пропадне в пламъци, и то скоро. Но до последният му ден в някое мочурливо кътче на Англия някоя Розмари ще отпива чай от изящна чашчица, с върховно пренебрежение към всичко, което не среща прякото одобрение на Кралицата - пък било то и Армагедон.

*От фейсбук!