Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Загубата на поколението на Петър Стоянов за управлението е невъзстановима. Честит юбилей! Огнян Минчев

Президентът Петър Стоянов навърши 70 години. Той е един от знаковите български политици от поколението, което постигна основната победа за България след 1989 г. - присъединяването към институциите на цивилизования западен свят, НАТО и ЕС. Той разполагаше с пет години институционална позиция, чрез която да взима и провежда политически решения, поставили България на картата на цивилизования свят.

Иван Костов разполагаше с четири години за да проведе своята визия за реформа на българската държава и привеждането й в институционално съответствие със стандартите на демократичния европейски порядък. Филип Димитров разполагаше само с една година, за да започне транформацията на българското общество в посоката, която жадуваха милиони български граждани, придобили надежда след рухването на марионетния комунистически режим.

Когато тези хора управляваха, ние, техните поддръжници имахме немалко несъгласия, недоволство и раздразнение от поредица техни политически решения и от конкретни резултати на тяхното управление.

Днес, четвърт век по-късно, ясно си даваме сметка, че това бе поколението демократични политици, които въведоха и отстояваха най-високите стандарти в публичното политическо действие, които българската държава и общество са достигали след 1944 г. Ако тези хора бяха получили втори мандат - България днес щеше да бъде различна, щеше да бъде много по-напред в своето развитие. За съжаление, те слязоха от власт след първия си мандат.

Една основна причина за това бяха техните собствени грешки. Тяхната недостатъчна опитност в управлението на държавата. Изострянето на отношенията помежду им и вътре в самата партия СДС - управляващата чрез тях политическа сила на демократичната промяна в България.

По-важната причина за това, че те не продължиха своя политически път в управлението на страната обаче бе превратът, който им организира на границата между 20 и 21 век новоучредената и вече укрепнала посткомунистическа криминална олигархия. Още един мандат в управлението на това поколение лидери на демократичните сили щеше да възстанови институционалния потенциал на българската държава като модерна представителна демокрация от европейски тип. Това не биваше да се допусне. Възстановената демократична държава щеше да спре - или поне да ограничи грабежа.

Днес, от дистанцията на времето, след четвърт век олигархично управление на държавата и обществото ние можем да си дадем ясна сметка каква невъзстановима загуба за трансформацията на българското общество бе отстраняването на това поколение лидери от активна политическа и държавническа дейност. Нека повторим - те носят своята отговорност за това. Но на тях не им бе позволено да продължат. Българската общественост е пределно критична към хората и политическите сили, които управляват страната и това има положителни следствия върху публичния ни живот. Но "обратната страна на медала" на тази критичност е лековерната наивност, с която същата тази общественост приема на доверие призивите за "радикална промяна". Не каква да е, а радикална... Ние, българите, обичаме да започваме от нулата. От нулата започнахме, когато се доверихме на "царския проект", обещаващ "да се оправим за 800 дни". Този проект едва дочака тези дни да изтекат, за да премине в политическото небитие. Примерите могат да продължат до ден днешен...

България днес отново е във вълна на надигащо се недоволство. Популистките оферти, които през последния четвърт век стават все по-многобройни и все по-илюзорни днес заплашват да ни доведат до границата на скъсване с крехкото наследство на българската европейска и атлантическа принадлежност - основната външна гаранция за достойно бъдеще на България. В тази ситуация е все по-ценно да си спомним позициите, ценностите, куража и интелекта, с които поколението български демократични политици, към което принадлежи президентът Петър Стоянов управляваше България, създаваше надежда за нейното бъдеще. Достойни хора, които водиха България напред по начин, позволяващ ни да се самоуважаваме. Когато хвърлим поглед към днешните управници на страната, този спомен предизвиква тъга..

Честит юбилей, г-н Президент!

От фейсбук