Вицепрезидентът размества програмата си, за да приеме българския държавен глава

"Имаше претенции, че Желю не бил достатъчно представителен, че не бил висок, че бил с неугледен външен вид – посочва Гарелов. – Те са толкова примитивни, че не биха заслужавали коментар, ако не съдържаха в себе си едно противоречие.

Ще ви разкажа една случка, която илюстрира колко голяма бе фигурата на дребничкия Желю в очите на властелините на света. Предстоеше откриването на Музея на Холокоста във Вашингтон и за церемонията бяха поканени държавни глави от цял свят. В деня преди откриването му се състоя друга церемония на Арлингтънските гробища, на която бяха почетени държави и личности, които са допринесли за спасяването на евреите по време на Втората световна война. България не бе спомената.

В ложата седяхме Желев, посланикът Огнян Пишев и моя милост. Желев се обърна към мен: "България не беше спомената, нали?" Не беше, факт. Желю се надигна: "Отиваме в посолството." Там той ни съобщи решението си: "Ще изпратим писмо до американския президент Бил Клинтън и ще поискаме извинение за това, че България не е спомената дори сред страните, спасили своите евреи по време на войната.

Ако не получим извинение, президентът Желев си тръгва утре сутринта и няма да присъства на церемонията." Седнахме тримата и започнахме да съчиняваме писмото. То трябваше да е кратко, ясно и категорично, като същевременно да припомни за подвига на българския народ. Честно казано, не вярвах в успеха ни.

Беше вече късен следобед, церемонията е утре преди обед. Кога президентът на САЩ ще получи това писмо, дори да е по дипломатически път, да го прочете и да вземе решение? Абсурд! Но нека го изпратим, поне да сме направили каквото трябва."

Още на следващата сутрин обаче българският държавен глава е приет от вицепрезидента Ал Гор, който му поднася искрени извинения. Желев присъства на церемонията по откриването на Музея. Директорът на културното ведомство също му се извинява с обяснението, че липсва информация за спасяването на българските евреи, като обещава това да бъде поправено много бързо.

"Желев ни представи достойно. Гордеех се с моя президент", категоричен е Гарелов.

Журналистът споделя, че е имал и забавни моменти с Желю Желев. Докато отразява обиколката му в няколко латиноамерикански държави, преживява цяло приключение.

"В една от столиците, мисля, че беше Буенос Айрес, той ме повика в хотелския си апартамент – отбелязва Гарелов в новата си книга. - Получил съобщение, че Христофор Събев направил някакво изявление в България, което го засягаше, и искаше да му отговори.

Попита ме как може да стане това. Отговорих му, че не е солидно по време на такава важна визита да се занимава с изцепките на Фори Светулката. Засмя се и ме покани да обядваме заедно. При него беше министърът на външните работи Стоян Ганев.

Обядваха и попълваха списък с предстоящи посланически назначения. По едно време Стоян прекъсна монотонното изброяване на имена с изненадващо предложение: "Желю, защо не признаем Тайван? Ще получим 3 милиарда за това".

Подскочих и се намесих: "Стояне, това означава, че ще скъсаме дипломатическите отношения с Китай. Те не го прощават това." "И какво от това? Какво печелим от Китай?", отговори ми той. "Китай е в Съвета за сигурност. Велика сила! Политически ще загубим много", контрирах го аз. Желю усети, че разговорът се изостри, и смени темата. Дипломатическите ни отношения с Китай бяха спасени."