Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Иване, как е на български: Благодаря, пита Мелина Меркури

5-годишна тя се качва на българска сцена и играе хоро

Аристократка по произход тя е царица в сърцата на хората

Издателска къща "Труд" представи новата книга на журналиста Иван Гарелов "Неизпратени писма до Маргарита", в която той разказва различни истории от живота си. Под формата на писма до своя приятелка в Гърция той умело повежда читателя, за да го срещне със Симеон Сакскобургготски, с легендарния гръцки композитор Микис Теодоракис, с гръцката певица и актриса Мелина Меркури и с италианската журналистка Орнела Фалачи.

Споменах в едно писмо с няколко думи Мелина Меркури. Тя заслужава много повече внимание. Още повече че след идването й в България и публичните й жестове на внимание към мен започнаха да се шушукат разни небивалици.

Първата ми среща с Мелина Меркури бе още през 1974 г., непосредствено след падането на хунтата. Прогонена от черните полковници, Мелина се завърна в родината си и сега за пръв път се кандидатираше за депутат. Срещнахме се в дома й на площад "Колонаки" и аз веднага й зададох някакви сложни въпроси. Тя направо си призна, че не знае как да ми отговори, и ми предложи на другия ден

да отидем

заедно в Пирея,

където тя се кандидатираше за депутат. Много се съмнявах какво ще излезе от срещата на звездата с обикновените хора. Качихме се в един джип, който тя шофираше сама. На площада веднага я наобиколиха. Тя ми издърпа микрофона и започна да разговаря с децата и жените в черно, с работниците и занаятчиите – какви са проблемите им, на какво се надяват, какво знаят за България. На нас не ни оставаше друго, освен да снимаме. Мелина, въпреки аристократичния си произход, бе и си остана една обикновена гъркиня, която царуваше в сърцата на хората, а Пирея бе нейната крепост.

Нашата публика успя веднъж да я види като актриса, в ролята на Медея, постановка на Минос Волонакис. Когато представлението завърши и всички я аплодираха, тя се наведе от сцената, видя ме на първия ред и подвикна: "Иване, как е на български "благодаря"?" Този неин маниер да говори на "ти" ми създаваше проблем при интервютата – тогава

не бе прието да

се говори на “ти”

по телевизията,

дори да се познаваш с някого от години.

Ето какво ми разказа после: Посетила е България още като петгодишна. Чичо й бил консул в Бургас. Попаднали в парка в София на някакъв концерт, където изпълнявали български народни песни.

Тя се качила на сцената и започнала да пее и танцува и да праща въздушни целувки на публиката.

"Това бяха първите аплодисменти, които получих през живота си. Предполагам че направих всичко това от някакъв артистичен инстинкт – споделя Меркури. - Имам много дълбоки връзки с България.

Чичо ми, който беше консул в Бургас, се влюби в една българка. Тя беше едно от най-красивите създания, които съм срещала в живота си. Казваше се Милка. Тя стана моя леля и ми разказваше чудни приказки.

Баща ми пък беше председател на "Балканския комитет" и имаше много познати българи…"

След вечеря в "Балкан",

на чаша водка с

Васа Ганчева,

я убедихме да запишем няколко нейни песни за телевизията. "Мога утре сутринта в девет", каза тя. Сутринта минах да я взема от хотела. Тя тръгна негримирана, с ролки в косата, асистентката й понесе някакви тоалети, а аз с ужас си мислех, че в телевизията нищо няма да е готово, никой не е предупреден през нощта.

Отидохме в гримьорната, тя започна да се облича, в това време Васето трескаво търсеше оператори.

Някак си се разчу, че Мелина е в телевизията, наобиколиха я за автографи, като по чудо се появиха фоторепортери – наши, от вестниците и списанията, снимаха я и даже веднага вадеха снимките. Мелина се почувства в

естествената за една звезда среда

и не забеляза нашата суматоха. Влезе в студиото, погледна камерите, мониторите и записът започна. Нищо не бе репетирано, режисирано, тя сама "водеше" камерите – на нас не ни оставаше нищо друго, освен да снимаме. Тя бе кокетна и игрива като малко момиче, когато изпя "Мелина, Мелинаки", гневна и силна, когато изпя песента "Червеният карамфил" за разстрела на Никос Белоянис, а след петата песен, когато игра сиртаки от "Зорба гъркът", тя запъхтяна се нахвърли върху мен с юмруци. Експлоататор, измъчил съм я, а тя закъснявала за среща с Балканския комитет.

Обясних й, че и аз съм от този комитет, чакаме я от години, ще я почакат още малко. Това бе последният концерт на Мелина, повече не е пяла.

Дотича запъхтян и един от директорите. "А какво ще й платим", попита ме тревожно. Мелина каза, че й стига блузката с български шевици, която бях й подарил. После тя стана несменяемият

министър на културата

в правителството на Андреас Папандреу. На масата й винаги имаше един недояден геврек, продължи да ми говори на "ти", не обичаше интервюта, винаги бе готова да надене българската блузка, да вземе микрофона и да тръгнем към Пирея.