Жертвите и ранените от нападения на организацията "Баско отечество и свобода" (ЕТА) са над 7200, твърдят американските власти. Мотото им е "Борба за независимост на Баския". Преди четири години сепаратистите обявиха официално своя край, но белязаха завинаги испанското общество с десетки кървави атентати срещу редица автономни провинции на кралството.

ЕТА, чийто символ е брадва, около която е увита змия, е основана на 31 юли 1959 г. от студенти националисти. Малката тогава група е била вдъхновена от марксизма-ленинизма. Тя е обвинявала Баската националистическа партия в бездействие пред лицето на франкизма. Политическото представителство на ЕТА е била партията "Батасуна", забранена през 2003 г. от испанското правосъдие.

За неин ръководител се смята Журдан Мартитеги-Гиганта, арестуван на 18 април 2009 г. в Перпинян, Югозападна Франция. Той е считан за едно от най-опасните издирвани лица в Испания и Франция.

"Мадрид ще продължи да разследва около 350 неразкрити престъпления, свързани с ЕТА, а издадените присъди ще се излежават - обясни испанският премиер Мариано Рахой след новината, че групировката се разпуска. -

Жертвите им са полицаи, политици и редови граждани

Организацията е основана през 1959 г. от студенти срещу диктатурата на Франко. Най-известното политическо убийство е от 1973 г. на избрания наследник на Франко - Луис Кареро Бланко. След възстановяването на испанската демокрация през 1975 г. баският регион получава широка автономия, но нападенията на ЕТА продължават. Сред тях е взривяването на кола-бомба при супермаркет в Барселона през 1987 г., когато загиват бременна жена и две деца. Подобни актове отвращават обществото от ЕТА и от действията на службите на Испания и Франция. Организацията изчезва, но не и щетите и мъката, които причини."