Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Люта битка между САЩ и Русия за Иран и Израел Мохамед Халаф

През последните дни иранско-израелското противопоставяне навлезе в нова фаза под двойното въздействие на украинската война и новото развитие в рамките на виенските преговори по ядрената програма на Техеран. Характерното за тази фаза е, че геополитическата или по-точно геоикономическата цена на Иран рязко се повиши.

Очакваното петролно ембарго по украинската война

срещу руския петрол превръща Ислямската република в ключов играч, както за администрацията на Байдън, така и за Кремъл. Айатолласите добре осъзнават своята стойност и повишения интерес към иранския нефт в американско-руската и европейско-руската война. Има признаци за прагматизъм в контраст с досегашните идеологически и стратегически приоритети на Техеран, който може дори да доведе до известно сближаване позициите с тези на вражески Израел.

Съответно иранската страна е в процес на изработване на нови външнополитически ходове чиито главен изпълнител ще бъде „Революционната гвардия“ под ръководството на върховния лидер айатолла Али Хаменеи. В арсенала на Техеран са прокси войните в Сирия, Ливан, Газа, Йемен и до известна степен Ирак, както и диверсионните операции срещу израелски обекти, ако бъде сметнато, че тяхното активиране е нужно за преодоляване последните колебания на Запада да приеме исканията на Ислямската република. Както е известно, сред тях е и изваждането на „Революционната гвардия“ от терористичния списък на САЩ.

Иранските енергоносители – коз в антируската стратегия на Байдън?

Наскоро се появиха съобщения, че Вашингтон е изпрати в Техеран американския пратник по въпросите на Иран Робрет Мали , който е приятел на Башар ал-Асад и покойния му баща, и който се ползва с доверието на айатолласите. При успех на тези тайни консултации американците имали готовност да отменят санкциите срещу Иран, което би означавало и деблокиране на милиардите на айатолласите, замразени в западните банки. Разбира се, подобно развитие ще е възможно единствено при условие, че Техеран обещае да компенсира спирането на руския нефт за европейските държави. При сделка САЩ-Европа-Иран айатолласите могат да изменят и външнополитическата си ориентация, което на практика би ги сближило с поелото миналата седмица антируски курс правителство на Израел. С други думи, хипотезата е, че Техеран няма да се поколебае да скочи от потъващия руски кораб, ако реши, че това ще е в негов интерес, въпреки че подобен ход ще бъде третиран като предателство от Путин.

Разбира се, Техеран не би се решил на подобен ход, ако сметне, че той не съответства на върховните интереси на страната. Засега всичките опции са на масата, включително и плановете за ограничена военна конфронтация между Иран и Израел, както и тактиката на изнудване на Европа, лишена от руски нефт, като мотиви на успешно за айатолласите приключване на ядрената сделка. Голямата въпросителна е какво би предприел в подобен случай Кремъл? Дали ще благослови евентуална сделка, въпреки че тя най-вероятно ще бъде за сметка на загубата на Роснефт на европейските пазари? Дали ще приеме насърчаваното от Байдън сближение на гледните точки на Иран и Израел, или, обратното, ще се стреми към разпалване на конфликт между двете страни в свой собствен интерес.

Гафът на Лавров

Отношенията между Русия и Израел са в низходяща крива. Още преди войната в Украйна руският генералитет бе вбесен от израелските въздушни нападения по сирийски цели близо до руската база Хмеймим. В близкото минало близките отношения между Путин и бившия израелски премиер Бенямин Нетаняху допринесоха много за утвърждаването на руската дипломация в региона. Тогава Москва на практика се стремеше към съдействие на администрацията на Тръмп в усилията и за постигане на т.нар. Авраамови споразумения между Израел и няколко арабски държави от Персийския залив. Надеждата на руската дипломация беше да проправи пътя за иранско-израелско сближаване, както и за сходно развитие на отношенията на Израел с арабските страни.

Всичко това обаче беше преди украинската авантюра Путин и преди критиките на Запада и на самата Украйна за неутралната израелска позиция. Масло в огъня наля и гафът на Лавров, приравнил нацизма с юдейството. Путин се извини на Израел, но вече бе твърде късно. Междувременно Израел взе решение да предостави на Украйна модерни оръжия, включително усъвършенствани ракетни устройства и дронове, така че вече не може да отмени решението, дори ако приеме извинението.

Това е особено болезнен удар за Москва не само поради високата ефективност на израелските оръжия, но и поради необходимостта да добави Израел към списъка от 47 „неприятелски държави“, включващи големи сили като САЩ, Европейския съюз, Япония, Австралия и Канада. Тази фундаментална промяна в руско-израелските отношения рефлектира и върху значителната еврейска общност в самата Русия, която сега е раздвоена в лоялността си.

Тел Авив и Техеран опипват почвата

Сега вероятно Москва е изкушена да предизвика изостряне на иранско-израелската конфронтация чрез прокси конфликтите в Сирия и Ливан. В полза на този вариант са тънките сметки на Путин да притисне Байдън, който е изправен пред необходимостта от компромисно решение. Ако американското еврейско лоби реши, че Вашингтон е отишъл твърде далече в отстъпките си пред Техеран, с което е застрашил сигурността на Израел, то може да окаже силен натиск върху Белия дом. Тези сметки обаче може да се окажат без кръчмаря, защото вече Иран, а не Русия, взема решенията. Прагматиците в Техеран вече обмислят ходовете си, ръководейки се от националните си интереси и осъзнавайки че са в силна позиция на фона на украинската война, руско-израелската криза и от обяснимото желание на САЩ и Европа за постигане на компромис с айатолласите.

Може да си зададем въпроса: защо Путин изобщо се съгласи за възобновяване и евентуалното финализиране на виенските преговори, ако е знаел предварително, че премахването на санкциите срещу Иран и предвидимата забрана за руски петрол след инвазията на Украйна ще означават икономически удар за Русия? Според някои анализатори , той вярва в стратегическия си съюз с айатолласите и е сигурен, че Техеран ще успее да подпомогне задкулисно оказалата се в изолация Русия. Други наблюдатели смятат, че с подобен конструктивен подход Кремъл иска да покаже на света, че Русия все още е важен играч, който може да влияе на решенията в това ниво, а не държава-парий. Има вероятност, че на този етап Путин се нуждае повече от всякога от някакъв дипломатически успех. В такъв случай, той би жертвал икономиката в полза на политиката, след като е уверен, че независимо от всички обстоятелства, Иран ще остане в съюз с Русия и Китай, които се противопоставят на Запада в геополитически план.

Виенска сделка вместо Трета световна война?

Иранската ядрена сделка е възможност да се предотврати приплъзването на света към световна катастрофа. Дали евентуална конструктивна роля на Кремъл при финализирането на ядрената сделка с Иран няма да бъде своеобразно послание на Путин към Байдън, което ще позволи на Русия да тръгне по пътя на компромисите със Запада? Всичко е възможно. Понякога по-вероятното се оказва неосъществимо, и обратното – по-прозорливите ходове изпреварват разгръщането на сериозна съпротива от техните противници. На сегашния етап не е реалистично да се очаква разсичане на гордиевия възел от противоречия между САЩ и Иран. Сред последните бе и скорошното решение на Сената на САЩ, с което се забранява изваждането на Революционната гвардия от списъка на терористичните организации. Шестдесет и двама членове, включително 16 демократи, гласуваха в подкрепа на въпросния законопроект, предложен от сенатор Джеймс Ланкфорд. С подкрепата на 86 депутати бе гласувано и предложението на сенатора Тед Круз за запазване санкциите както срещу „революционните гвардейци, така и срещу Централната банка на Иран.

Това е своеобразно предупреждение на Сената към Байдън, който е призован да не игнорира терористичната дейност на Иран и неговата експанзионистична тактика в региона на Близкия изток в стремежа си да постигне компромисно споразумение с Техеран. Въпреки че първото решение няма обвързваща сила, фактът, че то бе подкрепено от влиятелни демократи като Чък Шумър и близкия до Байдън Крис Конър, го прави сериозно предизвикателство за Белия дом. Не е изключено обаче това предупреждение да накара Байдън да ускори сключването на сделка с Техеран, като за целта се възползва и от съдействието на правителството на Израел.

Истината е, че Байдън се стреми да постигне „голям шлем“ в геополитическата си борба с Русия именно с използването на близкоизточното направление. Той вярва, че може едновременно да осигури присъединяването на Израел към западния антируски лагер, след като Тел Авив преодоля пърначалната си позиция на неутрален посредник в украинската война, а от друга страна – да накара Иран да се разграничи от Русия срещу премахване на санкциите и изваждане на „Революционната гвардия“ от терористичния списък, от една страна, и при обещание за замяна на руския нефт на европейския пазар с ирански. Това обаче са само тактически ходове, които могат да навредят в стратегически план както на Близкия изток, така и на американските интереси.

Приоритетът на Байдън днес е победата във войната, която води с Русия в Украйна и извън нея. С тази цел американският президент се стреми да обедини както приятели, така и довчерашни врагове в една игра, която смята за стратегическа, но всъщност има тактически характер, тъй като е насочена към изолиране на Русия и унищожаване на путинизма. От друга страна, самият Путин също си направи криви сметки, тласкайки Русия в украинската авантюра с надеждата, че разделеният Запад ще му осигури лесна победа. Най-вероятно това няма да се случи и Русия ще трябва да плати цената за тази заблуда, както изтъкна тези дни и френският президент Макрон. Той напомня,че Мирът в Украйна не може да се гради върху унижението на Русия.