Във военен план поне досега войната е локална - въпреки че това е най-голямата война в Европа след Втората световна война и въпреки че военна помощ за Украйна предоставят всички членове на НАТО (без България и Унгария) плюс развити страни като Япония, Тайван, Австралия и няколко други. В икономически план обаче налице са всички признаци на започваща глобална война с налагането на санкции на Русия и Беларус от Запада и контрадействията на Русия. Заради надеждата, че Русия все пак може да стане кооперативна и предсказуема, през последните 20 години нейните суровини се интегрираха твърде дълбоко в световната икономика. Предполага се, че тепърва ще усещаме тежките последици от тази война.

Има доста дискусии какво точно е хибридна война, но безспорно след 2014 година етикетът започна да се използва постоянно. Със забраните на руски медии в западните страни и на западни медии и западните социални мрежи в Русия тази война навлезе в нова остра фаза. Но тепърва вероятно ще видим как в нея, освен "меки инструменти" като руска пропаганда, се осъществяват и "мокри операции". В периода 2014-2021 станаха известни различни "мокри операции", каквито не е имало от времето на Андропов в КГБ. Например, случаите с опитите за отравяне на Скрипал и Гебрев и взривяване на военни обекти (складове и цехове) в Чехия и България.

Аз лично мисля, че България е един от тестовите руски полигони на хибридната война. Има много доказателства, че през 2012-2013 Кремъл първо в България пробва модела на руски бюджети за производство на контент в класическите медии и разпространяването му чрез различни форми на финансиране и в социалните медии. След това през 2014 видяхме много от тези модели в Украйна.

Разбира се, трудно се доказват случаите, в които Кремъл използва корупцията като инструмент в България. Според различни световни експерти обаче има много индиректни данни за корупционни плащания, особено в българската енергетика.

Ако приемем дефиницията за "пета колона" на франкисткия генерал Мола, може да се каже, че тя в България стана доста видима 1-2 месеца преди началото на войната в Украйна и особено след това. Терминът "пета колона" се появява през 1936, когато генерал Мола казва, че е повел войниците си в четири колони към Мадрид, където имало и "пета колона", която щяла да подкопае усилията на Републиканското правителство отвътре.

Сега като че ли най-ясно "петата колона" в България се видя в политиката. Но е много трудно да се прецени в настоящия момент до каква степен трите политически партии, които се смятат за проруски - БСП, "Възраждане" (наследила, според политолози, разочарования електорат на "Атака") и новата партия на генерал Янев "Български възход" - просто се борят за проруския електорат в България и/или получават "указания" от Кремъл. Досега единственото публично свидетелство за директно руско финансово влияние върху политиката в България е едно изказване на бившия партньор на "Атака" Валери Симеонов.

В международен план такова свидетелство е включването на водещи европейски политици в бордовете на големи руски компании. Вероятно най-известният пример е Герхард Шрьодер в борда на "Газпром", но си заслужава да се спомене и името на бившия премиер на Италия Матео Ренци, на бившите канцлери на Австрия Кристиан Керн и Волфганг Шюсел, както и на бившия премиер на Финландия Еско Ахо. За България единственото известно име засега е на Ирина Бокова - българският кандидат за председател на ООН, която бе включена в борда на PJSC Phosagro.

За мен най-голяма изненада бе огромният процент български бивши висши офицери, които се оказаха пропутински привърженици. Това от една страна бе очаквано заради факта, че България бе най-лоялният член на Варшавския договор, но от друга страна след 32 години демократично общество и 18 години членство в НАТО ситуацията в армията е шокираща.

Вероятно най-интересното направление, в което Кремъл се опитва да влияе в България, са медиите. Ние може да видим случаи на журналисти, които видимо получават финансиране от Русия, когато са пращани например в Сирия, за да правят репортажи за руските успехи. При това материалите на тези български журналисти сега се оказа, че се разпространяват и в други източноевропейски страни. Впечатляващо бе как тези журналисти са снабдявани от руските специални служби с документи от българските митници, българските военни заводи, български пристанища и летища, които очевидно те самите не са предоставили.

Друго място със силна "пета колона" според мен е българската контраразузнавателна служба. Изтичането на секретни документи през 2015 година е само един от многото примери за проблемите там. Да не забравяме и това, че случаят с опита за убийството на Емилиян Гебрев, сина му и изпълнителния му директор се появи като тема три години по-късно, след опита за убийството на Скрипал и след публикация на журналистическо разследване на Bellingcat.

В интервю пред "Дойче веле".