Президентът поиска НС да пише на Конгреса на САЩ срещу месеца на македонската култура

Марин Райков: Полемиките не са с РСМ, а с европейските ни партньори

За ДБ натискът е “евтина конспиративна теория”

Срещу настояването на европейските партньори България да даде зелена светлина на Северна Македония за членство в ЕС, а след това Брюксел да стане гарант за исканията ѝ в преговорните глави, се обяви президентът Румен Радев в сряда.

“Натискът е огромен и това е парадоксално. Натискът към държавата членка е по-голям от този към държавата кандидат”, възмути се Радев.

Държавният глава настоя София да даде съгласие за начало на преговорите между РСМ и ЕС едва след като македонските българи бъдат вписани в конституцията на Северна Македония.

“Ако се впише една-единствена думичка “българи” в конституцията, това означава, че приемаш европейската идея. Изказванията, че липсват 2/3 мнозинство в парламента - извинявайте,

ако мнозинството в парламента нямат желание да приемат Копенхагенската конвенция за правата на човека, то тогава за какво говорим”,

възмути се президентът.

Северна Македония обаче настоява на обратното - българите да влязат в конституцията в края на преговорите, когато тя така или иначе трябва да бъде променена заради членството в ЕС. Това бе обявено от премиера Димитър Ковачевски още през януари при посещението му в София. Промените в конституцията всъшност са една от последните стъпки в преговорите за членство в ЕС и са нужни, за да влезе в сила договорът за присъединяване.

В момента партията на Ковачевски - СДСМ, и албанските политически сили наистина нямат достатъчно депутати и ще им трябват поне 10 гласа от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ за такава промяна. А македонските националисти са най-върлите противници на подобни промени във върховния закон на страната. Лидерът им Християн Мицкоски обяви обаче в сряда, че е

склонен на по-ранно вписване на българите в конституцията

Но само ако българският парламент приеме решение че повече няма да създава спънки на РСМ.

“В момента някои от нашите партньори не осъзнават дълбочината на историческия проблем и възможността македонизмът да дестабилизира съюза. Ние трябва да интегрираме партньори, а не проблеми”, настоя в сряда Румен Радев. Въпреки това подчерта, че бил убеден в европейската перспектива на Северна Македония. Напомни, че страната ни винаги я е подкрепяла като съседка и е първата страна, която я призна за независима. Подкрепили сме я и за НАТО и винаги сме ѝ подавали ръка в бедствия и кризи.

“Тази приятелска политика не срещна реципрочност от другата страна. В момента се води антибългарска политика с участието на политици, партии, медии”, продължи Радев. И разказа, че коридор №8 е останал само в сферата на декларациите, а договорът за добросъседство не се изпълнява. Освен това била блокирана работата на комисията по исторически и образователни въпроси. Припомни че в Македония е имало “скандално преброяване” на населението, в което много малко са се посочили като българи.

“Войната в Украйна се използва от европейските институции като аргумент за спешно влизане на РСМ в ЕС”, подчерта президентът. Радев настоя, че компромиси с правата на македонските българи няма да има.

“Не мога да направя компромис с нашата история и идентичност. Няма как да се съгласим с кражбата на история, с нейната подмяна и фалшификация. Изключително важно - прекратяването и изкореняването на езика на омразата и то започва със смяната на учебниците”, добави президентът. Настоя да се разкрият и архивите на комунистическите югославски служби УДБА.

Радев все пак поздрави “новите премиери” на България и Северна Македония - Кирил Петков и Димитър Ковачевски, че тръгнали по нов път. Определи като добър пакета 4+1 и призова освен графика, който двамата премиери изготвиха през януари за икономическо сближаване, да се изготви такъв и за отворените политически въпроси.

Народното събрание да изпрати писмо до Конгреса на САЩ по повод проекторезолюция 741, която ако се приеме, септември ще бъде обявен за месец на македонския език, култура и история, и приносът им за развитието на американската страна, настоя Радев. “Това нещо се върши под носа на дипломатите”, подчерта той. Но изрази надежда, че българският парламент може да защити историческата истина.

В сряда президентът бе патрон на национална конференция за европейската перспектива за добросъседските отношения между България и Северна Македония. Форумът бе организиран от Института за исторически изследвания при БАН и Македонския научен институт. Конференцията бе в памет на Гоце Делчев, от чиято гибел вчера се навършиха 119 г.

Не може да бъде направена и крачка назад с правата на българите в РСМ, подкрепи Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова.

Със сигурност РСМ ще включи българите в своята конституция. Въпросът е защо това трябва да е обект на преговори, то трябва да стане от само себе си, подчерта по време на дискусията пък посланикът ни във Великобритания Марин Райков. Според него “нашите партньорски полемики не са с РСМ, а с това, че някои от страните - членки на ЕС, не приемат българските искания и възпрепятстват постигането на консенсус.

Този натиск спрямо нас не отговаря на ценностите на ЕС,

категоричен бе Райков.

“Въпросът е дали правителството ще се поддаде на натиска. Би трябвало ясно да представят нашата позиция и да няма противоречиви сигнали, защото това отслабва българската позиция”, коментира по-късно в парламента и бившият външен министър и депутат от ГЕРБ Екатерина Захариева. Според нея правителството давало разнопосочни сигнали, а външното ни министерство на практика било изключено от процеса и не присъствало на преговорите.

“Евтина конспиративна теория, която трябва да бъде пресечена”, определи твърденията за натиск съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов. Според него задвижването на процедурата не бива да е в ущърб на българския национален интерес, но все пак

“не бива самоцелно да се репчим”

И нямало натиск, а по-скоро питане как да ни се помогне да решим този въпрос.

Приказките, че сме подложени на натиск и ще му се поддадем, не правят чест на никого, който представлява институция, да ги говори, смята Иванов.

ДПС не е променяло позицията си по отношение на приемането на Северна Македония в ЕС, подчерта Хамид Хамид.

“Не само РСМ, а всички държави от Балканите трябва да бъдат членове на ЕС”, заяви Хамид. Той все пак настоя, че трябва да се изчистят всякакви проблеми, което пък било технологичен въпрос.

За смяна на премиера пък заговори БСП (виж долу). Станислав Балабанов от ИТН пък се надява, ако премиерът и други, които са действали посока, различна от тази на декларацията на НС, на КСНС, Договора за добросъседство, да ревизират позицията си навреме.

БСП: Петков няма да е премиер, ако смени позицията за Северна Македония

За смяна на премиера намекна Георги Свиленски, в случай че министър-председателят Кирил Петков реши да промени българската позиция за членството на Северна Македония в ЕС.

“Ако премиерът на своя отговорност реши да прави нещо, е ясно какъв е изходът. Просто няма да бъде премиер повече”, категоричен бе шефът на ПГ на БСП.

В кулоарите на парламента Свиленски отрече твърденията, че е оказван натиск за ускоряване на преговорния процес.

“Нашата позиция е последователна. Република Северна Македония може да продължи процеса за влизане в ЕС, след като изпълни декларацията от 44-ото НС и вече поставените ѝ условия. Това е червена линия за нас, няма как да я прекрачим. Това е червена линия за всички български граждани”, подчерта той.

Според Свиленски над 80% от българските граждани подкрепяли позицията на БСП. Освен това решението им се споделя от коалиционното управление, одобрение имало и у голяма част от опозицията.

Свиленски подчерта, че мнозинството в НС подкрепя тази линия и няма как премиерът Кирил Петков да я прекрачи.