Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как поляците разгромиха болшевишката армия

В наши дни често се казва, че Украйна не се бие само за себе си, а и за цяла Европа, но подобна е била ситуацията и преди 100 години. В това отношение Полско-болшевишката война от 1919-1920 г. все още изненадва с драматичния си характер и неочаквани обрати. Тогава, малко след края на Първата световна война, когато болшевиките успяват да стабилизират властта си в Русия, съгласно комунистическата идеология, която предполага "световна революция", те се втурват

да завладяват

цяла Европа

Първият въоръжен сблъсък между поляците и Червената армия е във Вилнюс още през януари 1919 г. Полша едва се е освободила от Руската империя и току-що е създала свои собствени войски за самоотбрана. При това източната й граница не е очертана напълно, затова малко по-късно Червената армия превзема града.

Полският държавен глава Йозеф Пилсудски (1867-1935) решава да започне офанзива, за да си върне Вилнюс. Операцията се оказва успешна, тъй като болшевиките все още са активно ангажирани в битки срещу контрареволюционната "Бяла армия". В тази ситуация полските войски настъпват чак до река Березина, а силите им отляво остават при река Двина. От друга страна, евентуална победа на белите в руската гражданска война щяла да бъде контрапродуктивна за Полша, тъй като тогава нейната територия би могла да бъде ограничена до река Буг. По тази причина поляците се въздържат от всякакви по-нататъшни настъпателни действия, позволявайки на болшевиките да преодолеят контрареволюционната заплаха.

Но през 1920 г. те вече се подготвят за мощно настъпление. Пилсудски успява

да сключи съюз

с президента на Украинската народна република Симон Петлюра (1879-1926), който иска да запази независимата украинска държава дори и с цената на Източна Галиция, която се съгласява да отстъпи на Полша. Съюзниците започват кампанията, като атакуват Киев, който най-накрая е освободен от болшевишки контрол в началото на май 1920 г. Те обаче не успяват да установят ефективна украинска администрация в завладените територии, преди да започне масирана контраофанзива.

В края на май 1920 г.

съветската Първа конна армия

се появява на украинския фронт, принуждавайки полските войски да отстъпят. Малко след това по заповед на Ленин Михаил Тухачевски (1893-1937), командир на Северния фронт, започва нова офанзива в посока Вилнюс, Минск и Варшава. В началото и двете сили са приблизително равни по численост - поляците и украинците имат около 110 000 до 120 000 войници, докато болшевиките - 120 000 до 140 000.

На 5 юли 1920 г. полският фронт на север рухва. Поляците, които търсят британско посредничество, са длъжни да приемат сурови условия: а именно да се съгласят с река Буг като източна граница и да предоставят Вилнюс на Литва. Болшевиките обаче са толкова убедени в окончателната си победа, че отхвърлят предложението и продължават военните действия. В началото на август 1920 г. те преместват фронта към Буг и превземат крепостта Брест-Литовск.

След поредица от полски стратегически провали във войната през март 1920 г. в Съветска Русия вече разработват план за унищожаване на Полша. Те имат за цел да започнат настъпление със силите на Михаил Тухачевски, настъпващи по линията Минск - Вилнюс - Варшава. В същото време Югозападният фронт трябвало да се насочи към Лвов, след което в последната фаза на операцията

да подкрепи Тухачевски

във Варшава

За да принуди врага да влезе в решителна битка, преди да е успял по този начин да съсредоточи силите си, временният полски държавен глава Йозеф Пилсудски сключва съюз с украинския водач Симон Петлюра, обещавайки на украинците да помогне за изграждането на тяхната суверенна държава и да проведат съвместна офанзива срещу Киев.

На 7 май поляците превземат града, но по-голямата част от Червената армия бяга през река Днепър. В отговор Ленин нарежда на Тухачевски да нанесе удар от север. Болшевишката офанзива е спряна с цената на част от украинските сили, докарани от Беларус. Междувременно болшевиките подсилват украинския фронт с Първа конна армия на Семьон Будьони.

На 4 юли 1920 г. в Беларус започва втора офанзива на Тухачевски. Изправени пред

два пъти по-голяма болшевишка армия,

без резерви, поляците се оттеглят. На 15 юли Вилнюс пада, на 24 юли полската отбрана е разбита при река Неман, а на 30 юли Червената армия вече достига до река Буг.

Болшевишките успехи на Западния фронт потвърждават убеждението на Ленин, че победата е предопределена. Затова комунистическият диктатор нарежда атаката на Червената армия да се разцепи. Наред с Варшава на 22 юли се появява и нова цел - да завладее Унгария.

В същото време Тухачевски, сигурен, че основните полски сили са съсредоточени за отбрана на столицата и на север от Буг, изпраща съобщение по телеграфа до армията си на 10 август да форсира Висла и да превземе Варшава. Четвърта армия и Трети кавалерийски корпус получават заповед да форсират долната част на реката и да прекъснат комуникациите с Гданск, откъдето от запад пристигат доставките за полската армия. Петнадесета и Трета армия трябвало да действат на север от Варшава. А направо към столицата се движи Шестнадесета армия, подкрепена от Трета армия, натоварена със задачата да форсира Висла на 14 август. Левият фланг на фронта бил защитен от т.нар. Мозирска група.

Междувременно в Бялисток вече е назначен Временен полски революционен комитет, съставен от комунисти, изпратени от Москва, който само чака падането на Варшава, за да поеме властта. Командирите на Шестнадесета армия подготвят агитационни плакати,

заплашващи със смърт жителите на Варшава,

ако окажат съпротива срещу съветската власт. Предприема се и подготовка за тържественото връчване на Тухачевски на възпоменателна сабя на Plac Zamkowy, или Замковия площад, за заслугите му по превземането на Варшава.

В същото време и в Европа никой не вярва, че може да има спасение за Полша. Премиерът на Великобритания

Лойд Джордж се оплаква в Камарата на общините,

че с поражението на Полша плодовете на Версайския договор ще бъдат окончателно загубени. Чешката преса публикува илюстрации, показващи полските благородници, бягащи от болшевиките. В Германия пък се появяват агитационни материали с войник от Червената армия, освобождаващ страната от окови. На фона на всичко лорд Едгар д'Абернън, член на Съюзническата мисия в Полша, отбелязва, че нищо не изглежда по-сигурно от това, че Съветската армия ще завладее Варшава...

Но в самата Полша тази смъртна заплаха предизвиква неочаквана вълна от патриотични чувства. На 1 август е създаден Съветът за народна отбрана, който обявява призив за набиране на доброволци. Той се подкрепя от всички политически партии с изключение на комунистите. Така набързо 105 000 доброволци се присъединяват към армията, а неспособните да се бият поемат алтернативна служба в тила. Сформирани са 20 полка от опълченци, а като подкрепление на фронта са изпратени 28 батальона и 114 роти. С високия си морал те донасят плам и надежда за победа на изтощената армия.

Пилсудски отхвърли съвета на генерал Максим Вейган от френската военна мисия, който смята, че след 600 километра отстъпление армията не е в състояние да атакува врага, тъй като

“дори френският войник не може да го направи”,

както и предложението на съветниците от Антантата за защита на линията Висла.

Причината е, че той не искал просто да спре болшевиките, а да ги смаже между Висла и Буг с решителна маневра и бързи действия и вярвал, че полският войник е способен да го направи. Изключително полезна в това отношение е фантастичната работа на контрашпионажа, който прехваща и декодира вражеските телеграми.

На 6 август полският главнокомандващ обсъжда плана си с началника на щаба генерал Тадеуш Розвадовски. Основната стратегия е нанасяне на удар по левия фланг и тила на армията на Тухачевски при река Вепш в Източна Полша от силите на Централния фронт, водени от генерал Едвард Ридз-Шмигли (Четвърта армия и част от Трета).

Северният фронт на ген. Йозеф Халер трябвало да участва в битка с основните болшевишки сили. Тя включва Пета армия, водена от ген. Владислав Сикорски при река Вкра, с Първа армия на генерал Францишек Латиник, защитаваща Варшава, и Втора армия, водена от генерал Болеслав Роя по средното течение на Висла.

При това полското правителство инициира преговори, но болшевиките, сигурни в победата, поставят условия, унижаващи Полша до ролята на васална страна, и се подготвят да трансформират страната в нова съветска република. На 13 август Шестнадесета армия удря Варшава, разбивайки първата отбранителна линия.

Ситуацията е драматична,

а болшевишки патрули съобщават, че могат да видят светлините на Прага. Погрешно интерпретираният доклад достига до командирите на армията им и оттам отива в Москва. Издадена е прокламация, че Червената армия навлиза във Варшава.

На 14 август полската Пета армия, водена от генерал Сикорски, нанася удар по река Вкра. Възползвайки се от грешките на врага, той успява да удвои силите си и напада Трета и Петнадесета армия, предизвиквайки разочарование у Тухачевски, който описва събитията като "наистина ужасяващи и невъобразими". Трети кавалерийски корпус и част от Четвърта армия са отблъснати обратно в долното течение на Висла от полски ариергардни формирования. А известната отбрана на Плоцк, северно по протежение на реката, се случва с помощта на населението, което подкрепя армията.

На 16 август, под командването на началника на щаба Розвадовски, настъплението от река Вепш е отблъснато. При това Пилсудски изисква от армията максимални усилия. Пехотата марширува в пълен комплект по 40-50 километра на ден в голяма жега, преодолявайки болшевишките войски. От своя страна Тухачевски омаловажава заповедта за контраатака, намерена у полски войник,

приемайки я за дезинформация,

целяща да отвлече болшевиките от главната им цел - Варшава. Той обаче все пак вижда влошаването на ситуацията, когато поляците настъпват в тила на Шестнадесета армия вечерта на 17 август. На следващия ден полската Първа армия също предприема атака. През следващите осем дни Червената армия се опитва да пробие на Изток, винаги настигана и заобиколена от поляци. Само с гол ентусиазъм полските войници успяват да се противопоставят на много силен и издръжлив враг, като извършват многобройни подвизи, а при някои от тях претърпяват и сериозни загуби. Но в крайна сметка Западният фронт на болшевишката армия е унищожен и губи 70% от персонала си. Само Петнадесета армия успява да се оттегли на изток. В Източна Прусия бягат между 45 000 и 80 000 войници на Червената армия. Поляците вземат около 70 000 пленници, заедно с 231 оръдия и огромно количество друго военно оборудване. Будьони, който е заседнал край Лвов, без да може да превземе града (по заповед да се готви за нахлуване в Унгария), пристига със закъснение да помага на Тухачевски. Но веднага след това легендарният съветски командир на конницата е обкръжен и победен при полското село Комарув - една от

най-големите кавалерийски битки в историята

Разтърсващото поражение на болшевиките улеснява поляците да продължат войната и да я доведат до победен край. Загубата при Висла би означавала превръщането на Полша в съветска република, убийството на елита на нацията, налагането на чужда система от ценности и години на тежки репресии. Освен това, ако Полша беше паднала, болшевиките са щели да се присъединят към германската революция и да нарушат Версайския договор, като променят развитието на цяла Европа. Затова на 20 септември дори Ленин признава, че "Пилсудски и неговите поляци предизвикаха гигантска, удивителна катастрофа за световната революция".