Сутринта в 5 написах нещо, после го изтрих... на няколко пъти пиша, трия, не знам дали има подходящи думи в този момент...

Преди 11 години в една сладкарница по време на интервю за работа, така започна приятелството ни, така станах част от семейството на Милен Цветков. Да, той ни приемаше като семейство. Доверяваше се. Избираше хората по качества, не по опит или диплома.

Години по - късно ми каза, че при мен е - реактивност, това е моята сила в отбора на "Часът...". А неговата - да оставя отпечатък във всеки и всичко, до което се докосне.

Виждам и чета толкова много думи, спомени, снимки с Милен, и всички му благодарят, че го е имало в живота им, че им е предал урок, който ще помнят винаги! И ще помнят него! Надявам се наистина да е така...

Днес, аз чисто егоистично се ядосвам, че го няма!

От фейсбук