Разбира се, подобно заглавие е равносилно на самобичуване, 100 удара с камшик по собствено желание. Само си представете - появявате се на глобален форум, като този в Дърбан, който тече тази седмица и разисква глобалното затопляне, и абсолютно самонадеяно тросвате "ами ако глобалното затопляне е блъф?" Замеряне с камъни е най-малкото, което може да ви се случи. Напомня ми за онази история на Андре Мороа, в която баща и син се разхождат по кея и срещат просяк, подпрян на бастун, който дава вид на слепец, търсещ милостиня. Бащата пуска няколко монети в протегнатата ръка, а детенцето отсича въздуха като с бръснач: "Папа, ами ако е мним сляп?" Глобалното затопляне - катастрофална опасност или мнима заплаха, е обект на разгорещени дискусии на форума в Дърбан. Конференцията е международна, фокусирана е върху климата и мерките, които трябва да бъдат предприети за ефективна борба с глобалното затопляне. Макар форумът да се провежда в топлата по това време Южна Африка, времето
изигра лоша шега на участниците и на практика стовари подобен въпрос "Папа, ами ако е мним сляп?". Боговете на времето се произнесоха още по време на откриването, като стовариха необичайно студено време, подплатено с дъжд и ветрове. Повече от 20 хиляди делегати не можаха да повярват, че в Дърбън е толкова студено и само епизодичната поява на слънчеви лъчи напомняше, че са в Южна Африка и светът е застрашен от глобално затопляне, а не в Антарктида и светът го грози лют студ. В Дърбан има делегати от над 190 страни, което ще рече орди от природозащитници, зелени активисти и други представители на онази прослойка, която вещае климатичен край на света. Не ме разбирайте погрешно - конференцията е сериозна и основната й тема за това как да се помогне на страните, които се най-уязвими от очевидните климатични промени, може само да подтикне определени нации към по-сериозно действие и силна политическа воля. Никой не отрича, че последствията са необратими - като започнете от взрива в цените на хранителните продукти до природните катаклизми, глобалното затопляне е онзи бич, който може да бъде овладян единствено с обединени действия на глобално равнище.
Оказва се обаче, че изникват мънички проблеми, уж незабележими досега. Досега няма научнообосновани данни какво точно ще се случи след затоплянето на света - да, човешката свръхактивност е виновна; да, необходими са действия за намаляване вредните емисии; да, още куп подобни мерки са важни и неизбежни, но къде са фактите и очакваните конкретни последствия? Световната преса беше затрупана от материали по темата в навечерието на конференцията в Дърбан и няколко въпроса изникват на преден план - уви, повечето без отговор: а) Земята става по-топла (средните температури са се повишили с 0,8 процента за последния век), обаче причина за това не е ли донякъде фактът, че станциите за измерване на температурата са в градовете - а самите градове днес са доста по-различни от градовете преди 50 години? б) Колко точно въглероден диоксид ще изхвърля човекът в атмосферата? Както пише Клайв Кууксън - това зависи от редица политически, икономически и социални фактори, които са непредсказуеми. в) Колко още ще загрява Земята вследствие увеличаване на концентрацията на въпросния въглероден диоксид? Науката прави пестеливи опити да гадае, като докадките й се базират на исторически данни и компютърни модели, което не е меродавно. г) Кои места ще станат по-сухи и кои по-влажни в следствие на увеличаване температурата на Земята? Пример е Великобритания, където ако течението Гълфстрийм престане да донася топъл въздух, реално зимите на Острова ще станат по-студени.
Въпросите са стотици и твърде научни, за да бъдат разбрани от публиката, но поставят един по-общ - дали няма нещо изначално сбъркано с научното изследване на глобалното затопляне и нужен ли е нов модел за това? Но дори задаването на подобен въпрос, смелостта да бъде изречен на висок глас води до вълна от недоволство, сравнима с най-високото възможно цунами. Саймън Купър от “Файненшъл Таймс” е прав: "Когато пишете за глобалното затопляне рискувате да получите повече гневни имейли, отколкото когато пишете за мюсюлманите." Ако пък решите да вметнете, че концепцията "глобално затопляне" е част от една по-голяма световна схема за преразпределение на капитали, като нищо ще ви изгорят на кладата, запалена от същото това затопляне. Скептици и поддръжници на тезата за глобалното затопляне и злините, които то носи трябва да се фокусират не едни срещу други, а заедно да поискат истинската сметка от научните специалисти, за да бъде разгадана реалната заплаха от климатичните промени. И ако всички вярват на научните специалисти, че глобалното затопляне е причинено от действията на хората, то тогава вече вниманието трябва да бъде насочено към политиците, които да предприемат необходимите действия.
Докато скептици и поддръжници се карат, нито науката ще върши работа си, нито политиците ще бъдат притискани да вършат своята. И изведнъж в главите на повечето ще се запечата схващането, че глобалното затопляне е един блъф. Когато това се случи, връщане назад няма да има. А това вече се случва. Изследване за приоритетите на американците (преди години замаяни по филмите а ла Ал Гор) показва, че климатичните промени вече застават почти на последно място. При това - далеч след теми като моралния упадък, изваждането на лобистите от политиката и опростяването на данъчното законодателство. И нищо чудно в един момент всички да заговорят, че глобалното затопляне е поредният блъф, подобен на птичи грип, някоя сезонна инфекция или трик за повишаване на продажби на определен продукт.