Мистериозни кухини концентрират и разпръскват електромагнитни вълни из монумента

Днес великият физик Исак Нютон, който ни даде класическата физика, законите за движението и гравитацията, със сигурност щеше да тържествува. Няколко паралелни проекта започват подробно изучаване и сканиране на пирамидите, като целта е на следващ етап със специален робот да се проникне под тях – мечта на поколения учени, блокирана от властите в Египет.

Нютон е първият, който си задава въпроса каква всъщност е целта на пирамидите и как са построени? В бележките си той пише, че те имат духовно и метафизично значение и за да ги разкрие, той ги изучава години наред.

Смятал, че един от ключовете е да намери мерната единица, с която работят

древните майстори.

Геният бил убеден, че с нея ще успее да разгадае цялата геометрия, ще намери доказателства за теорията си за гравитацията, ще пресметне обиколката на Земята, ще може да предскаже края на света и ще разбере тайните на алхимията. Физикът смятал, че египтяните са я владеели до съвършенство и са запечатали знанията си в пирамидите.

За да открие истината, Нютон смело се впуска в това разследване, комбинирайки чистата наука с езотериката и алхимията. За съжаление неговото куче случайно предизвиква пожар и бележките му по проекта, продадени години по-късно от „Сотбис“, са обгорени, а някои вероятно са унищожени.

Вдъхновен от проучванията на Нютон, основателят на концерна „Сименс“, Вернер фон Сименс, през 1859 г. решава да проведе нов експеримент, смайващ със своята дързост.

По неизвестен начин инженерът успява да убеди местните да му разрешат да се качи на върха на Голямата пирамида в Гиза с група водачи и там да измери електромагнитното поле. Убеден, че монументът катализира електричество, по време на пясъчна буря той се изкатерва горе с буркан с цилиндричен изолатор с два изолирани и проводими слоя с калай и алуминиево фолио, покриващи две трети от съда. Метална пръчка стърчи от отвора и го свързва с вътрешното покритие, за да се генерира заряд. Тъй като пръчката осигурява отрицателния заряд, върху него се образува външен положителен и всеки, който го докосне, е удрян от ток. Ефектът буквално вцепенява египтяните около Вернер фон Сименс, докато той тържествува и искрено се забавлява, защото теорията му се потвърждава.

Впоследствие инженерът пише на съпругата си и й обяснява как се е сетил да проведе страховития за местните експеримент. По време на пясъчни бури той чул специфично свистене, което му подсказало, че може да има разреждане на електричество.

„Когато погледнах полупразна бутилка вино, чух същия звук и ясно усетих как малки искри от етикета на бутилката отскачат към ръката ми – отбелязва той. – Използвайки пълна бутилка, увита в станиол, успях да създам силно разреждане, което предизвика такъв шок, че арабите, с които бях на върха на пирамидата, избягаха ужасени и протестиращи срещу нашите

„безбожни“ експерименти.

Беше безкрайно забавление.“

За да задълбочи проучването си, той дори иска да легне в един от ковчезите в новооткритата тогава гробница на Апис, но си дава сметка, че знае твърде малко за навиците и обичаите на погребаните и не може да проведе класическо изследване.

Така тази история влиза в 159-годишна пауза. Чак до 2018 година. Тогава, вдъхновени от откритията на Сименс, няколко учени от Санктпетербургския университет ITMO и Laser Zentrum Hannover проведоха изследване, за да проверят как Голямата пирамида в Гиза взаимодейства с електромагнитни вълни с резонансна честота.