Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Джими Найденов
Джими Найденов

Рисковете са външни - войната и Северна Македония, казва медийният и пиар специалист

Невидимият 6-и елемент в коалицията е омразата към ГЕРБ

Уязвимите български институции правят българското общество уязвимо към руска пропаганда

Управляващите трябва да подкрепят в момента културния си министър, вместо да го атакуват с приятелски огън

Димитър Найденов - Джими е роден на 18 ноември 1958 г. в София.

Завършил е Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ “Св. Климент Охридски”, където от дълги години е и преподавател по журналистика

Управляващ съдружник е на пиар агенция “Кота 97” ООД

Автор е на книгите “Пресжурналистика” и “Фейк нюз”, която е за фалшивите новини

Женен, с две деца - Мария и Димитър-младши

- Г-н Найденов, две видеоизяви на министъра на културата Атанас Атанасов през уикенда предизвикаха голяма полемика сред обществото. Включително и искане за оставката му заради първия негов клип от петък вечерта, в който той благодари на приятелите си, поздравили го за рождения му ден. Защо това предизвика скандал?

- От една страна, мисля, че това е изключително безобразие. От друга, не вярвам това да потопи управляващата коалиция.

- Защо?

- Управляващата коалиция е твърде стабилна. Нейната стабилност се води не от преобладаващата идеологическа база, а от общите им интереси във властта. Факторът, който може да разклати мнозинството, е отвън. Т.е. войната, Северна Македония са фактори, които могат да я разклатят.

А иначе нито това е най-скандалният министър на културата, нито безобразното нещо, което той направи, е единственото.

- Защо го наричате безобразно? Според министъра това е бил начинът да привлече вниманието към темата култура.

- Твърди го доста неискрено. Толкова неискрено, че си личи.

Далеч по-скандално е действието на земеделския министър от миналия месец, когато каза, че трябва да се изкупи зърно за посеви и пожела да възложи това на структура от трима души за милиард и нещо. Това е в състояние да има значително по-големи последствия. Ние сме виждали зърнена криза преди доста години. Засегна ни дотам, че бяха въведени купони за хляб.

Този път едва ли ще се стигне до хлебна криза, но тази безотговорност е много по-значителна от това, че културният министър взел, че употребил каквото там е употребил и се снимал. Такива неща сме виждали многобройни и никога не са ставали повод за генерално разочарование или за генерална промяна.

Разбира се, коалицията трябва да положи съответните усилия,

трябва да подкрепи в момента

културния си министър, вместо

да го атакува с приятелски огън

Нито това обаче, нито обстоятелствата около избора на шеф на БНБ имат потенциала да разклатят коалицията истински.

Тук въпросът е в това, че все още не са си казали - може би от чувство на срам, каква е общата идеологическа база на това управление. Според мен е лявоцентристка. Голям проблем е това, защото как ще се почувстват т.нар. десни в тази коалиция, когато ще им се наложи да се наредят под лявото знаме. Ето това е нещо, което е в състояние, когато бъде ясно казано, да предизвика истински трус, но също недостатъчно голям.

Достатъчно голям трус е част от коалицията да продължи да казва: Подкрепяме агресията на Путин, защото жертвите са наркомани и фашисти. Това е нещо, което е в състояние наистина да бъде толкова голям трус, че да разпадне мнозинството. Да го преформатира.

- Известни политолози и социолози се обединихте скоро в клуб “Екзаминър”, а вие станахте негов председател. Какво представлява този клуб и защо го направихте?

- Обединението ни започна от басовете, които сключихме преди последните избори. Само един от нас улучи съвсем точно резултата. Загубилите баса политолози и социолози казаха: “Дайте да се съберем и да огласяваме публично подобни прогнози”. Това бе преди последните избори през ноември. Оттогава се събираме всяка седмица. Обсъждаме станалото, после го превръщаме в текстове.

Така създадохме и първия си доклад - “100 дни на правителството: процеси и тенденции”. Част от нещата в него бяха сериозни прогнози, когато бяха формулирани. Поначало темпото на политическия живот в момента е доста по-забързано и понякога изпреварва анализите ни. Тук има един базисен въпрос, който по-скоро е обект на точното определение на философско различие. Аз например съм от тези, които са привърженици на тезата, че валидни прогнози могат да се правят само след протичането на събитието. Това всъщност е теза, която се появи в последните десетилетия в американската философска мисъл.

Популярният американски философ Насим Талеб твърди, че в момента, в който събитието протече, то може вече да бъде прогнозирано безпогрешно. Талеб е много светъл като изказ. Затова казва, че

черният лебед е такова събитие,

което може да бъде прогнозирано

след протичането му

Впрочем теоретичната основа на това, което твърди изключително изобретателно Талеб, се състои в наблюдения на много популярния философ Карл Попер, който в една от книгите си има глава, наречена именно така: “Скандалът на прогнозирането”. Както струпва емпирична база, накрая стига до извода: “Ние просто не можем да прогнозираме”. Това, твърди той, е поради самата природа на обществено-политическия живот.

Там има също и изречението, че по-лесно за науката е да прогнозира земетресение, отколкото революция. Казва още: “Ако притежаваха половината от знанията, които сега имаме за земетресенията, тогавашните мислители щяха може би да прогнозират Великата френска революция. Щяха да го направят, ако всичко се развиваше линейно”. Т.е. всяко събитие настъпва след друго. Тъй като обществено-политическият живот се развива по други правила, заради това дори с тези знания едва ли щяха да сполучат.

- В доклада си вие прогнозирате, че едва ли ще има предсрочни избори до края на годината. Защо?

- Аз съм привърженик на тезата в българския обществен живот, че няма видима причина да очакваме предсрочни избори в един обозрим хоризонт, да речем, до края на годината. Само че има многобройни външни за системата фактори. Когато сме го написали в доклада, не сме вярвали, че ще се случи война, която ще раздели не просто страни и системи. Разделителната линия на войната понякога протича буквално в дома на всеки . Да не говорим за това, че факторите ѝ - външни за страната, може да предизвикат катаклизъм като нелогичните в момента избори.

- Как войната може да е фактор за разпад на коалицията?

- Честна дума, преди олимпийските игри в Пекин някои от приятелите в клуба казваха, че правителството не може да изкара 100 дни и ще падне преди това. Някой пък - аз бях този някой, казваше: “Коалицията може да се разпадне под натиска на външни фактори”. И ето така олимпиадата си отмина, а веднага след нея почна войната, която пренареди много неща.

Оня ден например решихме да направим дискусия, но формулировката на темата ѝ стана повод за хващане за реверите. Според едни тя трябва да бъде “Енергетиката и войната”. Според други - “Икономиката и войната”. Тъй като - видно от това кои сме, повечето не сме нито икономисти, нито енергетици, не виждаме особена разлика. Само че тези, които са с малко по-голяма експертиза, смятат, че става дума за съвсем различен ред последствия.

- Какви са те?

Войната ще преформатира

енергетиката може би в целия свят

Съвсем близко е налагането на мораториум върху каквито и да било доставки на каквито и да било ресурси - енергийни, газови, петролни.

На поредната ни среща впрочем някой по някакъв свой повод бе донесъл бонбони от “Берьозка”. Други казаха, че много уважават повода, обаче руски бонбони не употребяват. В общи линии ембаргото наистина стига до битови равнища. Впрочем винаги е било така. Един от начините, чрез които френският император Наполеон се е стремил да подсили континенталната блокада на Англия, е бил по-голямо потребление на вътрешни стоки. Държавните служители в имперска Франция са били задължени да се обличат с френски дрехи.

- Кои сте в “Екзаминър”?

- Няколко популярни социолози - Юлий Павлов от Центъра за анализи и маркетинг, Юрий Асланов проф. Румяна Коларова, която е председател на Асоциацията на политолозите. Също Таня Буруджиева, Любо Стефанов от Новия български университет и Страхил Делийски. В България има един социален антрополог и той е при нас - Харалан Александров. Има един бивш депутат от СДС, много популярен с името Мишо Цариста, казва се Димитър Иванов. Има и бивш синдикалист - Митко Диманов.

Депутат от СДС бе и Асен Агов, който ни е консултант. Другата седмица смятаме да привлечем консултанти от енергетиката и икономиката, които в най-прекия смисъл на думата да ни изнесат лекции. Дори ние, хора, повече или по-малко интересуващи се, едва ли знаем в момента колко е потреблението в България на природен газ и каква част от това потребление е в енергийния микс, колко е делът на върховата електроенергия и на базисната. Базисната се произвежда от АЕЦ “Козлодуй”. Ситуативната, върховата - за вечерното потребление, се произвежда от някои възобновяеми източници, както и от “Мариците”. Но това го знаят енергетиците и е хубаво да ни го разкажат.

- В обществото обаче говорят толкова експерти по всякакви теми, че вече трудно се ориентираме кое е истина и кое - не. Защо е така?

- Изключително

ясен дефицит на експертиза

се очерта около хибридната война

Малцина от нас си дават сметка за това колко активна и на моменти колко ефективна е руската информационна война. И като не знаем за закономерностите ѝ и за нашествието на троловете, а също и на интегралните схеми, се изненадваме от руските знамена. Така или иначе, в България има почти една трета от хората, които подкрепят агресията. И се кефят.

- Това го отдавате на информационната война, а не на често декларираната любов към руската душевност, така ли?

- Да. Непрекъснато има публични заявки да чуем и другата гледна точка. Т.е. като гледаме кадри от Буча, да чуем и гледната точка на убийците. Това е една от основните мантри на тази информационна война - “има и друга гледна точка”.

Предната нощ си направих труда или удоволствието и изгледах разни епизоди отпреди 8 години, от 2014 г., на шоуто на Володимир Зеленски. По онова време той е просто киевски комик. Много е добър. Освен всичко друго, когато го види човек, разбира, че няма как някой да го победи на комуникационното поле. Той е изтъкан от иронии, остроумия и от дълбоко познаване на комуникацията.Т.е., когато се вгледаме в комуникационната война, виждаме, че и двете страни, въоръжени до зъби, влизат в тази война. Въпросът е, че едните са въоръжени до зъби със стари, мухлясали танкове. Украйна и основният магьосник на украинската мощ - Микайло Фьодоров, са въоръжени с комуникационни умения. Украйна печели на комуникационния фронт убедително войната поради уменията си и некадърността на противника си.

- Пак ли е част от руската пропагандна машина тезата колко велика е руската армия? Лъгали ли са ни колко са мощни?

- Да. Защото никога не ни казаха, че

както цялата обществена система

и армията им е проядена

от корупция и от некадърност

Не мисля, че от това блато, в което затъна Русия, има лесно излизане. Русия трябва колкото може по-бързо да настоява за мирен договор и за своя безусловна капитулация. След още месец тя ще мине своите собствени червени линии. Ще каже: Изтегляме се от Донецк, после ще напуснат Крим и т.н.

Руската система е такава, че е невъзможно да вложи във въоръженията си съвременни технологии. В тоя смисъл ние сме чували от Холивуд за руските хакери. Те обаче са украински хакери. Тъй като Западът не познава постсъветското пространство и заради това нарича идващите от там хакери руснаци.

Микайло Фьодоров - пичлеме на 31 години и вицепремиер на Украйна, мобилизира от цял свят антируски хакери и им поръча преди всичко да спрат, да захлупят руската пропаганда към цивилизования свят, което впрочем и стана.

Не гледай България, където самото общество е много уязвимо поради уязвимостта на институциите си за пропагандната война. България наистина е слабото звено в Европа и в НАТО. Има проруски партии с много голямо присъствие. Има също една трета - 32%, които подкрепят агресора и се кефят на това, че агресорът избива жени, деца, насилва жени и т.н.

- Споменахте именно войната като един от външните фактори за евентуален разпад на правителството. Какви са препятствията пред управляващата коалиция?

- Много прост фактор е водещият - няма стабилна идейна платформа. Ако някой ми каже правителството с каква идеология е - лява, дясна, центристка? Неговата идеология е антипредишното. Затова твърдя, че освен 4-те елемента на коалицията има един видим 5-и елемент, който се дистанцира повече или по-малко от нея и това е президентът. Има един шести невидим, но много здраво спояващ елемент и това е ГЕРБ. В момента, в който ГЕРБ се присъедини към управляващата коалиция, тя няма да има нищо, което да я държи.

- Как може да се присъедини - при гласувания в парламента в подкрепа на някоя част от коалицията примерно?

- Това е видимото. А иначе вероятно ще е възможно да се присъедини с някоя своя част, заменяйки някой от елементите от сегашната коалиция. Тъй като всичките елементи знаят, че са заменяеми, заради това те много внимават това да не се случи. Общественото мнение се мъчи непрекъснато да редуцира по различни поводи това, че дясноцентристката партия, управлявала до миналата година, всъщност е лява и заради това общественото мнение смята, че е приемливо очевидно лявата партия да я привлече в коалицията си, за да се бори с лъжелявата. Казваме - абе какви десни са ГЕРБ, те са комунисти, заради това дай да вземем при нас комунистите. Разбира се, това е постановка на масовото съзнание, което не продължава да бъде толкова активно, както бе миналото лято. Недоверията между елементите в управляващата коалиция произтичат преди всичко не от технологията има-няма коалиционно споразумение, как е създадена коалицията и т.н., а главно недоверията са плод на липсващата обща идейна база.

- След като Европа одобри плана за възстановяване на България, това няма ли да ги заздрави?

- Не знам от какво заздравяване повече биха имали нужда. Идват и отминават изпитания, през които управляващото мнозинство преминава бодро и фактически безпроблемно. Така бе със смяната на военния министър и смяната на сменилия го. Част от коалицията се запъна, че не иска, тъй като им прозвуча прекалено евро-атлантически кандидатът на премиера. Затова пък сегашният министър е бивш посланик в НАТО. Ако можем да измислим някой по-евро-атлантически настроен от него? Не, не можем да измислим. Подчертавам, в активната политика, а не в NGO-тата около нея. Трябва да се гледа внимателно външният фактор - войната, присъединяването на Северна Македония към ЕС и т.н., а не вътрешнополитическите явления.

- Значи външните фактори могат да доведат до разпад?

- Твърдя го от началото на зимата.

- Кой финансира клуб “Екзаминър”?

- Винаги стои този въпрос за всяко начинание. За да се събират едни хора - в хола у нас, - те трябва да вложат преди всичко времето и интелектуалните си усилия. Иначе казано, офисът е безплатен, безплатни са усилията, а дребните сладки ги носи всеки, за да почерпи.

- Какво ви задържа, каква е целта ви?

- Сбъдващите се прогнози, удовлетворението от тях е основната задържаща сила. И обстановката на спорове, които понякога прерастват в кавги.

Като председател на този клуб знам, че това е много слаба спойка. В един момент прогнозите за едно или за друго ще се издънят, в един момент е възможно всички да започнем да сме на една и съща страна и тогава лодката ще се обърне. Заради това в перспектива си мислим, че продуктите, които произвеждаме, ще изкараме на пазара на анализи и прогнози.

Стои една мантра в нашето предпазарно мислене и тя е, че продуктът се продава от само себе си. Всъщност мантрата е, че пазарът определя качеството и насоката на продукта. Няма как да произведеш нещо, без да предвидиш пазарът какво иска. Това е опасността от продажбите. В момента, в който се натрупат в някоя посока продажби, е неминуемо независимостта да стане пазарна жертва. Казано по-просто, читателите, потребителите ни искат да видят мнението на една академична група и хайде да им дадем това мнение, което ще им хареса. По-лесно е да създадеш независимост на производителя, в случая на клуба, отколкото да осигуриш независимост на публиката си. Нямам отговор на въпроса как да направим публиката независима.

Интервю на Паола Хюсеин