Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

От първо лице: 25 дни руска окупация на "Чернобил" АЕЦ "Чернобил"

Алексей Шелестий, началник на смяна: На моменти оставахме без ток и захранвахме ключови обекти с дизелови генератори

В 8,05 ч. на 24 февруари централата минава в режим на аварийна готовност

На обяд вече вижда буквата Z върху административната сграда

Алексей Шелестий, началник на смяна в електроцеха на Чернобилската АЕЦ, разказва пред meduza.io какво се случило, след като на 24 февруари сутринта руските войски идват в авариралата централа "Чернобил".

Той отговаря за електрозахранването на площадката в Чернобил и външни съоръжения, е един от хората, които остават заедно с екипа си от

11 дежурни монтьори и инженери

Според него в съоръжението са се намирали между 150 и 210 служители на централата: те са започнали 12-часовата си смяна вечерта на 23 февруари и са могли да напуснат атомната електроцентрала едва след 25 дни - на 1 април, когато всички руски военни напускат АЕЦ "Чернобил".

"Не бяхме готови за такова развитие на събитията - връща се той назад във времето пред meduza.io. - Когато Западът обяви в началото на февруари 2022 г., че Русия се готви да атакува, повечето от моите познати и аз бяхме сигурни, че нищо няма да се случи. Ще дрънкат с оръжия и това ще е всичко. Когато руските войски нахлуха, разбира се, това беше шок."

Алексей Шелестий живее в близкия град Славутич, в който повечето говорят майчин руски език, и пристига на работа с влак през Беларус. Той работи в станцията от 15 години и заедно с екипа си има за задача да контролира поддържането на параметрите на радиоактивните отпадъци в определени граници. Работното му място е стая без прозорци, без врати, с дебели бетонни стени. Единствената връзка със света оттам е стационарен телефон.

На 24 февруари, в отсъствието на ръководството на атомната централа, той пита началника на смяна на станцията Валентин Гейко какво се случва. В 08,05 ч. Гейко съобщава за въвеждане на централата в режим на аварийна готовност. "Всички останахме на работните си места. Нямаше кой да предаде смяната... Малко по-късно по официалните комуникационни канали дойде

сигнал за

въздушен удар" -

спомня си Алексей Шелестий. Част от персонала, който можело да бъде освободен, отива в бомбоубежищата. Той остава на работното си място, тъй като отговаря за наблюдението на параметрите на електрозахранването в централата. Когато излиза на обяд, вижда танк с буквата Z до административната сграда № 1. Бърза да се върне обратно, за да смени началника на смяната.

Тогава започват преговори между началника на станцията и руските военни. "В същото време се появи информация, че нашите национални гвардейци (които охраняват атомната електроцентрала в Чернобил) са разоръжени. Въпреки че са клон на Националната гвардия на Украйна, те не са военни. Това е просто въоръжена охрана.

Задачата им е антитерористична дейност. Разполагаха с каски, бронежилетки и автомати. И фактът, че редовната армия на Руската федерация дойде с танкове, с автомобили, с тежки оръжия - разбира се, момчетата не бяха готови! Те сложиха оръжията си. Но вече не можеха да си тръгнат, всички пътища бяха отрязани. Вероятно клетвата не им позволи да ни напуснат. Техните командири излязоха, участваха в преговорите (с руските военни)."

Руската армия окупира атомната електроцентрала

в Чернобил

Според слуховете в един момент войниците са били дори повече от хиляда. "На третия-четвъртия ден дойде информация, че сме заклещени тук и това може да продължи неопределено време. Хората реагираха различно. Някои изпаднаха в депресия, в паника. Други напротив, събраха смелост. Признавам, позволих си слабост в края на втората седмица при телефонен разговор с ръководството. "Е - казвам аз, - не можете ли да се съгласите? Защо? Как се случи това? Трябва да се сменим, уморени сме. Не бяхме нито психически, нито физически готови за това."

В периода от 24 февруари до 9 март всички електропроводи постепенно излизат от строя. Диспечерите от Киев полагат всички усилия да ги включат в работата, но поради военните действия това не е възможно. На 9 март е изключена последната киевска линия с напрежение 750 киловолта.

"Минахме на дизелови генератори - разказва Алексей Шелестий. - Трябваше

да обезопасим хранилището за отработено ядрено гориво № 1 (ХОЯТ-1)

и системата за сигурност на обекта "Укритие". Съгласно всички наши инструкции, в случай на авария напрежението по една от линиите трябва да бъде подадено в рамките на 30 минути. И останахме без комуникация и без светлина. Това се случи на 9 март в 11,22 ч."

Другото хранилище за отработено ядрено гориво - ХОЯТ-2 - разполага със собствени дизелови генератори, а в промишлената площадка в Чернобил има два аварийни дизелови генератора с висока мощност. Всички те са пуснати в експлоатация. "Ние, третата смяна на електротехническия отдел, смело се справихме с всички тези последствия. Но се подготвихме предварително. Малко преди 9 март ми изключи последната 330 киловолтова линия, след което се обадих на началника на станцията и го уведомих, че оставаме на последната линия, да се приготвим за пълно "затъмнение".

В същото време той даде команда всички помощни устройства да бъдат заредени - готови бяха фенерчета, схеми, инструкции, планове за спешни прехвърляния. Да има всичко под ръка.

Наредиха на всички да не ходят никъде без фенерчета

Прекарахме пет дни на дизелови генератори."

Алексей Шелестий разказва, че на моменти са били изобщо без ток. Това е нормално, защото дизелите не тръгват веднага. И те захранват само някои важни съоръжения за безопасност - системи, за които времето без захранване не се препоръчва или е изключително ограничено. "Имаше обекти, които стояха без ток в продължение на осем до десет часа."

На 14 март руските военни им поставят ултиматум: да се захранват или от Украинската единна енергийна система, или от Беларус.

"С украинските линии всичко вече беше ясно: военните действия са в ход, какъв е смисълът от монтирането на тези линии?... И в 12,55 ч. получих команда от началника на станцията да изготвя схема за получаване на напрежение от Беларус.

Ние категорично настоявахме за захранване и на град Славутич. Оказа се без ток от 9 март, а това е "енергиен" град, тук няма газ, всичко е електрифицирано. Там бяха нашите семейства, нашите жени, деца, родители. На 14 март успешно получихме напрежение по линията и аз лично подадох ток към Славутич. Към осем или девет вечерта из целия град светна.

Когато бе прекъснато електрозахранването, в Славутич бяха пуснати дизел генератори. В града има административна сграда на Чернобилската атомна електроцентрала, градска служба. Сложиха телефони на входа, а жена ми ми звънеше всяка сутрин. Понякога дори след вечеря. Значи имаше връзка."

Какво би се случило,

ако на територията на станцията избухнат бойни действия?

"Никой със здрав разум не би помислил, че може да има ситуация, в която по тези обекти могат да стрелят от танк. Арката, която покрива обекта "Укритие", е изработена от обикновен метал. Следователно там няма допълнителни средства за защита и ако си поставите такава цел, тогава да - ракетите могат да падат върху същия обект и това ще доведе до тъжни последици. Ще пострадат Украйна, Беларус, Русия. Надявам се, руснаците разбират това. Поне беларусите разбират това със сигурност. Когато атомната електроцентрала в Чернобил остана без захранване на 9 март, те наистина искаха да ни дадат напрежение и под натиска на руските войски ние го приехме. В разговор с диспечерите на "Беленерго" останах с ясното впечатление, че се страхуват."

Алексей Шелестий споделя, че след като се връща в града в края на март, прочита някъде, че руската военна техника минава през забранената зона край централата. "Нека ви дам един прост пример: като оперативен персонал поддържаме чистотата на територията на електрическата подстанция, включително изсичаме храсти и дървета. Те имат тенденция да растат и това може да свърши зле. Тъй като всички тези изсечени дървета се считат за радиоактивни отпадъци, ние викаме дежурен дозиметрист. Прясно отсечено дърво дава например 100 бета частици. Минават няколко дни, лято, жега - дървото изсъхва много бързо. Отново измерваме - вече 300 бета частици. Докато изсъхва, започва да става все по-радиоактивно.

В цялата зона

гората е основният източник на радиация

Докато дървото расте, то черпи радиоактивни вещества от почвата. По принцип е забранено палене на трева, дървета и изобщо палене на огън в зоната. Защото при изгаряне на радиоактивно дърво всичко се издига във въздуха и след това може да се разпространи с вятъра." Според него неслучайно в зоната е забранено да се ходи покрай пътища, по горски пътеки и неофициални маршрути.

В цялата зона на изключване има петна от радиоактивна мръсотияЕ Затова, когато се кара танк или бронирана машина, се разравя горната част на почвата - а колелото е почти с моя ръст - то, разбира се, изпраща целия този радиоактивен прах във въздуха. И всичко остава върху бронята на колата. Те караха, навеждайки се от люка. Ако караш така, ще вдишваш и тази мръсотия. Последствията са непредвидими.

На станцията ние имаме комплект дрехи за преобличане. Не видях руски военни на място да прилагат някакви защитни мерки.

Ходеха с униформите си,

с обувките си,

където си поискаха" - разказва Алексей.

Той вижда руски войници да се разхождат с инструменти, които измерват нивото на радиация на площадката пред АБК-1 и казват, че нивото е нормално, няма повишение. "Тогава имаше съобщения, че се предполага, че нивото на радиация се увеличава. Мисля, че се повишава в забранената зона, а не вътре в станцията, защото се е вдигнал прах. И докато не се уталожи отново, ще покаже превишение."

Алексей и колегите му са възмутени, когато украинските медии съобщават, че атомната електроцентрала в Чернобил работела в нормален режим по време на окупацията. Той признава, че част от работата на станцията е вървяла почти по план. "Единственото нещо е, че ХОЯТ-2 не работеше. Съоръжението беше спряно или на 24, или на 25 февруари. И ние като електротехници продължихме да контролираме всички параметри.

В локалната зона на обекта "Укритие" през последните десет дни се стигна дотам, че моите момчета дори получиха ескорт. Те дойдоха, показаха си пропуските, дадоха им човек с автомат и под наблюдение отидоха, където трябва.

Извън периметъра на гората, по външни обекти,

движението беше силно ограничено - само с кола."

Но той не е съгласен, че може да има нормален режим на работа, при положение че оперативният персонал работи денонощно. "Има закон: след 12-часова работна смяна почивката трябва да е 24 часа. В случай на спешност - най-малко 12 часа. Персоналът не е млад: имаме дежурни монтьори, които са на 60 години. Представете си, че човек е на 60 и работи 25 дни подред!"

Шелестий разказва за недостига на сапуни, четки за зъби, цигари и как руските военни им предлагали да им дадат хуманитарна помощ. Началникът на смяната събрал всички дежурни на конферентен разговор по телефона и им казал, че представители на окупаторите са идвали при него и са му предлагали хуманитарна помощ, но е отказал.

Нямат нужда от хуманитарна помощ от страна агресор.

“Когато се прибрах

вкъщи, прегърнах жена си и сина си.”

Към 20 март въпросът за смяната на персонала е прехвърлен на местно ниво.

"Нашето ръководство с местната администрация, с одобрението на регионалните военни и граждански администрации, успя бързо да се договори с руските военни и да организира тази смяна. На 20 март най-накрая се прибрахме у дома. Но не всички, за съжаление. Част от смяната остана - по различни причини.

Предполагам, че следващия път ще се върна в атомната електроцентрала в Чернобил през април. Сега ситуацията със следващата ротация на персонала все още не е напълно ясна. Ротацията беше планирана за края на март, но не се случи. Не е ясно какво се случва там. Те не ни се отчитат.

“Не разбрахме какво искат. Не разбрахме

какво става.”

"Те (руската армия) влязоха в града на 26 март. Трябваше им път за Любеч. Те се приближиха до нас на разстояние от пет до седем километра. Опитаха се да договорят преминаване. Нашите момчета, които пазят града, казаха: "Не, няма да ви пуснем". Те се отдръпнаха. Опитаха се да намерят някакъв вид проход, но навсякъде опираха до река Днепър. По нашите места Днепър е доста широк, течението е силно. В резултат се върнаха в нашия град и разрушиха нашите блокади. Дори загубихме трима души, защитаващи града."

Шелестий си спомня влизането на руските части в града и как местните хора правят митинг със знамената на Украйна. "Нашият кмет (Юрий Фомичев) отиде с тях (руските военни) да преговаря. Той им обясни, че в града няма военни части и оръжие: "Ние сме абсолютно спокоен град. Те поискаха да огледат града, за да се уверят сами, че няма стрелкови оръжия. По принцип имаме много

ловци, които държат

оръжие вкъщи,

но никой не ги е пипал. Руските военни бяха отведени в сградата на полицията. Огледаха се и не намериха нищо. Нашите защитници на града бяха принудени да се оттеглят в горите, за да не застрашат себе си и семействата си. Руските военни стояха един ден на входа на града. Казаха:

"Добре, тук поставихме КПП и това е всичко.

Не се качваме в града, не докосваме града". Те поискаха да се спазва полицейски час от 19,00 до 7 сутринта, казаха, че ще стрелят без предупреждение. Ден-два по-късно казаха, че са си тръгнали. Мина колона от (руски) войски,

премахнаха контролния пункт и се отдалечиха.”

Според Шелестий безпокойството в атомната електроцентрала в Чернобил е било продиктувано от несигурността. "Не разбрахме какво искат. Не разбрахме какво става. Какво е това? Ако това е специална операция за възстановяване на Донецка и Луганска област, тогава защо е бомбардиран Киев? В момента всички вече разбират, че това е просто война. Разбира се, никой не беше готов за това", пише meduza.io.