Да бъдеш неадекватен и страхлив са двете най-лоши неща в политиката.
Такъв в момента е председателят на СДС г-н Мартин Димитров.
Причината да кажа това е, че той скри личната си отговорност за безумните решения, които взе за участието на СДС на президентските избори зад несъществуваща в устава на партията си процедура.
И при “за” и “против” от искания от него вот на доверие в СДС няма правни последствия. Има само политически!
За съжаление председателстването на СДС от г-н Димитров е сериозен провал и на мен ми е много неприятно да кажа това. Откакто е избран за партиен шеф,
той нито за секунда не се обърна към поколението, на което принадлежи,
не излезе с нито една значима идея, която да генерира някаква позитивна енергия във и около СДС.
 Смисълът от избора му бе да предложи важни политики, да обедини хора около тях и да създаде истинска алтернатива.
Някой може да каже, че днес Мартин Димитров няма алтернатива в СДС. Сигурно е вярно.
Александър Праматарски също няма алтернатива в Демократическата партия, а Любен Дилов - в "Георгьовден".
Около партии, в които няма алтернатива, обикновенно няма избиратели. Димитров остана безалтернативен в СДС, като
спази партийната традиция - важни и значими да са само партийният началник и неговото обкръжение
С този стил на работа той не постигна нищо важно за СДС!
Единственото му достижение е, че днес я има “Синята коалиция”, която през 2009 г. стана “политически Ноев ковчег” за СДС и ДСБ.
Сега обаче започва големият страх - дали ковчегът с надпис “Синята коалиция” няма да потъне на изборите през 2013 година. Мартин Димитров не знае, че когато бе избран за пръв път,
му бе даден шанс да еманципира СДС, а не да “спасява” синята партията в коалиции на оцеляването
Можеше да обедини поколенията в партията си около политики.
Той обаче продължи политиката на интриги и предпочете оцеляването пред развитието.
Някой го излъга, че "Синя коалиция" може да бъде коалиционен партньор на ГЕРБ.
Това не стана и СДС и ДСБ получиха трохи от трапезата на властта срещу подкрепата си за ГЕРБ. Най-голямата троха, разбира се,
е в чинията на Мартин Димитров
 Той е председател на една от най-важните парламентарни суперкомисии - комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм, която контролира политиката на правителството в три огромни сектора. Ръководството на тази комисия е отговорност към управлението на страната.
Той обаче твърди, че е лидер на опозиционна партия. Истината е, че е председател на 45 души, тези които гласуваха "за" в измисления от него вот на доверие в СДС.
Това е много тъжно, защото
 г-н Димитров е честен политик
 Тъжно е, защото минава за компетентен икономист. Тъжно е, защото в предния мандат бе много полезен като депутат! Тъжно е, защото днес за съжаление е неправилният човек, на неподходящия пост и наистина изглежда неадекватен и страхлив.
Извинявай, Мартине, за написаното. То важи за лидерството ти в СДС, не за личността ти.
Не е страшно човек да не се справи в личен план. Да проваляш цяла партия обаче не е личен, а политически провал, от който страдат много хора. Мотото на първата ти кампания за лидер на СДС, която спечели убедително, беше “Мартин за СДС”. Днес нещата изглеждат като “СДС за Мартин”. Вместо ти да даваш енергия на СДС, днес СДС обслужва личната ти кариера. Ако не искаш да бъдеш запомнен с провал, все още имаш избор - или започни бързо да се справяш веднага, или отстъпи на друг.