Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ще погълнат ли Путин плаващите пясъци на Украйна, както стана със Садам в Кувейт? Садам Хюсеин

Иракският диктатор също искаше да не се плаща в долари за нефта

Съветниците и на двамата не им казват нищо, което те не искат да чуят

Защо стратегията на Запада към Ирак не може да сработи при Русия

Повече от 40 дни светът наблюдава с тревога руската военна интервенция в Украйна. Тази агресия предизвиква отрицателен международен отзвук и доведе до различни санкции спрямо Кремъл от страна на целия свят. В същото време войната

извиква у всеки от нас спомена за подобно

вмешателство в чужда държава от 90-те години, когато Садам Хюсеин – бившият иракски диктатор, нахлу и окупира Кувейт.

Много анализатори правят паралели между това, което направи Садам в Кувейт, и това, което разиграва в момента руският президент в Украйна. Виждаме, че в Ирак има хора, които подкрепят Путин и шестват с негови портрети в определени квартали на Багдад. Тези райони са под контрола на проиранските въоръжени групи, които са съюзници на Русия и врагове на Запада.

Има и иракчани, които са на друго мнение. Те смятат, че санкциите, наложени срещу Ирак преди 30 години, са

подобни на тези, с които в момента Западът наказва Русия

Връщат се мрачните и болезнените спомени от тази епоха от историята на иракската държава. Преди няколко седмици Ирак плати на Кувейт последния транш от компенсациите, които ООН определи като обезщетение за агресията. Те бяха общо повече от 52 милиарда долара.

В социалните мрежи се вижда, че иракчаните масово подкрепят Украйна.

Забелязваме, че тези, които преживяха ужаса на санкциите и икономическата война срещу Ирак през тези години, изразяват съчувствие към съдбата на украинците и казват:

“Нашите сърца са с цивилните украинци,

защото и ние като тях вкусихме горчивината на войната и нейните катастрофални последици върху нас.”

Кувейт като окупирана преди повече от 30 години от Ирак страна има различен подход спрямо руската военна интервенция в Украйна в сравнение с всички останали арабски държави. Тя е единствената, която моментално осъди агресията на Русия.

Нещо повече – тя беше единствената от страните от Близкия изток, която миналия месец подкрепи резолюцията в Съвета за сигурност на ООН, призоваваща за спиране на това нашествие.

Външното министерство на Кувейт обяви подкрепа на тази резолюция с декларация. С нея държавата Кувейт осъжда използването на сила и заплахи в международните отношения и изразява притеснение, тревога и съжаление от това, че Русия напада една мирна, съседна, православна държава. В документа се призовава към спазване на принципите на международното право, устава и хартата на ООН, които задължават всички държави

да уважават суверенитета на другите държави

и тяхната национална сигурност, и утвърждават, че разрешаването на различните проблеми и конфликти трябва да става чрез мирни средства.

В същото време Кувейт настоява да бъдат уважавани независимостта и суверенитетът на Украйна. Пострадалата от Садам Хюсеин страна добавя, че подкрепя всички международни усилия за спиране на агресията срещу Украйна, както и за защита на правата на цивилните й граждани. В този контекст експертът по руските въпроси във Вашингтонския институт за Далечния изток Анна Боршчевская направи сравнение между нашествието на Садам в Кувейт и това на Русия в Украйна. Според нея и в двата случая една по-голяма и по-агресивна държава обявява неоправдана война срещу нищо неподозираща своя съседка и се опитва да заплашва целия свят.

В интервю пред американската тв Al Hurra Боршчевская казва, че Кувейт със сигурност в момента си спомня издевателствата, които Садам Хюсеин извършваше срещу гражданите на тази държава. Именно кувейтците много добре осъзнават и разбират какво се случва в Украйна повече от всички арабски държави.

Отношенията между Русия и Украйна наистина са исторически.

Между двете държави няма разделителни линии

Същото както между Ливан и Сирия, както между Ирак и Кувейт. Но това не означава, че волята на Сирия трябва да надделява в Ливан или волята на Русия – в Украйна, или волята на Ирак – в Кувейт.

Американският анализатор от ливански произход Хишам Мелхем твърди, че има много прилики между бруталността на Садам и

бруталността

на Путин

Той посочва факта, че и двамата са изолирани. Никой нямаше смелост да каже на Садам Хюсеин нещо, което той не желаеше да чуе. Виждаме, че абсолютно същото се случва и с Путин. Той явно е изолиран от други източници на информация освен своите съветници, които не му казват истината. А те знаят какво се случва на терена.

Според Мелхем Путин действа като Садам Хюсеин. Наблюдавахме това в начина, по който руският президент порица шефа на външното разузнаване Сергей Наришкин през февруари. Видяхме във видео от официалните руски медии как Наришкин е принуден да преглъща, когато руският президент му отправя въпрос за позицията му за признаването на двете държави в Източна Украйна. Тогава Наришкин беше напрегнат и преглъщаше критиките, докато отговаряше на въпросите на Путин. А както се вижда във видеото, кремълският лидер продължаваше да го притиска и прекъсва на няколко пъти.

Западните разузнавателни доклади посочват, че Владимир Путин порицава съветниците и министрите по същия начин, по който го направи Садам със своите министри и съветници. При това публично, по телевизията, сякаш искаше да каже не само на руснаците, но на целия свят – “Властта е в ръцете ми, аз решавам всичко в тази държава”.

Както всички знаем, руският президент започва кариерата си в КГБ. И това е още една прилика със Садам

Хюсеин, който произхожда от среди, работили в услуга на други разузнавания

Иракският диктатор възхваляваше Сталин и упражняваше в Ирак същата като диктатурата на Йосиф Висарионович, която е от най-лошите в света. Садам обаче тогава имаше подкрепата на СССР.

Но нека си припомним, че впоследствие икономическите санкции, наложени върху Ирак след нашествието в Кувейт, почти унищожиха икономиката на страната за цели десетилетия напред.

Когато Садам започна военната интервенция в Кувейт на 2 август 1990 г., ООН излезе с решение № 661 от 6 август, което наложи задължителни икономически санкции с цел да накарат Садам да се изтегли от Кувейт. Тези драстични мерки продължиха 13 години – до падането на режима на Хюсеин и управляващата му партия БААС след американската интервенция през 2003 г.

Тогава беше организирана международна коалиция под ръководството на САЩ, която водеше военни операции за унищожаването на режима на Садам. Това се случи с благословията на Съвета за сигурност към ООН, който позволи на американците да освободят Кувейт от иракското нашествие.

И тогава Садам направи същото, което поиска днес руският президент. Путин пожела “неприятелските спрямо Русия държави” от Европа да плащат в рубли за руския газ. Преди 32 г.

Садам отказваше да продава петрол срещу долари

Настояваше за други валути.

Всички опити на иракския диктатор да наложи разплащане в различни парични средства срещнаха отказ и ответни удари. Ние станахме свидетели как американските усилия да изтласкат Ирак от Кувейт се увенчаха с успех след 7 месеца. Случи се на 27 февруари 1991 г.

По същия начин в руско-украинския сценарий се подхожда като в иракско-кувейтския – със санкции. И в двата случая има много строги икономически мерки срещу една държава, която се опитва да заличи и да окупира друга държава. Тези санкции може да бъдат военни, икономически или комбинирани, както се случи в Ирак. Но в днешната криза американската администрация и ЕС непрекъснато обясняват, че не търсят военно решение срещу Русия.

Тук може да се зададат много въпроси. Като например защо тогава накараха Съвета за сигурност на ООН да позволи военни операции?

Защо сега не са единни

и не искат да вземат същите решения, които бяха взети срещу Садам Хюсеин и да ги наложат срещу Путин, за да го накарат да напусне Украйна? Обяснението е просто – то се крие в състава на Съвета за сигурност и устава му, че дори и една държава членка може да наложи вето и съответната резолюция не може да се приеме. В този смисъл Путин е сигурен, че собствената му страна може да наложи вето и решението няма да мине. Но освен Русия има и други държави, които биха се въздържали и по този начин биха възпрепятствали налагането на Кремъл да се изтегли от Украйна.

Според Анна Боршчевская вероятността за международна интервенция срещу Путин е много малка, защото това ще предизвика катастрофални последици. По простата причина, че Русия е ядрена държава. Анализаторът добавя, че Путин не се уморява да напомня на останалите едно и също – че винаги може да натисне копчето за атомното оръжие.

Това е тактика на сплашване,

защото никой не иска да води война с ядрена държава. Опасността от влизане във война с Русия е много по-голяма, отколкото беше навремето с Ирак и Садам Хюсеин. Иракският диктатор не притежаваше атомно оръжие. А и Ирак е съвсем различна държава от Русия.

Според в. "Ню Йорк Таймс" има разлики между иракската и руската ситуация, които не позволяват да има директен военен сблъсък на международна коалиция с Москва. Както вече казахме, основният фактор тук е атомното оръжие. Налице са и други отлики между тях. Според вестника иракската военна интервенция беше много бърза. Започна през нощта и само за 48 часа Кувейт беше тотално окупиран. Виждаме, че руското нашествие се развива по друг начин. На Путин му трябваха цели месеци за военна подготовка. Американските разузнавателни служби анализираха с голяма точност кога Москва ще даде сигнал за навлизане в Украйна. Светът бе предупреден и имаше достатъчно време, за да предотврати кръвопролитието, но никой не направи нищо.

Според Ивлин Фаркас, съветничка в Пентагона по времето на администрацията на Обама, международната общност можеше да се задейства още в началото, когато видя, че Путин изпраща военни части на границата с Украйна. Можеше да създадат западна коалиция, добави Фаркас. Не го направиха, въпреки че

имаха модела от 1990 г.,

когато привлякоха стабилна подкрепа срещу Садам. Фаркас добавя: "Който иска мир, трябва да бъде готов за война".

За да се поддържа баланс между Великите сили, се изисква политическа воля и дипломация, в състояние да възпре всеки, който иска да обяви война или да изпрати въоръжена армия срещу съседна страна. Анализаторът Ян Бжежински от Атлантическия съвет в интервю за "Ню Йорк Таймс" заяви още преди руската интервенция, че Путин ще реагира, ако има подобна на неговата агресия. Западът можеше да предприеме строги мерки още когато

руският президент започна да трупа военни части

на границата с Украйна. Можеха да го възпрат, но се отказаха. Сега според Бжежински Западът дори и да иска да направи международна коалиция, подобна на тази за освобождаването на Кувейт, няма да може да го направи без съгласието на Съвета за сигурност към ООН. За това трябва да получи съгласието на Русия, а тя ще е против.

Вероятността да има операция извън рамките на резолюция на Съвета за сигурност към ООН не е реалистична, защото няма закон, който позволява такова нещо. Така ООН – международната либерална институция, създадена след Втората световна война,

се провали в усилието си да вземе решение, което да възпре тази военна

агресия. Както и не съумя да постигне задачите си за предотвратяване на военен конфликт.

А според Боршчевская Путин в момента притиска омразната за него световна либерална общност.

В американския Конгрес в момента текат консултации за приемане на решение, което да призове за извеждане на руските войски от Украйна. Но този проект няма юридическа сила. Няма да може да повлияе върху хода на събитията. Ясно е, че по този начин Конгресът в САЩ се опитва да изрази желанието си, но греши, защото само показва безсилие.

Експертът по американските въпроси Хишам Мелхем смята, че най-доброто решение на кризата е само да се помага на украинците с въоръжение и продължаване на политиката на санкции. Русия усеща реално катастрофалните удари срещу икономиката си, които за съжаление понасят обикновените хора. Въпреки заплахите от преследване те протестират срещу войната в Москва и големите градове.

Това, което се случва днес, е икономическа война. Тя се провежда, за да бъде изтощено ръководството в Кремъл. Путин в момента се намира в плаващи пясъци в Украйна и няма да може да излезе от ситуацията. Той има сериозен проблем. Ако остане, ще потъне още повече. Ако се изтегли, ще загуби тотално. Авторитетът му сред привържениците му в Русия и на Запад ще спадне значително.

Това показва, че Западът трябва да намери начин да остави на руския президент малка вратичка или прозорец за излизане с достойнство от този конфликт. Като например

Украйна да се откаже от желанието си за членство в НАТО

Ако няма такава отстъпка, тази война ще продължи дълго и целият свят ще плаща висока цена. Дори включително Путин.

Според теорията за Златния мост на древен китайски стратег, когато притискаш своя враг в ъгъла, в един момент му дай малка възможност да излезе с лице пред своя народ и пред света, защото в противен случай той ще стане непредвидим в действията си и ще го озлобиш.