Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Клането в Буча отказва Европа от руския газ?

След прибалтийските държави дори Германия заговори за прекратяване на договорите за синьото гориво с Кремъл

Събитията в Буча могат да станат един от факторите, които ще доведат до въвеждането на ембарго от страна на европейските страни върху вноса на руски енергоносители, пише "Ню Йорк Таймс".

Европейският съюз, "който в значителна степен зависи от руските горива, досега се въздържал и отклонявал нарастващите призиви, в това число и от страна на президента Байдън, за налагане на санкции, свързани с енергетиката", съобщава американското издание. В същото време

“твърдата реакция

на европейските политици

на случващото се в Украйна по мнение на изданието повишава вероятността от въвеждането на санкции и в тази област”.

По-специално на събитията в Буча реагираха председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, президентът на Франция Еманюел Макрон, премиерът на Полша Матеуш Моравецки. За начало като пряко следствие от агресивната война балтийските държави спряха вноса на природен газ от Русия и призоваха и другите страни - членки на ЕС, да направят същото. Първо Литва, а после и другите две балтийски държави - Естония и Латвия - са прекратили от 1 април вноса на природен газ от Русия, съобщи латвийската компания Conexus Baltic Grid, цитирана от АФП.

На свой ред литовският държавен глава призова страните от ЕС да последват примера на балтийските държави.

"От този месец няма да има повече руски газ в Литва, заяви литовският президент Гитанас Науседа. -Преди много години моята страна взе решения, които сега ни позволяват да прекъснем енергийните връзки с агресора, без да имаме щети. Ако ние можем да направим това, то и останалата част от Европа също може."

Трите републики ще ползват на първо време резерви в подземно газово хранилище в Латвия. На 3 април Литва обяви, че е спряла вноса на руски газ и ще внася втечнен газ през своя терминал в пристанището Клайпеда.

По данни на Евростат през 2020 г. Русия е доставила 93% от внесения в Естония газ, 100% от този в Латвия и 48,8% в Литва.

Освен това през 2021 г. Русия е доставчик на около 40% от внесения в ЕС природен газ, а непосредствено преди агресията през февруари тази година внесените количества

достигнаха

дори 80%

Но изключителните зверства в Украйна са на път да променят Европа и вероятно тя, независимо от цената, ще спре доставките на руски газ, смятат експерти.

На фона на тревожните новини от Украйна френският президент Еманюел Макрон също призова общността съвместно да спре покупките на руски газ. А клането в Буча накара дори някои от най-зависимите от вноса страни да заговорят за спиране на доставките. В тази връзка германският министър на отбраната Кристина Ламбрехт открито заяви, че "ЕС трябва да разгледа въпроса за прекратяването на доставките на руски горива". Австрия, Унгария, Италия и Нидерландия, които

се противопоставяха на строгите санкции

в енергийния сектор, също стават все по-готови да ги наложат.

Но може ли България да си позволи да постъпи по същия начин?

Окуражително е, че все повече експерти говорят, че пълната ни зависимост от руски газ е по-скоро изкуствено наложен мит, който при една правилна стратегия може бързо да рухне.

Българската енергийна система е много сериозно зависима от Русия и това не е случайно, защото през последните 10 години

целенасочено

се е работило

в тази посока,

подчерта и министърът на енергетиката Александър Николов в свое интервю пред "Свободна Европа".

"Абсолютно целенасочено сме се направили зависими - каза Николов, - за да може зависимостта и капиталовите потоци да текат в една определена посока."

Според Николов обаче България може да получава необходимите количества природен газ и без руски доставки.

Специалистите също пресмятат, че макар страната ни

да внася 76% от синьото гориво

от Русия, нашият шанс се крие във факта, че българската икономика като цяло не е газозависима.

Оказва се, че с 3,2 млрд. куб. м годишно потребление може би не веднага, но България има достатъчно възможности да планира своята диверсификация. Нещо повече - при проявена добра политическа воля може да бъде намерена алтернатива на нужните ни количества газ до края на тази година, когато изтича договорът ни с "Газпром". А доколкото тези отношения са повече политически въпрос, такава перспектива може да се отрази положително и на националната ни независимост.

В условията на криза възниква въпросът кои отрасли ще пострадат най-много?

Населението е изключително слабо газифицирано - общо около 120 хил. домакинства ползват газ за отопление, което се равнява на не повече от 3% от внесеното количество.

Българската индустрия с изключение на торовите и стъкларските заводи също не е сериозно

заплашена от подобен дефицит Всъщност основни потребители на природен газ у нас са топлофикациите, като само столичното парно консумира близо 40% от него. Но голяма част от тях могат да минат на алтернативно гориво - мазут или въглища. Освен това две трети от потреблението са през зимния период, през който се използва съхраненият през лятото газ в хранилището "Чирен", което може да покрива до 30% от дневната консумация в страната.

Всички тези данни показват, че България сравнително лесно може да се откъсне от руската газова зависимост.

Страната ни и към момента

има действащо споразумение

за доставка на азерски газ - за 1 млрд. куб. м на година, или една трета от общото потребление. Още около 0,5 млрд. куб. м са вече резервирани от различни доставчици през газовата връзка с Гърция за внос на алтернативни количества. Останалите обеми могат да се осигурят или с допълнителни заявки към Азербайджан, или чрез втечнен газ през Гърция и Турция.

Освен през интерконектора Стара Загора - Комотини алтернативни доставки на газ могат да се реализират и през системната връзка през Кулата към Солун и тази от Русе към Гюргево.