Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Атомният “Малчуган” е толкова як, колкото и големия му брат

18 юли 1945 г.

Потсдам, Германия

На следващата сутрин секретар Стимсън влетява във вилата на Труман и му връчва съобщение, което е пристигнало от Вашингтон през нощта от Джордж Харисън, неговия специален асистент по проекта "Манхатън".

“Докторът тъкмо се върна и е оптимист и уверен, че "Малчугана" е също толкова як, колкото и големият му брат. Светлината в очите му се вижда оттук до Хайхолд и можех да чуя виковете му чак от фермата си."

Криптографите от армейския център за съобщения са озадачени и се чудят дали Стимсън не е станал баща на седемдесет и седем. Но секретарят превежда съобщението за Труман.

"Докторът" (генерал Гроувс) вярва, че плутониевата бомба, която е тествана преди два дни, е също толкова мощна, колкото и все още неизпробваната уранова. Сиянието от експлозията е било видимо от 400 километра - разстоянието от Вашингтон до Хайхолд, имението на Стимсън в Лонг Айлънд.

Експлозията

се е чула на

80 километра

- разстоянието от столицата до фермата на Харисън във Вирджиния."

Труман, който по график трябва да обядва с Чърчил, е обнадежден от новите детайли. Той извървява шестте минути до вилата на министър-председателя с телеграмата, сгъната в джоба му. Двамата лидери обядват сами. Чърчил и Рузвелт са партньори в проекта "Манхатън" още от самото начало.

Предишната вечер Стимсън споделя първия непълен отчет за успешния тест с англичанина. Сега Труман го информира за последните новини. Чърчил изглежда също толкова доволен, колкото и президентът. Труман знае, че колегата му ненавижда идеята за десант в Япония, защото се страхува, че ще отнеме живота на милиони американци и на поне половин милион британци.

Вече може би има изход и кошмарът на още година или повече кървав конфликт може да бъде избегнат. Чърчил смята, че това "свръхестествено оръжие" би могло да прекрати войната с "един или два мощни труса".

Двамата лидери обсъждат дали и кога трябва да кажат на Сталин. Труман иска да изчакат до края на конференцията. Чърчил предлага да го направят по-скоро и да бъдат ясни, че не го крият от него. Труман се съгласява да сподели новината след една от сесиите. Чърчил препоръчва Сталин да узнае само

“големия нов факт”, но нищо “конкретно”

Министър-председателят добавя, че бомбата прави обещаното от Русия включване във войната несъществено. Тя ще е приключила, преди те да са навлезли в контролираната от японците Манджурия. Труман се съгласява поне за момента.

Вечерта той пише в дневника си: "Вярвам, че японците ще се огънат, преди руснаците да дойдат. Сигурен съм, че ще го направят, когато "Манхатън" се появи над родината им."

След обяда Труман

посещава от любезност

и вилата на Сталин. Въпреки че тъкмо е ял, отново се сблъсква с друг засукан руски бюфет и множество тостове. Най-накрая двамата лидери се озовават насаме.

Сталин връчва на Труман нота от японците. Посланикът на Токио в Москва казва, че император Хирохито иска да преговаря за прекратяването на войната. Американците и британците очакват, че японците ще се опитат да разделят съюзниците, за да получат възможно най-добрите условия.

Сталин предлага да разпита за още информация, за да "приспи японците". Президентът отговаря, че не вярва в добрите им намерения.

Труман е впечатлен, че Сталин е толкова честен, че да сподели нотата от японците и да обсъди как да отговори. Може би руснаците са готови да са откровени с партньорите си! Но през цялата Потсдамска конференция всички страни са всичко друго, но не и откровени едни с други. Американските криптографи са разбили японския шифър и Труман вече е чел нотата от Токио. Но пред Сталин се прави на изненадан.

До 16,00 ч., по-ранното начало, за което президентът е настоял, Голямата тройка е обратно на масата за преговори. Труман е също толкова целенасочен в председателстването на заседанието, както е обикновено и със собствения си кабинет. Поведението му е описано от един наблюдател като "стегнато и по същество".

"Докато

Рузвелт беше топъл и приятелски настроен

към Чърчил и Сталин, Труман беше приятно дистанциран."

Но ако Труман е стегнат, Чърчил не е. Той изнася дълги, несвързани речи и изглежда неподготвен. Една от основните теми е как съюзниците да се справят със следвоенна Германия. "Какво имаме предвид под Германия?", пита Чърчил.

Сталин е завладял огромен къс от източната част на страната.

Руснакът отговаря остро. Германия, започва той, "е това, което е останало от нея след войната. Друга Германия не съществува". Труман е впечатлен и прави най-големия комплимент на руския си колега, като казва на един от помощниците си: "Сталин е почти като копие на Том Пендъргаст".

В една част от сесията Труман пише бележка и я предава към бившия посланик Дейвис. "Джо, как се справям?", пише вътре. Дейвис отговаря:

“Точен си

1000 процента

Не отстъпваш дори срещу най-добрите на масата".

Но след едва два дни от началото на конференцията напористият и решителен президент вече е недоволен от бавния ритъм на дипломацията на Великите сили. Той смята, че Чърчил говори непрестанно, докато "Сталин просто сумти, но разбираш какво иска да каже".

Той се оплаква в дневника си: "Няма да вися в това ужасно място цяло лято само за да слушам речи. Мога да го правя у дома и в Сената".