Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Да, 90-те години на миналия век бяха лудо време не само в България Георги Милков

Снимах Мадлин Олбрайт на една работна закуска в софийския хотел "Шератон" през 1999 г. Бог да я прости, по онова време тя бе абсолютна рокзвезда на международната политическа сцена. Бе успяла да направи дори бижутата си част от дипломацията. Всички следяха с каква брошка ще се появи, търсейки в това закодирани важни политически послания. Когато пресата в Багдад я нарече усойница, тя веднага си забучи една стилизирана змия преди срещата с иракския вицепремиер Тарик Азис...

Затова, когато дойде в София, написах статия, озаглавена: "България вторачена в бюста на Олбрайт". (Сега за такова заглавие веднага някой роботизиран политкоректник ще те обвини в сексизъм, но в края на 90-те хората все още четяха, вниквайки в смисъла на думите). Статията със сигурност бе предизвикала интерес, а в архива даже имаме снимка на човек от Държавния департамент, който я чете внимателно. Аз самият обаче не можах да открия никаква скрита символика в брошката на госпожа Олбрайт, колкото и да я зяпах. Освен че поразително наподобяваше плодовата салата в чинията пред нея.

Когато я видях, Олбрайт бе за първи път в България след падането на комунизма. Но бе запазила младежки спомени от страната ни още от 1967 г., когато с мъжа си Джо и други приятели бе идвала на туризъм. От онова време имаше две смешни случки. Едната - как на тоалетните в България пишело само на български и затова сбъркала и влязла в мъжката. Съответно нейният Джо бе нахлул в женската. А другият случай бе от Рилския манастир, където отишла по къси панталони и тъй като не я пуснали в храма, тръгнала да се разхожда по поляните. Набила се в някаква коприва, нажарила се яко, краката й пламнали и тя влязла цялата в коритото със студена вода на манастирската чешма. От тогава запомнила, че водата там е лековита. Мадлин Олбрайт обичаше да демонстрира чувството си за хумор.

През 1997 г. бившият министър на вътрешните работи Николай Добрев я бе нарекъл "дебелата дама на американската дипломация". После уточни, че го казал с уважение, както го разбират мъжете в Банско. Според него Олбрайт се родеела с идеала на банскалии за красива жена: "Нека е с бузи цървени и бела, и колко си сака дебела."

Ако тогава го беше чула, мисля си, че все пак щеше да оцени хумора. Но нямаше как да го чуе, защото по същото време тя бе заета със собственото си шоу на срещата на АСЕАН.

До ден днешен ми е пред очите. Излезе на сцената и пя облечена в тясна черна рокля с втъкната бяла орхидея в косите. На следващата среща в Манила включи в спектакъла и руския си колега Евгений Примаков. Двамата, издокарани в широки филипински ризи, направиха пародия на дует от "Уестсайдска история".

Евгений, Евгений, срещнах момче на име Евгений, пееше с кокетство държавният секретар на САЩ. После отиде да го посети в Русия и кацна на летището в Москва с каубойска шапка...

Да, 90-те години на миналия век бяха лудо време не само в България. А Мадлин Олбрайт определено успя да наложи свой стил в световната дипломация и със сигурност не оставяше никого равнодушен дори с появата си.

*От фейсбук!