Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Българинът, който разруши Империята на злото Роналд Рейгън използва термина Империята на злото за бившия Съветнски съюз

Отбранителният ни план предвиждал да спрем

Сталиновите пълчища до Стара планина

В два поредни броя ще ви запознаем с двама известни българи с името Стефан Маринов. Малцина са чували за тях. Но светът ги знае и ги уважава. Защото те, със своите прозрения и открития, промениха кардинално световния ред през втората половина на ХХ век. Журналистът Ст. Маринов е роден през 1908 година в София.

След края на Втората световна война емигрира в Германия, където прави забележителна обществено-политическа кариера в редовете на ХСС на небезизвестния Франц-Йозеф Щраус.

През 1981 д-р Стефан Маринов издава в Мюнхен книгата “Най-мощният съюзник”, която променя мирогледа на президента Роналд Рейгън и го кара да се противопостави на Империята на злото.

Стефан Маринов е роден в София, в годината на обявяването на българската независимост. Гимназия завършва в немския град Хамбург, а висшето си образование по философия и държавни науки получава в Софийския университет Св. Климент Охридски". До началото на Втората световна война живее в София и се изявява като журналист и писател. Мобилизиран е в състава на българския военен корпус в новите земи, в Македония. Предвиждайки комунистическата вакханалия у нас след съветската окупация, Ст. Маринов емигрира в Германия. През 1948 г. защитава докторска степен по философски науки в Кьолнския университет. Става член на българското правителство в изгнание начело с проф. Александър Цанков. Занимава се с журналистика и сътрудничи на редица световни вестници и списания по теми, свързани с поробените от руските болшевики източноевропейски народи.

Членува в ХСС и в продължение на 15 години е политически съветник на неговия председател Франц-Йозеф Щраус. През 1980 година от печат излиза книгата на д-р Маринов със заглавие Най-мощният съюзник". В този свой политологически труд авторът чрез стройна и убедителна система от доводи разобличава демагогията на съветската политика и идеология, която настоява за мирно съвместно съществуване". А всъщност работи за налагането на деспотичната комунистическа система в целия свят посредством три мощни фактора: социалистическия лагер, национално-освободителните движения в Третия свят и финансирането на комунистическите партии в капиталистическите страни.

Приносният момент на тази книга е, че в нея д-р Маринов обосновава нуждата от нов подход в борбата срещу комунизма. Според него разведряването" в отношенията между Запада и Съветския блок работи в полза на Москва. Тази концепция се възприема от администрацията на президента Рейгън, той обявява прословутия си поход срещу Империята на злото и така ускорява падането на Берлинската стена и разпада на социалистическия блок.

На 8 юни 1982 г. в реч пред Британската камара на общините президентът Рейгън заявява: Настъплението на свободата и демокрацията ще захвърли марксизма и ленинизма на бунището на историята, където свършват всички тирании, задушаващи свободата и ограничаващи правото на народите за самоизява. Нека не щадим сега усилията си да направим най-доброто – един кръстоносен поход за свободата."

А година по-късно държавният секретар Джордж Шулц представя на пресконференция в Държавния департамент новата доктрина на Рейгъновата администрация, чиито основни стълбове" са преписани от книгата Най-мощният съюзник":

– Разсейване на страха, произтичащ от опасност за ядрена война, с която блъфира Москва.

– Насърчаване на освободителните движения и дисидентството в Източния блок.

– Прекратяване на доставките за СССР на електронна техника, жито, фармакологични средства и др.

– Укрепване на страните от Третия свят против симулираната чрез вътрешни бунтовни действия инвазия на СССР. Такъв беше случаят с Никарагуа и оттогава т. нар. революционни движения не успяха в нито една държава.

Стефан Маринов доживява да види сгромолясването на СССР и Източния комунистически блок. Той си отива на патриаршеска възраст през 1999 година. За щастие, един друг българин - д-р Михаил Кръстев, е запазил спомени от първо лице за д-р Ст. Маринов.

През декември 1991 и януари 1992-ра имах удоволствието да гостувам в дома на големия български родолюбец Стефан Маринов в хубавия мюнхенски квартал Енглише Гартен – разказва д-р Кръстев, който е един от създателите на СДС в Пловдив

- Имахме много интересни срещи – с част от българската емиграция в Мюнхен, с депутати от ХДС в бундесратите (провинциалните парламенти) и Бундестага."

Стефан Маринов не е достатъчно известен на българската общественост, но за популярността му красноречиво говорят негови снимки с Хелмут Кол, Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, които са окачени по стените на кабинета му. Разбира се, при срещата на двамата българи станало дума и за книгата Най-мощниятъ съюзникъ”.

Да, аз съм един от малцината, които притежават тази историческа книга с автограф и посвещение – припомня си Михаил Кръстев. – Тя е издадена под псевдонима Стефан Троянски, като предпазна мярка. В нея д-р Маринов описва положението на поробените от Кремъл европейски народи и доказва, че те са най-големият съюзник на Свободния свят в борбата му с комунизма. За отбелязване е, че той е един от малкото хора, предрекли края на комунизма в рамките на ХХ век."

От дългите си разговори с д-р Маринов пловдивският демократ научава и един почти неизвестен за българското общество факт Като известен и влиятелен журналист през последните години на Царство България, Ст. Маринов бил запознат с отбранителния план на българския Генерален щаб за защита на страната ни от агресията на болшевишката Червена армия.

В Генералния щаб в нашето Министерство на войната бе направен много добър Отбранителен план – за защита на България от болшевизма – това разказал д-р Маринов. - Който стана много актуален след разгрома на германците при Сталинград. Червената армия напредваше към нас. Бяха изградени две отбранителни линии. Първата се приемаше за слаба – река Дунав, но втората беше много трудно превземаема – Стара планина."

На всички проходи били построени бетонни бункери, които да ги отбраняват. Такива бункери били построени и по Черноморското крайбрежие. Българският генералитет разчитал на два фактора. Първият – че руснаците бързат за Берлин и при оказана съпротива ще се задоволят само със Северна България. И вторият – че българската войска била отлично подготвена – нахранена, облечена и обута. Добре въоръжена, с висок патриотичен дух и водена от образовани и способни офицери.

За защита от настъпващата Червена армия и прилагането на този Отбранителен план настоявал генералитетът – Иван Вълков, Кочо Стоянов, Никола Михов и други висши офицери, очернени и охулени в съчинената по-късно от комунистите история. Вето върху изпълнението на плана наложил принц Кирил, който за благодарност (след няколкомесечните разпити на регентите в Москва) бива разстрелян от комунистите на 2 февруари 1945 година. После един от убийците му – Фердинанд Козовски – се разхождал по жълтите павета с ботушите на принца…

Ако този Отбранителен план беше приложен, поне Южна България можеше да остане свободна. Като Южна Корея например.

Кой е "лудият" физик от Лаборатория 5, който бе на път да направи вечния двигател, но мистериозно загина, четете в следващ брой.