Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как Благоев стана метеоролог №1 благодарение на майка си и гръстите

Японци не вярват, че бг инженери правят тв кулата в “Изгрев” вместо на Витоша

През 60-те цялата махала отиваше на гости у щастливия притежател на нов телевизор “Опера”

В предишния брой разказахме какво чудо предизвиква през 1961 г. един телевизор "Опера 3" и как се ражда БНТ. Как те се оказват "прозорец" към бурния растеж на НРБ в областта на земеделието и скотовъдството. Както и че ключова роля в този процес имат метеоролозите.

"С малката разлика, че когато още се изземваше насилствено земя и добитък, за да се роят ТКЗС-та, имаше величествени лозунги от рода на "Телчарки, гледайте телетата така, както културната майка гледа своето дете", "Във всяка къща - говедо!" и подобни. Звезда в сферата на климатичните прогнози от 1968-а несъмнено бе Любка Кумчева. Всяка вечер след "По света и у нас" дамата в строга рокля заставаше пред карта на Родината, нарисувана на картон, и с показалка в ръце изнасяше уроци със съвети за температури, ветрове, слънца, снежинки или дъждове през следващите дни." В този брой продължаваме историята с нейния сладкодумен колега Христофор Благоев.

Христофор Благоев - име звучно, учено, известно. Звучно, защото Христофор много обичаше да пее и шегите; учено, защото вечно засменият математик след висшето бе даскалувал и в родния Угърчин. Известно, защото Христофор Благоев бе сред първите тв звезди на България. От годините на ламповите телевизори, когато в ефира над НРБ летеше

мегахитът на

Лили Иванова

"Без радио не мога/дори когато спя". Ама къде ти е селската радиоточка, къде телевизор "Опера 3"?! През 60-те пристигнеше ли родното чудо на техниката, цялата махала понасяше столове към дома на щастливеца за черно-бяла седянка... Новини, манифестации за 1 май, 9 септември, 7 ноември, парадът на "Червения площад" в Москва, Денят на овчаря, Студената война, конфликтите по света... Ами само десетина тв приемника в цялото голямо село Угърчин (от 1969 г. град)... Няма как иначе. И в края на месеца - успелият, образован земляк Христофор Благоев! Засмян, изпънат като пружина в костюм, и той с дълга показалка пред увисена на пирон карта на България. С образ и говор, от кулата в кв. "Изгрев" - електронният храм на науката, прогреса и светлите бъднини в нова социалистическа София! Оттам всеки месец над цялата страна летяха напътствията му. Научнообосновани препоръки как през идните 30 дни да земеделства всеки комплексно механизиран стопанин: кога да се оре, сее, коси, жъне, в кои дни овцете да не излизат от кошарата, че ще е лют студ или гръмотевици, кога за гъби, кога на сянка...

Истински гадател

и прорицател!

Е, как да не се гордееш с такъв съселянин?!

Защото си нямах село, като средношколец през 70-те често ходех на гости на съученика ми Боби в Угърчин. Още не беше прокарана магистрала "Хемус" и до Ловешко се пътуваше лъкатушно с автобус близо 4 часа. Дизелов воаяж с няколко почивки по пътя, най-дългата сред високите гори на Витиня... Пристигаш обаче в територия чиста, непозната, с леко странен говор и древни фамилии още от куманите. На любезното "Добър ден! Как си?" ти отговарят "Горе-долу", а не "Добре съм!", да не пресилят положението... Пек през лятото и дълбоки зими между разлюлени зелени хълмове, с вехти каменни къщи и зидове на дворове в далечините. Приказка за

сбутан натясно градски човек

Та бил си отпуска по Угърчин националният метеоролог Благоев, нещо се занимавал из къщи, а майка му пита: "Христе, ще вали ли? Накиснала съм гръсти в реката. Да не ги отнесе?"... Синът хвърлил небрежен поглед към топлите скупчени облаци над върбака, понаместил около врата купешката риза, залепнала от жега по гърба, и отсякъл: "Няма да вали!". Стрина Куна Благоевица пък погледнала към ниско летящите лястовици (което е на дъжд), рекла едно "Хм...", току хукнала да напъди кучето от гъските. Те пък по никое време изкарвали малките гъсета от реката и се клатушкали нагоре към сушината...

Такъв летен порой се изгърмял след минути, че река Лепетура излязла от коритото си, та стигнала най-ниските къщи наоколо... Гръстите на стрина Благоевица отплували по далечни земи, а синът й Христофор влязъл във фолклора на Угърчин заради "точната" си метеорологична прогноза. Та така...

Какво е "гръсти" и защо се киснат в реката? Растението стига два, че и повече метра, жилаво и уханно е и се нарича коноп, канав...(аца), а в последните 50 - 60 години

дълговласи борци

за мир, рок, любов,

екология, еманципация (и каквото се сетиш още) му дадоха световна известност с окончанието... "ис". Юнаците събират листата и семената му в буркани, пушат ги, за да се възнесат някъде, където само те си знаят.

На юг от Стара планина бодват по някой стрък от конопа из зеленчуковата градина - къртиците бягали от корените му... На север, в Ловешко, от нишките му тъкат прохладни летни ризи. И го наричат не коноп, а гръсти...

Първо е брането на гръсти. Реже се със сърп, защото е жилаво и високо като царевицата.

Сноповете се отнасят в реката. Там на по-спокойно място гръстите се накисват и затискат, за да се отдели ликото от стъблата - едно, и второ, да не отплуват по течението...

Не след дълго рибите около канависа включват на режим "изплуване". Отпуснати, блажени, с коремчета "у лево" или "у десно", без никаква реакция към материалното. Само в омайни висини... А просветени в технологията "рибари" просто нагазват сред надрусаните рибоци и пълнят върбови кошници с улов. Това в реките Каменица и Лепетура от векове...

Спокойно може да се обобщи, че в Ловешко освен за ризи конопът се използвал и за риболов.

Но не и за пушене!

И малките "гръстарки" останали дълго в паметта на Угърчин. Не, не са жените, дето отглеждат индустриален коноп, а... врабчетата. Страстно кълвели семената на гръстите, че ги сменили на "гръстарки". Хитреци! Какви ли лупинги са въртели врабчовците из простора син, какъв ли цвъртеж е било, колко ли ниви с коноп е имало там, когато са били напълно законни?... Ако знаеха, юнаците с бурканите и стъклените лулички биха си оскубали брадите от яд. Български Уудсток!

Като покиснат няколко дни, гръстите се вадят от реката и се очукват. Това става с инструмента "мелица", като целта е да се отдели ликото от стеблата. Мелица за гръсти може да се види вече само в

етнографската сбирка

на читалището. Нещо като дървена бухалка за пране, закачена с болт на рамка от дъски... Инструмент, та дрънка (в прекия смисъл на думата)! След тази операция конопът е превърнат в тънки жилави панделки от лико, а стеблото е "разпетлеяно на паздерки". Паздерките на практика са клечки за горене, нещо като сламата от житото, но по-груби и твърди... Ликото се очуква наново, за де се превърне в кълчища. Кълчищата вече могат да се дърпат като вълна. Предат се с хурка, навиват се с чекрък на кълбета и вече във вид на

усукани еластични нишки

се качват на тъкачния стан. Жените тъкат страшно здрав плат – "канаваца". Знаят го художници и хипита, от него се шият и летни ризи. Държат хлад в горещините. Може би още при първите славяни на Балканите е било така, та до скоро... Допреди 50 - 60 години.

И пак за зевзека Христофор Благоев. Преди да хукне да спасява гъсетата, стрина Куна Благоевица окръглила диалога с едно: "Мъре, май ще вали!". Това се запечатало дълбоко в паметта на националния метеоролог. На следващата среща с майка си той вече бил въоръжен с тефтер и молив, за да записва, каквото чуе. Така - с бележник в джоба и подпитване на стари хора, Христофор Благоев събра, записа и публикува по вестници и списания

много народни мъдрости,

наблюдения и вярвания за времето, хората и природните стихии. По-голям професор от народната мъдрост няма... Оттогава го познавам и аз, от младите ми години на редактор във в. "Ехо".

Колеги телевизионери си спомнят, че към края на 70-те в София дошли японски специалисти за съвет как да се увеличи силата на тв кулата в кв. "Изгрев". Застанали до нея, погледнали към Витоша и попитали: "А това какво е?!". Не повярвали, че българската инженерна мисъл е пропуснала естествената височина на планината. И през 1986 г. електронният храм на науката, прогреса и бурния икономически растеж в НРБ бе качен в тв кулата на "Копитото" (186 м на 1345 м надморска височина). Там си е и днес.