Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Навремето марксистката историография у нас отричаше влиянието на отделната личност върху историята, но за всеки е ясно, че хората, в чиито ръце е имало съсредоточена голяма власт, са основни играчи в нея и последствията от техните действия оставят важна следа в хода на световните събития. А и историческата сцена ни представя пъстра палитра от всякакви чудаци, заемали трона през вековете.

Едни са били заклети хедонисти, грижещи се само за собственото си благополучие. Други са имали чувството за мисия на велики водачи - нещо като Моисей за собствения си народ. Случвало се е, разбира се, и то за съжаление не много рядко, явни безумци за дълго да ръководят цели държави. В дълбока древност такива податки има за вавилонския цар Навуходоносор, който макар и временно изпадал в нещо като бяс, който го карал „да се държи като животно“. В Античността римският император Гай Калигула също бил известен със своята емоционална нестабилност. А в по-ново време такъв е английският крал Джордж ІІІ, който управлява Великобритания в продължение на цели 41 години и на чиито отклонения от здравия разум някои историци дори приписват отцепването на американските колонии като отделна държава - съвременните САЩ. За него специално се предполага, че вероятно е страдал от заболяване на метаболизма, наречено порфирия, което е провокирало и ексцентричното му поведение. Така веднъж той наредил каретата му да спре в големия парк на Уиндзор и изскочил от нея да си поговори с един дъб, очевидно смятайки го за краля на Прусия.

Но как да се определи ексцентричността, особено при монарх? „Ексцентричен“ означава буквално „извън центъра“, поведение, което определено е малко странно или необикновено, но не непременно безумно, така отговаря на този въпрос популярният британски историк Шон Ланг. Като дава пример с диагнозата на крал Хенри VI, който изпада в кататонично състояние и оставя вакуум във властта, довел до кървавата Война на розите, Ланг твърди че подобни владетели не бива да се назовават ексцентрици. Същото важи и за обсесивния страх на Джеймс VI от вещици и убийци, който, макар да изглежда ексцентричен за съвременните хора, е трудно да бъде обвинен в параноя, като се има предвид епохата, в която е живял, и фактът, че е бил целта на т.нар Барутен заговор. Затова, по мнението на Ланг, известните владетели в човешката история, които отговарят на критериите за „чист“ ексцентризъм, са по-тесен кръг.

Кои са били най-необичайните владетели в световната история, четете в новия брой на сп. "Космос"