“Улиците бяха изпълнени с Х-образни препятствия, които са били използвани и по време на Втората световна”, разказва един от най-добрите снайперисти в света

40-годишният Уоли се включи с екипа си в сраженията

Последна мисия. Като такава 40-годишният Уоли определя включването си във войната Русия­Украйна. Преди дни международни медии съобщиха, че един от най-добрите снайперисти в света е решил да помогне на украинската армия в боевете. Той сам съобщи тази новина, документирайки пристигането си в размирната зона чрез заснемане на редица видеа.

Уоли, който по принцип работи като компютърен специалист, е публикувал дузина клипове, като първото отразява изминаването на 4800 мили, за да стигне до набелязаната точка. Така с пушка в едната ръка и камера в другата, той става част от всички чужденци, които сами изявяват желание да помагат на украинските власти. Стотици от тях се включиха, след като президентът Володимир Зеленски призова за помощ доброволци от всички краища на света.

Интересното при Уоли, който е канадец, е, че той никога не е разкривал истинското си име.

Получава прякора си през 2009 г., когато пътува заедно с канадския кралски 22-ри полк за Кандахар. Тогава групата се включва във войната в Афганистан. През 2015 г. снайперистът пътува и до Ирак, за да помогне в борбата срещу бойците на “Ислямска държава”. През юни 2017 г. излиза новина, че един от неговите хора е успял да застреля лидер на терористите от разстояние 3450 м. Идеята на прозвището на Уоли е да не бъде идентифициран никога от враговете си, тъй като зад гърба си има множество убити от него.

Целта е да предпази и семейството си – съпруга и син, който е бебе.

За кратко време въпреки желанието да бъде анонимен Уоли добива изключителна популярност. Последните видеа, които публикува под формата на документален дневник, разкриват случващото се в Украйна от страната на снайперист сред останалите войници. Той разказва за напрежението, което чувстваш, когато чуеш сирените за въздушни нападения. Споделя, че те му напомняли за това, че вече нищо няма да бъде нормално.

"Успях да се насладя на храна, приготвена за мен от местните жители, но също така бях подложен на претърсвания от украинската полиция и войници, които в началото се притесняваха от присъствието на моята доброволческа група – спомня си той. – Това обаче е нормално. Изумен съм от изобретателността на някои украинци и това как те реагираха на руските военни. Един фермер успя да изтегли танк на руски войници, докато те си почиваха далече от него, само с трактора си. Обикновени граждани, живеещи в блок, успяха да хванат войници в сградата си, прекъсвайки захранването на асансьора, докато те се возят в него."

Уоли разказва и за подготовката на украинците за руското нашествие.

"Признаците на живот отпреди инвазията изчезнаха със затварянето на магазини като IKEA, Starbucks и McDonald's – описва го той. – Те бяха заместени с импровизирани барикади, издигнати пред тях."

Снайперистът споделя още, че не се чувства сам в битката срещу Русия, тъй като преди пристигането си в страната отправил молба към властите за разрешение още бойци да се присъединят към редиците им.

Така от 27 февруари Уоли включва камерата и започва със записите. Влиза в Украйна три дни след инвазията. Преди това среща леки премеждия, които му пречат да бъде там навреме.

“Трябваше да стигна до фронтовата линия възможно най-бързо – разказва той. – Свързах се с приятел, който помага за организирането на конвои с хуманитарна помощ в окупирания регион на Донбас. Наложи се да взема полет до Краков, Полша, където можех да пресека границата. Нямахме време за губене. Бях като пожарникар, който чува звъненето на алармата за огромен и опасен за здравето на хората пожар. Мой другар ми се обади, тъй като жена му е украинка. Тя и дъщеря й се криеха в приют. По телефона можеше да се чуе падането на снаряди и вибрирането на прозорците от високоговорителя. Бях в Украйна на 1 март. Аз и другите трима бивши канадски войници, с които пътувахме заедно, бяхме посрещнати с прегръдки, ръкостискания, знамена и снимки."

Тогава Уоли осъзнава, че е време за битка.

"Преди седмица все още програмирах, а сега държа противотанкови ракети в склад, за да убивам хора, и това е моята реалност в момента - споделя той пред CBC News. - Пълня и контейнери с газ за създаването на коктейли "Молотов"."

Това, което му прави впечатление, е, че украинците били настроени патриотично.

"Историите на войници и обикновени хора, които се противопоставят на руската армия, са много – твърди той. – Чух, че дори горите са пълни с украински бойци, чакащи руснаците. Те просто са принудени да действат. Трябваше и аз да помогна. Тук има хора, които са бомбардирани само защото искат да бъдат европейци, а не руснаци. Тук съм по хуманитарни причини."

От видеата, които Уоли заснема, става ясно, че той и групата му са прекарали част от времето си скрити в изоставен дом, докато успеят да се свържат с украинските отбранителни сили.

"Щом пресякохме границата, веднага си сложихме бронежилетките и каските – спомня си снайперистът. – Шегувахме се, че се подготвяме за кацане в Нормандия. Видяхме как над нас летят руски военни самолети."

Той разказва и за момента, в който украинските власти са ги намерили след сигнал.

"Откриха ни в изоставената къща, където бяхме под прикритие – споделя Уоли. – Първоначално помислихме, че са руснаци и ни мина през главите, че сме мъртви. Вдигнахме високо ръце нагоре като затворници, тъй като не бяхме подготвени за тях. Властите бързо разбраха, че сме на тяхна страна."

Малко по-късно се отправят към предградията, където с екипа му стават свидетели на "ужасяващи" според тях неща. Искат да обядват, но магазините са напълно празни. По улиците пък имало опашки от коли с хора, напуснали домовете си в опит да се спасят от нашествието.

"Вражеските хеликоптери бръмчаха над тях - спомня си военният. – Имаше чували с пясък и барикади. Вериги като McDonald's, дори и бензиностанции бяха направени като барикади. Улиците бяха изпълнени с Х-образни противотанкови препятствия, които са били използвани и по време на Втората световна война."

В документалния си дневник Уоли се хвали и със своите постижения. Споделя за свалянето на руски дрон, както и за залавянето на войници. Забелязал обаче, че украинските групи били уморени. Това, което го мотивирало, било, че много чужденци се бият редом до тях и им пазят гърба. Спомня си, че видял и трупове на руски войници, които били сложени на украински крайпътен контролно-пропускателен пункт.

"Украинците са строги към нашествениците, но не и към тези, които са дошли да им помогнат", описва ги той и допълва, че на блокадата, докато стояли с оръжие в ръка, имало огромно напрежение.

"В градовете, които са близо до размирни райони, почти всички предприятия бяха затворени – разказва снайперистът. -

Зад прозорците са подредени чували с пясък, а на тротоара са поставени препятствия. Тези места скоро могат да се превърнат в следващите отбранителни позиции. Имам чувството, че съм жив свидетел на Втората световна война. Виждам как военни влизат в бункери, докато отвън се чуват сирени за въздушно нападение. Хората издържаха почти две седмици. По някакъв начин успяха да се адаптират към новия си начин на живот. Макар да е лесно да се слезе под земята, за да се подслониш от ракетни бомбардировки, ако сградата ти бъде ударена, става лошо."

Според него такова в момента било ежедневието на обикновените украинци в размирните региони.

"Когато алармата се включи, хората се втурват към мазето – обяснява той. – Добре, че имат нужните скривалища и са отчасти подготвени за ставащото."

Според украинския външен министър Дмитро Кулеба в редиците на армията вече са се включили над 20 хил. чужденци от 52 държави.