Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Защо Украйна не е измислена от Сталин

Историци: Путин греши, че не е имало такава държава

За да оправдае започването на агресивната война, която потресе света, руският президент Владимир Путин обяви, че Украйна е измислена държава, създадена от лидерите на болшевишка Русия Ленин и Сталин.

"За да обясним действията на Русия и целите, които си поставяме, трябва да кажа няколко важни думи: Съвременна Украйна бе създадена изцяло от Русия.

Сталин я присъедини към СССР

и й даде някои земи, по-рано принадлежали на Румъния и Полша. През 1954 г. Хрушчов също й подари допълнителни земи. Така се сформира територията на съвременната Украйна", подчерта Путин, като отрече да съществува и украинска нация.

Последвалите изстъпления и продължаващата вече цяла седмица "специална военна операция", в която никой не може да разбере каква е целта на руското ръководство, освен демонстрацията на извънмерна жестокост към невинни хора, говорят и за дълбоко непознаване и изкривяване на фактите от миналото, твърдят историци.

В тази ситуация чисто технически аргументът на Путин и неговите идеологически привърженици е, че Украинската република е създадена, когато е основан и Съветският съюз.

"В това твърдение има най-малко три ужасни заблуди - твърди Тимъти Снайдър, преподавател по история в Йейлския университет, в интервю за новинарския сайт Vox. - На първо място, Съветският съюз не се отъждествява с Русия, тъй като в съгласие с комунистическата идеология умишлено е създаден като интернационален проект - федерация от национални единици. На всичкото отгоре тогавашната независима Украинска република е съосновател, затова в този смисъл е по-вярно да се каже "Украйна създаде Съветския съюз".

Но третата точка, която е най-важна и прави твърдението на Путин абсурдно, е, че украинската история датира много по-рано от 1918 г. Така че Украйна в никакъв случай не е създадена при образуването на Съветския съюз - тя вече беше там и имаше изключително интересна история."

В по-широк план конкуриращите се интерпретации на историята – особено от сталинисткия период – се превърнаха в ключова съставка на задълбочаващия се спор и тема, към която Путин в частност, изглежда, се чувства необичайно пристрастен. Точно заради това за всички митове относно миналото на Украйна е необходима проверка на реалността.

И наистина как е възможно някой да отрича държавността на

най-голямата по площ страна

в Европа, в която по ирония на съдбата се намира и географският център на Стария континент?

Ако има обяснение за подобен феномен, той се крие във фалшификации на историята, натрупани от столетия заради споровете между големите империи, които са претендирали за тези земи. Затова и върху обясненията на историческите извори, които са свързани с Украйна, са се упражнявали много хора, дори не само историци, и то невинаги с чисти намерения. Между тях е дори и Сталин, който пише срещу т.нар. норманска теория за произхода на Русия.

Точно по тази причина и произходът на Киевското княжество се обсъжда ожесточено и съществуват поне три версии в зависимост от тълкуванията на хрониките, а и от по-късни

идеологически трактовки

на написаното в изворите.

Като цяло е прието, че Киевска Рус включва централната, западната и северната част на съвременна Украйна, Беларус, част от Източна Полша и западната част на днешна Русия. В Късната античност по тези земи живеят готите, които по-късно са завладени от хуните.

Според Началния летопис (известен още и като "Повесть временных лет" - "Повест за отминалите години"), съставен от монаха Нестор в Киев през 1113 г., руският елит първоначално се състои от варяги (викинги) от Скандинавия. По-късно варягите се асимилират от по-многобройното славянско население, но дават началото на първата руска династия - тази на Рюриковичите.

През 10-и и 11-и век Киевска Рус се превръща в най-голямата и най-мощната държава в Европа, а Киев, столицата на съвременна Украйна, става най-важният град на Русия. По този начин се полага основата на националната идентичност на украинците и руснаците.

Разбира се, тази средновековна държава не е била хомогенна в национално и политическо отношение и е съставена от няколко княжества, управлявани от взаимносвързани князе, които често се бият помежду си за овладяване на централната власт.

Златният век на Киевска Рус започва с управлението на Владимир Велики (980-1015), който приема християнството от Византия.

По време на управлението на неговия син Ярослав Мъдри (1019-1054) Киевска Рус достига зенита на своето културно развитие и военна мощ. Но скоро след това държавата се разпада, тъй като относителното значение на регионалните сили отново нараства. След период на възраждане под управлението на Владимир II Мономах (1113-1125) и неговия син Мстислав (1125-1132) Киевска Рус

окончателно

се разпада

на отделни княжества след смъртта на Мстислав.

Монголското нашествие от 13-и век опустошава Киевска Рус. Киев е напълно разрушен през 1240 г. На днешната украинска територия възникват княжествата Галич и Владимир-Волиния, които се обединяват в държавата Галиция-Волиния.

Данило Романович (Даниил I от Галиция или Данило Галицки), син на Роман Мстиславич, успява да обедини отново цяла Югозападна Рус, включително Волиния, Галиция и древната столица Киев. Данило е коронясан от папския архиепископ в Дорохичин през 1253 г. като първи цар на цяла Рус. Така при управлението на Данило кралството, наречено Рутения (латински вариант на името Русия), отново е една от най-мощните държави в Източна Централна Европа.

Но в средата на 14-и век след смъртта на Болеслав Йежи II от Мазовия полският крал Казимир III (1340-1366) започва кампании за превземане на Галиция-Волиния. Междувременно сърцето на Русия, включително Киев, става територия на Великото Литовско княжество, управлявано от Гедиминас и неговите наследници след битката при река Ирпен. В резултат за цели 400 години тези земи попадат под чуждо владичество.

След подписания династичен съюз в Крево от 1386 г. между Полша и Литва голяма част от това, което по-късно ще стане Северна Украйна, е управлявана от местни литовски благородници като част от Великото херцогство Литва. А когато през 1392 г. така наречените Галицко-Волински войни приключват, полските колонизатори на обезлюдени земи в Северна и Централна Украйна основават много градове.

Отделно от средата на 13-и век до края на 15-и век в черноморските градове на съвременна Украйна Република Генуа основава множество колонии, включително градовете Билгород-Днистровски (Монкастро) и Килия (Ликостомо), които са били големи търговски центрове в региона и са били ръководени от консул - представител на републиката. През 1430 г. Подолия е включена

под короната на Полското кралство

като Подолско войводство, а през 1441 г. в Южна Украйна, главно в Крим и околните степи, чингизидският принц Хачи I Гирей основава Кримското ханство.

Макар че по-голямата част от днешна Украйна официално се управлява от полско-литовските благородници, тези земи са населени предимно от православни източнославяни, които започват да образуват полуавтономни групи от селски воини – казаците. Повечето от тях изпитват културен афинитет към московска Русия, но нямат особено желание да бъдат част от московската държава. Затова те започват да формират свои собствени де факто държави - Запорожка Сеч и по-късно казашката Хетманщина. През 1648 г. те вдигат голямо въстание срещу полските си господари. Шест години по-късно разширяващото се Московско царство подписва съюзен договор със запорожките казаци. Независимо от този временен завой към Москва казаците проучват и други възможности: в Хадячския договор с Полша през 1658 г. те са на ръба да станат пълноправен съставен член на Полско-литовската общност. Ако този договор беше успешно приложен, вероятно е щял да обвърже квазидържавата на казаците здраво със западните й съседи в обозримо бъдеще.

Договорът обаче се проваля и казаците остават разделени в лоялността си. Вътрешните разногласия относно това дали да застанат на страната на Полша, или на Русия допринасят за

поредица от граждански войни

между тях в края на 17-и век. Крайната цел е да получат автономия и от двете страни. През 1667 г. Полша-Литва е принудена да отстъпи на Москва контрола над териториите на изток, включително Киев. Вярно е, че казашката държава в източните територии постепенно се превръща в руска васална държава, но отношенията й с Русия изобилстват от конфликти. Вдигат се многобройни въстания - вече срещу руските царе. През 1708 г. например водачът на казаците хетман Иван Мазепа се съюзява с Швеция и се бие срещу Русия във Великата Северна война. През 1775 г. Запорожката Сеч е изравнена със земята от руските сили, а институциите за самоуправление на казаците са ликвидирани. След окончателното разделяне на Полша през 90-те години на 18-и век Руската империя поглъща и останалата част от съвременна Украйна с изключение на нейния Краен запад, който е анексиран от Австрия.

Териториите на Украйна остават част от руската държава през следващите 120 години. Руските имперски власти систематично преследват изразите на украинската култура и правят непрекъснати опити да потиснат украинския език. Въпреки това ясно изразено украинско национално съзнание се появява и консолидира в хода на 19-и век. И когато

Руската империя рухва

след революциите от 1917 г., украинците обявяват своя собствена държава. След няколко години на война обаче Украйна отново е разделена между зараждащия се Съветски съюз и новата независима Полша. От началото на 30-те години нататък националистическите настроения са строго потискани в съветските части на Украйна. Най-бруталната разправа с украинския народ намира израз в "Голодомора", катастрофален глад, предизвикан умишлено от селскостопанската политика на Сталин през 1932-1933 г. който убива между три и пет милиона души. Въоръжени бунтове срещу съветската власт са организирани по време и след Втората световна война и са съсредоточени в западните региони на Украйна. Едва с разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Украйна получава трайна и истинска независима държавност, но украински де факто политически субекти, борещи се за своята автономия или независимост, са съществували много преди това, категорични са историците.