Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Николай Ненчев, бивш министър на отбраната: Ветераните от българската рота в НАТО ни помогнаха в Корея Министър Николай Ненчев и неговият колега Хан Мин-ку се срещат в рамките на официалната визита в Сеул.

Оказва се, че високият дух на българите, които още през 1951 г. са се включили в НАТО, продължава да помага на България дори и в наши дни. Доказва го един случай, за който пред "168 часа" споделя бившият военен министър Николай Ненчев.

"Става дума вероятно за

най-знаковия момент по времето на моя мандат

като министър на отбраната - разказва Николай Ненчев. - Посетих ветераните от ротата в Германия след 10 ноември 1989 г. Още повече че и моят чичо - Николай Колев, на когото съм кръстен, също е участвал в нея. Тогава се срещнах с много други от все още живите участници, между които бяха и последният командир на ротата Димитър Кръстев, както и авторът на книгата за нея Сава Севов, тъй като работих върху дисертация по темата.

Много години след гостуването ми, вече като министър на отбраната, президентът Росен Плевнелиев ме покани да посетим Южна Корея, защото трябваше да се подпишат поредица важни договори. Тогава преговаряхме с "Киа" и "Хюндай" за машини за пехотата и искахме те да направят база в България и да ги произвеждат у нас, за да можем да избегнем всички данъци и такси, свързани със страни извън рамките на ЕС.

И докато пътувахме с президента малко преди да кацнем, обсъждахме какви ще бъдат акцентите - все пак за тях България е една малка страна от ЕС, - затова не беше без значение как ще се позиционираме най-добре и други конкретни параметри на разговорите по време на посещението. Докато си говорихме, се сетих, че моят чичо Николай Колев, който е бил в тази рота, когато се разформирова по настояване на Хрушчов, решава да остане на страната на американската армия. И тогава той е

участвал в Корейската война на страната на САЩ

и съюзниците им. Когато Плевнелиев чу моята история, тя го впечатли много и въодушеви силно. Затова, след като кацнахме в Сеул, реших да се обадя на братовчед ми, за да го разпитам за подробности, тъй като чичо ми вече беше покойник.

Той има трима синове - мои първи братовчеди. Двама от тях завършиха Уест Пойнт по време на най-тежките времена на комунизма и единият беше пилот, водач на ескадрила с изключително големи заслуги. Другият беше в пехотата.

Звъня му в този момент и го питам за баща му. И той казва: "Да, разбира се, той е участвал в освободителните процеси на страната на американците, но не само чичо ти - и аз бях там. Като завършил Уест Пойнт, го пратили една година в демилитаризираната зона на границата със Северна Корея да охранява, което беше допълнителен бонус.

Тогава президент на Южна Корея беше Пак Кън Хе, една много мила дама. След това, доколкото помня, южнокорейските официални лица ни посрещнаха радушно, но струва ми се, без големи очаквания. Но в момента, в който президентът Плевнелиев каза: "Давам думата на министъра ни на отбраната, чийто чичо е участвал във войната срещу Севера", започнаха възклицания на одобрение, корейците живнаха от възторг - видях по погледите им. И аз, разбира се, казах каквото имах да казвам, постигнахме много, но се чудех дали моят чичо и в най-смелите си помисли е мислил, че оставя такава диря и че в един момент неговият племенник от България ще използва факта, че е служил в българската рота в НАТО, така успешно във външната ни политика.