Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Лечителят, спасил Левски след операция на корема

Новата книга на издателство "Труд" "Лечителят на Левски" ни разкрива Апостола в нова светлина. Въпреки тежката коремна гнойна рана, която застрашава подвига, той продължава историческата си мисия, докато случайно не се среща с младия йеромонах Неофит Калчев и учителя му в билкарството Матей Преображенски. Те са решени на всяка цена да спасят героя и по този начин да помогнат за Освобождението. В името на великата цел те откриват абсолютно нов до момента начин за лечение.

В документалната книга авторите Кристиан Иванов и Борислав Радославов ни разкриват невероятната история на лечителя Неофит Калчев.

Животът на Васил Левски виси на косъм и неговата историческа мисия е под огромна заплаха. Апостола страда от рана в областта на корема, която не зараства. Изглежда, сякаш е въпрос на време това да пречупи желязната воля на българския революционер. Тогава съдбата изпраща на пътя му младия йеромонах Неофит Калчев и един от неговите учители в билкарството Матей Преображенски. Двамата

успяват да спасят Левски

А вероятно и идеята за национално освобождение, която няма как да бъде същата без своя основен идеолог. Неофит има щастието да види родината свободна и животът в новата държава го сблъсква както с царски почести, така и с мракобесни гонения. Съставя книга с рецепти, озаглавена "Народен домашен лекар”, която се радва на огромен успех и е преиздадена цели осем пъти, превръщайки се в първата енциклопедия на здравето, създадена на български език. Но драматичната битка за живота на Апостола отрежда на Неофит Калчев

прозвището, с което остава в историята

– Лечителя на Левски. Събитията от онези вълнуващи години са възстановени от неуморни изследователи, завещали за поколенията своя принос към националния ни летопис. Откриват се нови данни, хвърлящи светлина към важни моменти от борбите за освобождение на България и живота на участниците в тях. Ето какво се случва с Апостола, преди той да потърси за помощ Неофит Калчев и Матей Преображенски.

"Животът на Левски е поставен в смъртна опасност през 1868 г. по време на Втората българска легия в Сърбия – разкрива доц. д-р Христо Темелски, директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. – Той е легионер в Белград, когато започва да получава

жестоки

стомашни кризи

Прегледан е в местна болница. Лекарите установяват, че трябва да му се направи операция – има гнойно образувание в коремната област. Левски отказва. Неговите приятели също са против Апостола да влиза в болница, защото е опасно за общата мисия. Затова наемат къща и срещу заплащане извикват двама лекари хирурзи от белградската болница. Докторите извършват операцията при домашни условия. Интервенцията е успешна, но раната не зараства.”

Доцент Темелски, който е автор и съставител на над 35 книги и има повече от 600 статии и студии в областта на българската църковна история, черпи сведения за

този период от живота на Левски

от различни източници.

Позовава се и на записаните спомени на Христо Иванов-Големия, известен съратник на Левски, който доживява Освобождението. Записките на Големия използва и изследователят Михаил Петров, като уточнява, че е осъвременил определени изрази и думи от старостилното писане, за да ги направи разбираеми за съвременния читател. Христо Иванов пише с емоцията на близък съратник на Апостола. "Разболя се Левски и за малко да умре, но сполучихме и найдохме голям чиляк (човек), който ни намери особа (специална) къща.”

Така започва разказът на Големия, предаден от Петров и публикуван за първи път в поредица за вестник "Десант”. Историята продължава с думите на Христо Иванов: "От една стая махнахме всите мебели, та я варосахме и напръскахме с отрова против насекоми. Викахме доктор, който рече, че болестта е много лоша и ще трябва голяма операция, при която

болният може

да умре от сърце

Затова се наложи да търсим много добри доктори срещу достатъчно голямо заплащане. Намериха се двамина, на които рекох да пипат много внимателно, щото да не умре чиляка, а ако той умре, вместо пари ще получат куршум в главата. Те се заеха, че го разпраха (Христо Иванов-Големия не е употребил думата "срязаха", която е била в обращение, а "разпраха”, което недвусмислено показва, че раната ще е била твърде голяма, нехарактерна за апендицит или язва – бел. авт. Михаил Петров). Големия чака повече от час и по-нататък казва: "Не издържах твърде много и поисках да видя що става вътре. Изглежда че баят съм ги уплашил докторите, та рекоха да си туря една манта, а на обувките да си сложа калцуни (в случая се касае за големи плетени терлици – бел. авт.). Като са пригласих, та влязох и видях Левски да лежи спокойно, беше леко зачервен и потен, но докторите казаха, че това е нормално и че операцията върви добре. Излязох от стаята по-спокоен.” Михаил Петров прави сериозни проучвания и неговото заключение е, че Левски вероятно е страдал от гнойно септично възпаление на коремната стена или същото възпаление вътре в корема. Тогава на сцената излизат двамата български

лечители от

Пребраженския манастир

"Миткалото се безпокои за здравето на Левски – разкрива Петров. – Тук трябва да кажа, че Неофит е бил в течение на революционното движение, но не се включва пряко и активно в него. Та отчето много се тревожи за раната на Апостола от операцията, която не заздравява добре, въпреки мазилата и мехлемите.”