Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Един любопитен щрих към паметта ни за Апостола! През 1933 година къщата на Васил Левски била... Иво Сиромахов

Един любопитен щрих към паметта ни за Апостола. През 1933 година къщата на Васил Левски била запустяла, порутена, дворът ѝ бил буренясал.

Кметът и общинските съветници в Карлово решили да я съборят, за да мине улица през това място. Решението било взето без възражения. Какъв е проблемът да бутнем къщата на Апостола? По-важно е да имаме улица, нали така?

За късмет по това време в Карлово пристигнал първият български кинорежисьор Васил Гендов („Българан е галант“, знаете). Дошъл да снима филм за Левски.

„Побързай с филма“, казали му местните хора. „Щото тая къща скоро няма да я има“.

Гендов побеснял, отишъл в кметството, но там му казали: „Това е положението. Решението е взето. Къщата ще се бута“.

Васил Гендов се сетил, че командир на 21-ва средногорска дружина, разположена в Карлово, бил полковник Петър Димков (да, същият, лечителят). Достоен български офицер.

Отишъл Гендов при него и му разказал случая.

Когато Димков разбрал, че има кметска заповед да бъде съборена къщата на Апостола, изпратил 12 войници от дружината да охраняват къщата и им наредил, ако някой от общината тръгне към къщата, да стрелят на месо.

В следващите месеци полковник Димков организирал акция по възстановяването ѝ, събрал пари и материали, изпратил войници да работят.

Така двама големи българи – Васил Гендов и Петър Димков спасили къщицата на Апостола, която сега е музей.

Ако не бяха те, днес можеше и да я няма.

*От фейсбук!