На Балканите лулата на мира е ракията

Преди около 20 години ентусиасти от легендарното кръчме “Сам дойдох“ положиха основите на световно движение “Побратимени кръчми”.

Идеолози на движението бяха Ивайло Манев и Максим Андреев.

Беше предвидено отиване до град Прилеп в южната част на Северна Македония с цел побратимяване с тамошната кръчма “Снощи минаф”

В мероприятието участваха видни художници и музиканти, както и легендарният скулптор Сашо Дяков. Присъстваше и все още

живият класик на документалното кино

Здравко Драгнев.

Странното е, че повечето от младите дейци на българската киноиндустрия не са чували и името му. Въпреки че ако гледат неговите филми, ей богу, има какво да научат.

В Прилеп българската юнашка група беше посрещната тържествено с хляб, сол и червен килим, закупен специално за събитието.

Беше изпито безмерно количество ракия и вино. Мезето, както се досещате, не се състоеше само от хляб и сол, а .............Ох!!!.

Всъщност

трябваше да

напиша Е-е-хххх!

Изпяха се и много песни, като не се знаеше коя е българска и коя македонска. И как да се знае, като ние сме един народ. Е, верно, в две държави.

И какво от това, ако можеше да се качиш на колата и да отидеш до Охридското езеро да хапнеш пъстърва, без да минаваш през митнически проверки - примерно.

Във филма един от участниците каза: “На Балканите ракията е нещо повече от лулата на мира”.

Ако политиците на двете държави бяха споделили нашата идеология и бяха се побратимили не две кръчми, а двайсет, трийсет..., то може би нямаше да е нужно сега да пътуват правителствени делегации напред-назад и да се надприказват. Вероятно всичко щеше да се е уредило от само себе си.

Наздраве!