Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Дискриминира ли Ислямът жените Пророкът Мохамед

И още 5 проблема на тази религия

От зората на исляма до днес религиозните дейци играят основна роля за формиране светогледа на мюсюлманите в арабския и ислямския свят; те имат решаващ принос за начина, по който преобладаващата маса на обитателите му осмислят и възприемат действителността. Тази роля се откроява въпреки обстоятелството, че обозначаваните със събирателното название „улеми“ (т.е. учени) са споделяли с населението културните конвенции, определящи спецификата на арабските и ислямските народи от Средновековието до наши дни. От своя страна управляващите и преди, и сега, са оценявали и оценяват важната им функция за решаване на възловите проблеми в упражняването на властта.
Поради липсата на строга религиозна йерархичност (поне в рамките на преобладаващата верска маса на сунитите) някои мюсюлмани (сред които дори някои духовници) въобще отричат съществуването на религиозни дейци в исляма. Според тях, за разлика от другите религии ислямът се характеризира с пряката връзка между Бога и хората, която не се нуждае от посредничеството на свещеници. Всеки мюсюлманин е свързан с божеството чрез свещения текст на Корана, пред който всички вярващи са равнопоставени.Истината обаче е, че подобно на всяка друга религия, и ислямът се опира на свещеници.

Религиозно-моралистичните съждения, наричани
по думите на саудитския изследовател по въпросите на исляма Мохамед ал Махмуд, тази религия „се основава на теологически дискурс, в който участват религиозни дейци с различна специализация. Според него, обикновените вярващи (наричани от ислямските духовници така, поради липсата на религиозни познания дори сред образовани в други области индивиди) не получават първоначалните си религиозни познания и религиозната доктрина, нито религиозно-моралистичните съждения, наричани „фетви“ или другите духовни наставления, непосредствено от Корана. За всичко това те прибягват до посредничеството на свещеници и теолози, които са и авторите на огромната религиозна литература през вековете след появата на исляма. Именно теолозите са онези, които са монополизирали тълкуването на религията и налагат авторитета си чрез официалните религиозно-моралистични съждения – фетвите, чието спазване се счита за задължително за последователите им. Пак „религиозните мъже“ са онези които изнасят петъчните проповеди в джамиите, извършват другите религиозните ритуали и дори ръководят всекидневните молитви на правоверните. Те са считани за „пазители на религията“, „владетели на паметта“ и „наследници на пророците“.
От своя страна йеменският изследовател Хюсеин Ал-Уади посочва: „Теолозите на исляма и тълкувателите на неговите текстове превърнаха тази религия в затворена и самодостатъчна в сравнение с други религии“.
Представлява ли Коранът цялостното слово Божие

В тази връзка следва да се запитаме: дава ли Коранът отговор на всичките въпроси, при положение, че неговите сури и айи са обект на различни интерпретации? Наистина ли ислямът е истинната, тъй като е последната сред единобожните религии, в което са убедени всичките правоверни, включително и рационалистите сред тях? Вярно ли е, че пророкът Мохамед е последният от пророците, и може ли да се счита биографията му (Сира), записана от Ибн Хишам, за напълно достоверна и изчерпателна? Представлява ли Коранът цялостното слово Божие, записано и предавано през поколенията без никакви пропуски или отклонения? Наистина ли ислямът е свободен от суеверия, в което са убедени неговите последователи? Дали свръхестествените епизоди „Исра“ и „Мирадж“ са доказани факти, които нямат нищо общо с митовете и легендите? И може ли да се счита ислямската история за представяната ни вълшебна епопея, в която всичко сякаш е в розов цвят. Нима не са били извършени насилия за принуждаването жителите на завладените от мюсюлманите страни да се подчинят; нима не е бил използван меч за налагането и разпространяването на тази „религия на мира“? Нима тази история представлява низ от благородни деяния довели до справедливост, мир, разцвет на науката и освобождаване на поробените. Прави ли са мюсюлманите да вярват, че бедите на човечеството днес се дължи до голяма степен на факта, че голяма част от него не е възприела правата вяра – исляма?
Шариатът: земен или небесен?
Що се отнася до шариата, изконният въпрос е дали той е продукт на арабско-бедуинската среда, в която се прилага първоначално, или е низпослан от божеството, като вечна истина, приложима за всяко време и място. И как е възможно религия, в която няма официален религиозен авторитет, нито общозадължителна за всичките му направления доктрина макар и под формата на фетва, да претендира, че е валиден за целия свят културен, политически, социален и икономически модел.
Мнозинството мюсюлмани повтарят странната формулировка, че „ислямът е религия и държава“, без да се замислят за значението й. Дали християнството също е религия и държава? И ако религията е държава, дали тази идентичност е предопределена от Бога? И дали всичките религии са държавнотворчески?
Дори образованите мюсюлмани са убедени, че ислямът е цялостна и завършена религия, която не се нуждае от критическа интерпретация, реформа или ревизия. А именно реформаторството бе ключът, който позволи на християнския свят да открие модерната епоха. Това обаче не прави впечатление на мнозинството от правоверни мюсюлмани, които са убедени, че в исляма няма никакви проблеми.
При подобна презумпция е обяснимо защо адептите на тази религия изпадат в състояние близко до умствената летаргия. Отказът от критично отношение към религиозните постулати, който е волево решение у автономната личност, неминуемо води до невъзможност от упражняване на разсъдъчна дейност, което е несъзнателно състояние. Резултатите от подобна трайна нагласа са предвидими и очевидни.
За излизане от тази екзистенциална криза на исляма според много специалисти трябва да бъде даден отговор на следните въпроси:
1. Наистина ли Коранът е Словото Божие? Говори ли Бог езика на човеците? И ако е така, защо е избрал тъкмо арабския език – т.е. езика на едно от маргиналните племена в света по онова време? Дали Коранът включва цялостния божествен текст/разказ, или е имало сури и айи, които са били изгубени в процеса на съставянето му? Дали Коранът е бил спуснат на Мохамед едновременно като смисъл и текст, или пророкът е превърнал в текст божественото откровение? И как може да се обясни неяснотите в кораничния текст, особеностите на неговата структура и двусмислието на някои термини? Как човек трябва да се отнася с онези коранични айи, които противоречат на науката, разума, човешките права или съвременните ценности и морал? И как да тълкуваме, че тази първа книга на исляма не съдържа никакви указания за самия култ – за броя на молитвите, начина на извършването им, зекята, задължителното постене през рамадана, т.е. 5-те стълба на вярата?
2. Вторият въпрос е, дали според ислямската доктрина Богът (на арабски „Аллах“) е на всичките човеци и на вселената, или само на избраното племе? И не е ли образът Му проекция на фигурата на арабския племенен шейх: гневен, хитър, борбен, доминиращ, отмъстителени т.н.? Или, обратното, Той е милостивият повелител на световете, източникът на щедростта и опрощението? И ако Бог е създателят на всичко, как може да има врагове, а ако ги има те би трябвало да са с божествен ранг и всемогъщество? Мюсюлманите обикновено са убедени, че самите те гневят Бога, както и че Той се сражава с враговете си. Богът е източникът на войните, Той праща катастрофите, ураганите, наводненията, земетресенията и болестотворните вируси на онези, които го разгневяват. И въобще дали арабите и мюсюлманите като цяло вече възприемат Бога като общочовешки или представите им са за трансцедентално божество, което все още е в образа на вожд на племе или клан, преди да се превърне в повелител на човечеството и създател на Вселената?
3. Третият голям въпрос е за статута нажената. Отрицателно ли е отношението на исляма към жените? И ако класическият ислям не е бил в състояние да преодолее традиционно по-ниския им статус през онази епоха, нима днес това не е необходимо да се направи? Защо опитите за реформа в тази насока се провалиха? Защо ислямското законодателство често е адресирано към мъжете, докато споменаването на жените е рядкост? Възможно ли е да се премине от дискриминационната версия на исляма, която отрежда на жената неравностойно положение като социален статус, законови права, наследство, брак, развод и семейно положение?
4. Четвъртият голям въпрос касае свободите. Терминът„ислям“означава абсолютно подчинение или безусловно приемане волята на Бога и неговия Пророк. След това този принцип обхвана подчинението на светския вожд, който едновременно управлява светските дела и охранява религията. Темата за личните свободи изглежда проблематична в рамките на исляма. Религията обхваща цялото съществувание на човека и регламентира нормите на поведение. Подчинението на Бога и на Неговия Пратеник се съчетава с подчинение на владетеля, след което е подчинение на улемите – носители на свещеното знание. По такъв начин мюсюлманинът е лишен от пространство за лична свобода и е изцяло зависим от светските и духовните власти. В тези условия избуя т.нар. „политически ислям“, който отхвърля политическите свободи (демокрацията), индивидуалните свободи и религиозните свободи. Така, колкото по-отдаден е човек на исляма като религия и религиозна политика, толкова по-лишен е от възприетите в съвременния свят свободи. Тъжната истина е, че мюсюлманското общество гарантира едва най-ниските стандарти на лична свобода в сравнение с други съвременни обществени системи.
5. Петият голям въпрос касае личността на Пророка. Повечето мюсюлмани смятат, че знаем всичко за небесния Пратеник: неговото раждане, детството, точното му име, броя и имената на жените му, броя на децата му, неговата фигура, поведението му в ежедневието и т.н. Истината е точно обратната. Историците имат различни мнения относно името му и годината на неговото раждане. Те се разминават и по отношение броя на децата му и дали изобщо е имал такива (сред мюсюлманите се е утвърдило мнението му, че има дъщеря Фатима). Не се знае, дали е бил богат или беден, коя година е починал и от какво е причинена смъртта му, какъв е бил моралът му, каква е била религията му преди исляма и защо е ходил в пещерата Хира, където впоследствие е получил Божественото откровение. В крайна сметка не се знае дори дали Пратеникът е бил грамотен, дали е бил запознат със съществуващите тогава ръкописи и вярвания и религии. По такъв начин, става дума за „холограма“. Трябва да си дадем сметка, че Мохамед е неизвестен пророк, за да получим по-адекватна представа за исляма.
6. Шестият голям въпрос е има ли криза в религията и в какво се изразява тя. Редица анализатори боравят с това понятие, когато обсъждат състоянието на световните процеси. Днес говорим за кризата на демокрацията, климатична криза, миграционната криза, интеграционна криза, криза на икономическия растеж и т.н. Когато например се обсъжда кризата на демокрацията в света, това не означава нейното отхвърляне, а обратното – необходимостта от нейното обновяване, промяна и реформа. От подобна гледна точка трябва да подходим и към кризата на исляма. Понастоящем тази световна религия е на кръстопът. Говоренето за кризата на демокрацията не означава тази демокрация или нейното падане, но означава, че тя живее в тежко затруднение, което изисква смелост в обновяването, промяната и реформата. С такава гледна точка ние говорим за кризата на исляма. Говоренето за кризата на исляма не означава, че това е неговия край, а че е нужно да преодолеем досегашното мълчание и налагане табу на търсенето на изход от задънената улица. Защото досегашната „терапия“ вече е неприложима без да се стигне до корена на проблемите и без да бъде потърсен отговор на изброените екзистенциални въпроси, пред които са изправени мюсюлманите. И обратното – тяхното игнориране е най-сигурният белег за дълбочината на кризата.