Какво трябва да се случи с българската авиация - бойна и гражданска

Колкото тревожна, толкова и комична е историята с последния самолетен инцидент миналата седмица, когато част от екипажа на машина на турските авиолинии се отдал на молитви и това паникьосало пътниците, в частност и софиянци като цяло.

Както пишеше някога в съветското списание “Крокодил” - “Нарочно не придумаешь". Паниката е възникнала, защото на пилотите им станало ясно, че ще управляват 50 минути самолета ръчно, което не им се било случвало никога. При рулиране бордният компютър дава сигнал, че има проблем с налягането в спирачките. Образно казано, светва в червено двигателчето, както се случва в съвременните коли, когато падне нивото на маслото. Те спрели, дошли инженерите от “Луфтханза техник”. Проверили самолета и установили, че всичко е наред, а това е някакъв компютърен бъг, каквито са виждали всички шофьори на по-нови коли, и самолетът литнал.

Преди да стигне до т.нар. ешелон - въздушния коридор по височина, на който ще се извършва полетът, обаче настъпил по-сериозен проблем - изгоряло някакво електродвигателче, с което автопилотът управлява самолета. Автопилотът е един чип, който взема решения според обстановката, данните за курса, налягането и прочее. Но за да превърне тези решения в действия, му е нужно

доброто старо

електродвигателче

с ротор, четки

и прочее. Този електродвигател, както всяко нещо напоследък, се чупи. Не е фатална авария, просто пилотите няма да могат да ползват автопилота и ще им се наложи да въртят полугеврека ръчно. И това предизвиква паническата реакция - предупрежденията към пътниците, указанията за заемане на спасителна позиция, молитвите към Аллах. Всичко е заради това, че на пилотите им се налага известно време да бъдат без помощта на изкуствен интелект. И това, съчетано с впечатленията на пътниците, че преди излитане има някакъв технически проблем, довежда до увеличаване на паниката сред пътниците и фантасмагориите, които се появиха по някои медии.

Какъв е изводът - хората сме станали твърде зависими от компютрите. И вторият извод е, че авиацията няма нужда от хора - и без това компютрите управляват самолетите. Целта на физическия екипаж е при струпването на няколко бъга да реагира адекватно, да овладее машината и да повдигне духа на пътниците, че на борда има някой, достатъчно смел и решителен, и всичко ще е наред. (Тук да вметна, че “Търкиш” е велика авиокомпания, благодарение на която светът стана по-близък до България - лети до Лос Анджелис директно и за да стигнеш до западното крайбрежие на Щатите, вече е десетки пъти по-лесно, отколкото преди няколко години. Тогава трябваше да правиш полет с поне две спирки с междинни нощувки. И имат най-добрия кетъринг в света.)

Аз съм някак кармично свързан с авиационните инциденти и се интересувам много за причините на подобни случки. Освен легендарното кръжене с куцото “Ту” над Азорските острови, когато вицепрезидентът Ангел Марин не успя да напълни със смисъл главната си конституционна функция, в моя живот има и други съдбовни преживявания, свързани с авиацията. На 2 август 1988 г. трябваше да летя от Силистра за София, за да се явя на изпита по журналистика. Тук първо искам да помоля за прошка оцелелите и близките на загиналите в ужасната авиокатастрофа на тази дата. Ако за мен това е текст, който пиша, а за вас текст, който четете,

за тези хора това е

трагична реалност

Най-искрено моля за прошка!

На 2 август 1988 г. е последната сериозна авиокатастрофа в българската история - загиват 29 души при опит самолет Як 40 да излети от София за Варна. Много се спекулира, че за тази катастрофа е виновен Тодор Живков - това е и така, и не съвсем така. По-скоро

вината е на

традиционното

българско

подмазвачество

и натягане

Какво става? Във Варна е кацнала американската летяща очна клиника “Орбис”. Живков иска да се прегледа - вече страда от перде и си организира пътуване до Варна. По някакви идиотски изисквания на УБО, когато Живков лети, не трябва да има други самолети на летището. По тази причина пришпорват споменатия Як 40 да се разкарва бързо. Нареждат на пилота да тръгва, преди да е стигнал края на пистата и да направи нужната засилка. Той се движи по т. нар. рульожка (русизъм, който описва локалните платна по самолетните писти - там, където машините извършват маневри), когато получава нареждане да литва, пилотът излиза на средата на пистата и потегля. Не успява да набере нужната скорост и се разбива в края на пистата. Разследващи от едно време разказват, че това е била най-ужасната гледка - детски крачета с обувки, но без тяло.

Каква е моята връзка с тези трагични събития? Аз трябваше да летя за кандидатстудентски изпит по журналистика на следващия ден. Ако не се явях, губех изобщо шансове да уча каквото и да било през съответната година, а бях вече отслужил. Исках да следвам право, но ме бяха скъсали на изпита по история и това бе единственият ми шанс. Разказах тези мои тревоги на един доста важен човек, който също пътуваше, и като разбра колко е фатално за мен, се размрънка на летищните власти, че той има важна държавна работа. Те организираха да ни извозят с автобус до Варна, там да се качим на късния полет и все пак да стигнем до София в този ден. А причината да се махне полетът от Силистра, е, че “Балкан” е разполагал само с един самолет Як 40. След полета до Варна е трябвало да кацне в Силистра и да ни превози. Ако бяха пратили Ан 24, половината пътници с вече продадени билети нямало да могат да се качат.

Какви са изводите от всичко това, което разказвам? България трябва да спре да ремонтира съветските МиГ-ове и тутакси да купи евтини турски дронове “Байрактар”, за да може да се отбранява от съседи разбойници безпилотно.

Основната опорна точка на руската пропаганда напоследък са някакви руски ултра хиперсоник самолети и крилати ракети, които свалят гащите на Запада.

Аз съм малко скептичен към руската авиационна мощ. Всъщност съветската авиация, чиято най-голяма гордост е гореспоменатият “Як 40” от катастрофата през 1988-а, се развива в днешна Украйна. Легендарните авиоконструктори Димитрий Жуковски и Александър Микулин освен че са роднини, са и етнически украинци.

Другият извод е, че

България трябва

тутакси да

възстанови

вътрешната авиация

Щом може българската държава да дотира полети до Скопие, трябва да може да намери пари за възстановяване на летищата в Русе, Горна Оряховица, Силистра, Ямбол, Видин и да пусне редовни линии. Със сигурност ще има пътници, след като магистрала “Хемус” отиде в далечното бъдеще.

Имам един приятел адвокат от Силистра. Тъй като клиентите му са главно ОПГ-та (организирани престъпни групи, чиято подсъдност е на Специализирания съд), на него му се налага поне два пъти месечно да идва в София по работа в Специализирания съд. Става сутрин в 3, кара 6 часа до София, за да се яви навреме в съда, после се връща тутакси, защото има работа и на място. Последния път дойде със самолета от Варна. Кара до летище Варна, плаща двудневен паркинг, таксита в София, но поне не се изтощава зловещо. Та той ми разказа, че самолетът от Варна, с който е летял, е бил препълнен.