Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Цар Борис III не е бил фашист - виж корицата на "Тайм" точно преди 81 г.! Корицата на списание “Тайм” от 20 януари 1941 г.

“Завършен европеец”, пише

за него авторитетното списание

и го цитира: “Министрите ми

са германофили, поданиците

ми са русофили, аз съм

единственият неутрален”

Точно преди 81 години, на 20 януари 1941-а, на корицата на авторитетното американско списание “Тайм” се появява един български държавник. Това е цар Борис Трети и той е единственият български деец, стоял на корицата, в цялата история на това издание.

И понеже напоследък във връзка с нашите отношения със Скопие пак се поде темата за това имало ли е фашизъм в България, отговорът е безапелационен: у нас никога не имало фашистка или националсоциалистическа форма на управление. На власт у нас никога не е била фашистка и нацистка партия. И българският цар никога не е бил начело на фашистки режим.

Ние сме били съюзници на нацистка Германия и фашистка Италия, но не сме били фашистка държава. Между другото Югославия също е била за кратко време съюзник на същите тези две държави. Това превръща ли я автоматично във “фашистка” държава”?

В нито една нота или документ не само американското, английското, но дори и съветското правителство никога не е определяло България като фашистка държава. Фашистка терминология за нас, българите, е употребявана само от другаря Георги Димитров и другаря Тито.

Но стига толкова. Ето как изглежда българският цар през погледа на най-авторитетното издание на американската журналистика. Статията е посветена на геополитическата ситуация на Балканите, а това е точен цитат от нея, посветен на българския цар и обстановката у нас.

“Завършен

европеец

Царят на българите е мил и добронамерен. Той люби мира, обича да колекционира крила на пеперуди, да изучава нежни планински венчелистчета, да натисне педала на бензина в колата и да дръпне свирката на локомотива, с две думи, да се труди в природата и да се рови в науката.

На 15-годишна възраст завършва Военното училище в София и се сражава в двете балкански войни, както и в Първата световна война. Но той предпочита мирните занимания: пътува из провинцията инкогнито, разхожда се по софийските улици, облечен неугледно, разглобява машини, извежда гордата си руска хрътка, бъбри си със селяни. Създава впечатлението, че да бъде цар, не е негово желание. Казва: “Не бих се уплашил да загубя трона си. Ако това се случи,

ще замина

направо в Америка

и ще си намеря

работа като

механик.”

Сега, когато стратегията на войната е поставила България на мушката, Борис, човекът на мира, е в центъра на поголовен натиск. Той управлява нация от славяни.

По кръв е предимно французин. Роднините му са царските семейства на Англия, Белгия, Португалия, Румъния. Съпругата му е дъщеря на италианския цар. Принадлежи към гръцкото православие по вяра. Руският цар Николай II му е кръстник. Баща му, бившият цар Фердинанд, е изгнаник в Германия.

Освен тези лични връзки на Борис България отдавна е най-близкият приятел на Русия в Европа, както и отдавна страната му е била по пътя на желаната от Германия експанзия към Близкия изток. Говори се, че напоследък някой запитал царя каква е външната политика на България. Борис отговорил: “Министрите ми са германофили, жена ми е италианофилка, поданиците ми са русофили

– аз съм

единственият

неутрален в

страната.”

Борис не говори празни приказки. Народът му е свързан чрез език, култура, традиция, кръв и чувства с Русия и хората му никога не ще забравят, че именно Русия ги е освободила от турско иго и е създала краткотрайната Голяма България от 1878 г. Министрите му обаче, по-специално министър-председателят Богдан Филов и човекът, който контролира българската полиция - министърът на вътрешните работи Петър Габровски, смятат, че реализмът налага България да играе немската игра, дори ако това води до унижение, както е в случая с Румъния.

Царица Йоанна, естествено, мисли, че България трябва

да постави

единия си крак в

италианския

ботуш

дори ако това означава, че другият ще е в гроба.

Единствено Борис има много простата цел: България за българите – ако е възможно. Но на Борис може да му се наложи да се изправи пред факта, че в 1941 г. това не е възможно.

Малко след посещението му в Берлин през ноември Херман Гьоринг съвсем многозначително посочи на един български кореспондент: “Вашият цар е направо прекалено неутрален, за да ни подхожда. И във всеки случай в новия европейски ред няма място за царе”.

Край на цитата. Това е обективният поглед на американската журналистика в онзи сложен период. Под забележителната снимка на Борис Трети пише простичко “България за българите - ако е възможно”.