Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кой е личният фотограф на Георги Димитров Георги Димитров, сниман от Ганчо Стоянов

Стоянов случайно става портретист на героя от Лайпциг, носел му всеки кадър за одобрение, преди да го публикува

Запечатва как Клемент Готвалд пали лулата на Димитров, докато двамата пазарят ток срещу чехкини

Първата част от текста "Как личният фотограф на Георги Димитров научи Живков да снима документи", четете ТУК

Според фотоалбум с неговото творчество, личният фотограф на Георги Димитров Ганчо Стоянов е роден на 21 декември 1916 г. в село Дралфа, Търговищко. Завършва Поповската гимназия, но семейството му нямало пари и той така и не продължава образованието си. Затова става секретар на местния Работнически младежки съюз, а през 1941 година влиза в редиците на БКП.

Междувременно, за да припечелва някой лев, работи като келнер и строителен работник. Първата му среща с камерата е като лаборант при известните братя фотографи Любен и Васил Юскеселиеви в ателието им "Репре”.

След като БКП идва на власт, той се мести в София и

започва работа в “Работническо дело”

По-късно става част от "Отечествен фронт", където прекарва десетки години.

Запечатва Георги Димитров за първи път по случай изказването му за Октомврийската революция. А малко след като той става министър-председател на България, Ганчо Стоянов е назначен за фотограф на Министерския съвет.

"Първите ми снимки на Георги Димитров датират от деня, в който бе застанал на балкона на Народния театър, за да приветства столичани по случай празника на Октомврийската революция - спомня си Ганчо Стоянов през 1972 г. пред списание "Българско фото". - По-късно, когато станах

щатен фотограф на Министерския съвет,

имах възможност вече да избирам и най-подходящото осветление, и най-подходящата гледна точка, и най-подходящия момент. И смущението, което в началото изпитвах, вече бе изчезнало. Придружавах го при всички негови обиколки в страната и чужбина. През деня снимах, вечер обработвах материалите и на другата сутрин, преди да ги предам за публикация, ги носех най-напред на него."

Така Ганчо Стоянов успява да направи едни от най-популярните снимки на Георги Димитров и започват да го наричат личния портретист на премиера. За годините, в които той е начело на България, фотографът запечатва над 6000 негови кадъра, като повечето от портретите показват, че не са правени прибързано, а са обмислени добре.

Една от най-запомнящите се снимки, които прави, е на Георги Димитров с момиченцето пионерче Нушка Григорова. До края на живота си известната режисьорка от БНТ помнеше детските си срещи си с премиера.

Самата Нушка Григорова успява да привлече вниманието на комунистическия лидер година след като той се връща в България през 1945 г.

"Тогава бях в болница и когато по радиото съобщиха новината, много плаках, че няма да успея да го видя - разказваше приживе режисьорката. - В стаята имаше още едно дете с майка си, те се радваха, пееха, танцуваха."

Благодарение на родителите си обаче Нушка успява да влезе във Военния клуб година по-късно, където Димитров имал среща с партизани и ятаци. Трябвало да бъде изнесен концерт с известни артисти. Малко преди началото Владимир Бонев завел Григорова зад кулисите и казал: "Това дете трябва да рецитира стихотворение!"

Отговорили му, че това не е концерт за деца, но въпреки това извели Нушка на сцената.

"След рецитацията аз излязох напред и с пръстче показах Димитров - спомня си режисьорката. - Той седеше на първия ред и почнах стихотворението на Асен Босев "Цял народ те слави, чичко Димитров". Усмихвах се и гледах към него. Всички станаха и ръкопляскаха, а чичо Добри Терпешев ме взе на ръце, целуна ме и ме подаде на Димитров. Той попита: "Тука ли са родителите на това дете?" Майка и татко бяха съвсем отзад в залата, а той им каза: "Елате, елате! Това дете е много талантливо, трябва да се занимава с изкуство, не му пречете." Майка ми му отговори, че тя ме учи на стиховете, защото аз все още не мога да чета. Снимки правиха тогава, но не са запазени."

Историческият кадър е запечатан на празненството по случай новата 1947 г. Децата трябвало да поздравят семейството на Георги Димитров, а той настоял да присъства и момиченцето, което "рецитирало онези стихове".

"След като си издекламирах стихотворенията, ръкопляскаха и

Димитров ме вдигна на ръце,

а фотографът снимаше и на другия ден тази снимка се появи в "Работническо дело". Така стана... историческа, а аз - известна."

Друга популярна снимка на Ганчо Стоянов е как бившият министър-председател на Чехословакия Клемент Готвалд пали лулата на Георги Димитров по време на среща през 1948 г., когато двамата пазарят ток срещу чехкини. Двамата били близки още от съвместната им работа в Коминтерна.

Тогава на 18 април с влак за Прага потегля българска делегация начело с нашия премиер. Целта е да се подпише българо-чехословашки договор за сътрудничество и взаимопомощ. В разговора се ражда идеята за развитие на туризма в България. Готвалд споделил на Димитров, че по-заможните хора в неговата страна искат да ходят на море в Далмация, но ако го позволи, половината няма да се върнат. Затова агитирал чехословаците да летуват на българското Черноморие.

Георги Димитров първоначално не бил съгласен, тъй като на една от последните си среши с Йосиф Сталин споделил идеята България да развива международен морски туризъм, но съветският вожд отсякъл:

“Там, където има туризъм, има и шпионаж!”

Клемент Готвалд обаче притиснал нашия премиер с довода, че България дължи пари на Чехословакия за национализираните й у нас електроцентрали и захарни заводи. В крайна сметка след известно време новопостроените хотели в Слънчев бряг и Златни пясъци приемат първите чехкини.

Сред снимките във фотоалбума се намират и други любопитни кадри на Георги Димитров с други високопоставени в СССР. Всъщност повечето ясно показват комунистическите убеждения на Ганчо Стоянов. По-голямата част от книгата му е посветена на дейностите през тези години в страната и близостта на гражданите с властта. Има фотоси от посрещането на съветските войски в София на 9 септември 1944 година и множество моменти от партийните конгреси и пленуми на БКП. Някои документални кадри разкриват индустриализацията в страната, иновациите в земеделието и новите градски пейзажи. Сред описанията към фотографиите правят впечатление сравненията му между

бедния селски отруден човек

и щастливия строител на светлото бъдеще: "Жалко съществуване в условията на капитализма", пише Стоянов.

Статутът на Ганчо Стоянов му позволява да пътува и изучава света. Във фотоалбума му се съдържат снимки от Арабския свят, където проследява работата на строители и други специалисти, заминали "да помагат за изграждането на младите държави, откъснали се от веригите на империализма". Има кадри от Азия и Африка, а една от последните глави в книгата е озаглавена "А да живееш е прекрасно”. В нея са поместени сцени от градския живот, където липсва пропагандният му комунистически елемент, личащ в цялото му творчество.

За личния му живот се знае изключително малко. Той е

баща на художника Стоян Стоянов

– Течи (1941 – 2004). Брат му Рачо Стоянов също е бил фотограф, като е работил в "Работническо дело" почти 3 десетилетия. Негова е снимката с прегръдката на Тодор Живков с Леонид Брежнев. През 1952 година основава фотоотдела към БТА заедно със Симеон Ненов и Владимир Кръстевич.

На 21 декември 1974 г. във фоайето на Драматичния театър в Търговище в една от залите на ОК на БКП се открива изложба на Ганчо Стоянов, която прераства в тържество по случай 60-годишнината от рождението му и 30-годишнината от творческата му дейност. Личният фотограф на Георги Димитров умира през 1981 г.